Зъбният кариес е едно от най-разпространените заболявания на устната кухина в световен мащаб. Повече от 60% от учениците в развиващите се страни страдат от кариес, а се очаква, че повечето хора ще го изпитат в някакъв момент от живота си. Заболяването се причинява от бактерии в устата, предимно Streptococcus mutans, които образуват плака върху зъбите. При наличието на захар и топлина бактериите се размножават, произвеждат киселини и увреждат зъбния емайл.

Изследователски екип от Израел, Китай и Сингапур е идентифицирал естествено съединение, което прекъсва процеса на образуване на плака. Молекулата, 3,3′-дииндолилметан (DIM), се произвежда по време на храносмилането на кръстоцветни зеленчуци като броколи, зеле, къдраво зеле и карфиол.

В проучване, публикувано в списанието Antibiotics, е доказано, че 3,3′-дииндолилметан спира растежа на S. mutans и разгражда биофилмовото покритие, което причинява образуването на плака. При ниски концентрации образуването на плака е намалено с повече от 90%. Изследователите са наблюдавали, че DIM ограничава размножаването на бактериите и намалява производството на адхезивния материал, който позволява на бактериите да се залепват по повърхността на зъбите.

3,3′-дииндолилметан се счита за безопасен и е бил проучван за противоракови свойства. Той показва ниска токсичност за здравите клетки, което повишава вероятността да бъде интегриран в продукти като паста за зъби или вода за уста.

Проф. Ариел Кушмаро от Университета Бен-Гурион каза: „Молекулата, която се оказа безопасна и с ниска токсичност, може в бъдеще да бъде интегрирана в пасти за зъби и води за уста и значително да подобри способността ни да поддържаме орална хигиена."

Връзката между кръстоцветните зеленчуци и здравето е добре установена. Тези култури са известни източници на антиоксиданти, витамини от група В и диетични фибри. Откритието, че 3,3′-дииндолилметан се произвежда естествено по време на храносмилането, предполага, че консумацията на тези зеленчуци може да допринесе и за здравето на устната кухина, като осигурява съединения, активни срещу зъбните бактерии.

Настоящите открития се основават само на лабораторни тестове. Не са провеждани клинични изпитвания върху хора и няма одобрение за използване на DIM в продукти за устна хигиена. Изследователите отбелязват, че са необходими допълнителни проучвания, преди да се обмисли потенциалното му търговско приложение.

Дотогава препоръките за устна хигиена остават непроменени, включително миене на зъбите два пъти дневно с флуоридна паста, използване на конци за зъби и редовни стоматологични прегледи.