В съвременното лозарство, за да бъдат лозите здрави и да живеят дълго, е необходим балансиран подход, включващ съчетание от добри познания за растението и правилни грижи. Една от важните, но често пренебрегвани практики е почистването на старата кора на лозата. В големите лозови стопанства това рядко се прави, защото изисква много ръчен труд. Въпреки това, то е много важно, особено при високостъблено формирани лози, асми, десертни сортове и биологично отглеждани лози.

Причината е, че старата кора може да бъде място за укриване на болести и неприятели. Затова разбирането как тя влияе върху здравето на лозата е ключово.

Фитосанитарна необходимост от премахване на старата кора

Лозата е многогодишно растение, което с времето нараства, както на дължина, така и на дебелина и в резултат на това образува нови слоеве тъкани. Външните, по-стари слоеве постепенно умират, изсъхват и се напукват, като започват да се отделят на ивици. Основната причина да се премахва старата кора е да се прекъсне развитието на вредителите. Много от тях използват именно пространствата под кората, за да презимуват. Пукнатините и кухините там им осигуряват защита от студа, от естествени врагове и дори от препаратите, с които се третира лозето.

Кои са основните проблеми?

Един от най-опасните неприятели е лозовата щитоносна въшка. Тя прекарва зимата като малка ларва, скрита в пукнатините на старата кора – по стъблото, кордоните и рамената на лозата. Ако кората не се почиства, тези ларви остават защитени и не се засягат от зимните пръскания. През пролетта излизат и нападат младите леторасли, като смучат сок от тях. Освен това отделят лепкаво вещество („медена роса"), върху което се развиват чернилни гъби. Това пречи на лозата да фотосинтезира нормално и влошава качеството на гроздето. Ако не се почиства кората, вредителят постепенно се натрупва и проблемът може да се задълбочи.

Акарите също са сериозна опасност. Един от тях причинява т.нар. лозова краста. Той основно зимува в пъпките, но част от него се крие и в пукнатините на кората. Когато кората се почисти през зимата, тези скривалища се разкриват и препаратите могат да действат много по-ефективно.

Освен че приютява вредители, старата кора е и източник на различни видове заболявания. В нея могат да се запазят причинители на гъбни и бактериални болести. Например гъбата, която причинява сиво гниене, както и болести като екскориозата, могат да „презимуват" в тези защитени места.

Особено опасни са болестите по дървесината, като бактериалния рак. Той може да проникне в лозата през малки, почти невидими рани, които често остават скрити под старата кора.

Почистването на кората има още едно важно предимство - позволява на лозаря да открие проблемите навреме. Когато старата кора се премахне, по-лесно се забелязват признаци на болести - като тумори при рака или тъмни петна при други заболявания. Това дава възможност заразените части да се изрежат и третират навреме, преди проблемът да се разпространи.

Кога е най-добре да се почиства кората?

Много е важно да се избере правилният момент за почистване на старата кора. Ако се направи навреме, ефектът срещу болести и неприятели е най-добър, без да се уврежда лозата.

Най-доброто време за тази операция е по време на зимната резитба - обикновено от ноември до края на март, когато лозата е в покой.

Най-подходящият момент обаче е към края на зимата - февруари и март. Тогава кората се отделя по-лесно, защото е овлажнена от зимните валежи. Освен това рискът от силни студове вече е по-малък, което е важно, защото след почистването тъканите остават по-уязвими.

Добра практика е до март резитбата да е приключила, а почистването на кората помага след това препаратите (например медните) да покрият добре цялото стъбло.

Ако обаче се направи твърде рано - още през ноември – има риск. При много ниски температури (под -15 до -20°C) оголените части на лозата могат да измръзнат.

Кога почистването на кората е задължително?

Има ситуации, в които премахването на старата кора не е просто препоръчително. Една от тях е при преместване на стари лози (асми) чрез отвод. В този случай кората по частта, която ще бъде заровена в почвата, задължително трябва да се почисти. Това стимулира лозата да образува нови корени, докато наличието на стара кора би пречило на влагата да достигне до живите тъкани, значително затруднявайки вкореняването.

Друг критичен момент настъпва след сериозни повреди от градушка. Силните ледени късове често нараняват и разкъсват кората, създавайки стърчащи части. Важно е тези остатъци да се премахнат своевременно, за да се предотврати задържането на излишна влага под тях, което е основна предпоставка за процеси на загниване.

Почистването става задължително и при силно нападение от щитоносни въшки. Ако по време на есенния оглед забележите висока концентрация на вредителя (например над 5-10 ларви на 10 см от лозовото рамо), премахването на кората е ключова мярка. По този начин се ограничават местата за зимуване на въшките и се намалява популацията им за следващия сезон.

Начини за почистване на старата кора?

Почистването на кората може да се направи ръчно или с машини - в зависимост от това дали става дума за малко стопанство или голям лозов масив.

При асми и в по-малки стопанства най-добрият вариант е ръчното почистване. За целта се използват различни инструменти - стъргалки или телени четки.

Най-важното правило е да се премахва само сухата, мъртва кора. Не трябва да се наранява живата тъкан под нея. Ако се стигне до нараняване, лозата може да започне да „плаче" (да отделя сок), а това я прави по-уязвима към болести.

Добре е движенията да са отгоре надолу, по посока на влакната на дървесината. Така рискът от нараняване е по-малък.

След работа инструментите задължително трябва да се дезинфекцират (например с разтвор на спирт), за да не се пренасят болести от една лоза на друга.

Старата, отстранена кора не бива да се оставя на място. Тя трябва да се събере и изгори, защото в нея има яйца и ларви на вредители, които могат отново да заразят лозето.

При по-големи лозови насаждения почистването на кората може да се извършва с машини. Съвременната техника позволява тази работа да стане бързо и ефективно. Машините използват въртящи се гъвкави елементи, които внимателно премахват старата кора, без да увреждат лозата. В същото време те почистват и излишните млади леторасли около основата.

Използването на машинно почистване осигурява изключителна бързина и ефективност. Една машина е способна да обработи големи площи за кратко време, което значително оптимизира работния процес и спестява огромно количество ръчен труд.

Голямо предимство е възможността за комбинирана работа. Освен основното почистване на старата кора, в същия работен ход се извършват и допълнителни дейности като филизене и премахване на плевелите около стъблото на лозата. Това прави грижата за насажденията много по-комплексна.

Не на последно място, процедурата създава по-добри условия за развитие на лозата. Когато старата кора и излишната растителност бъдат отстранени, до растението достига повече светлина и въздух. Този подобрен микроклимат подпомага правилното развитие на лозата и гарантира по-доброто узряване на гроздето.

Какво се прави след почистване на кората?

Почистването на старата кора е само първата стъпка. След това лозата остава „оголена" и по-уязвима, затова трябва веднага да се защити от болести.

Най-често след почистването се използват препарати на основата на мед. Те действат срещу широк кръг от гъбни и бактериални заболявания и предпазват раните по лозата от заразяване.

За третиране на лозите след почистване най-често се залага на бордолезовия разтвор. Той е класическо средство, приготвено от син камък (меден сулфат) и вар. При зимното пръскане е характерно използването на по-висока концентрация, обикновено в рамките на 1,5-2%, за да се осигури максимална защита.

Като алтернатива често се прилага меден хидрооксид (познат с търговски наименования като Шампион). За разлика от бордолезовия разтвор, при него се работи с доста по-ниска концентрация на активния компонент, средно около 0,3%.

Успехът на процедурата зависи до голяма степен от метеорологичните условия и времето на изпълнение.

Изключително

важно е да се избере сух ден, като е препоръчително

температурите да са в порядъка на 4-5°C

Самото пръскане трябва да се извърши непосредствено след почистването на старата кора, за да се защитят веднага откритите тъкани.

При самото третиране е от съществено значение да се напръска не само стъблото и рамената на лозата, но и почвата около нея. Тази стъпка е ключова, тъй като по този начин се унищожават спорите на различните заболявания, които са паднали на земята по време на чистенето или от вятъра.

Какво следва след това?

След зимното почистване и пръскане лозата навлиза в поредица от последователни фази на развитие през пролетта, като всяка от тях е свързана със специфични рискове и изисква навременни грижи. Още във фазата на набъбване на пъпките съществува опасност от екскориоза и нападение от акари, поради което е препоръчително да се приложат препарати като Микал Флаш и сяра, които осигуряват ранна защита.

С нарастването на летораслите до 20-25 см се създават условия за развитие на мана и оидиум - едни от най-икономически значимите болести по лозата. В този етап е подходящо използването на фунгициди като Профайлър и Кумулус, които предпазват младата листна маса и ограничават първичните инфекции.

В периода преди цъфтеж рискът от мана остава висок, а към него се добавя и опасността от гроздов молец. Тогава е необходимо комбинирано третиране с фунгициди и инсектициди, като често се използват Ридомил Голд и Децис, за да се осигури комплексна защита.

След цъфтежа лозата става чувствителна

към сиво гниене и оидиум, особено при влажни условия

В този момент добър избор са препарати като Колис и Кантус, които действат ефективно срещу тези патогени и подпомагат опазването на бъдещата реколта.

Във фазата „грахово зърно" основните заплахи са маната и черното гниене. За тяхното контролиране се прилагат продукти като Куадрис и Флинт Макс, които имат както предпазно, така и лечебно действие.

Използването на системни препарати като Ридомил Голд Комби 45 ВГ и Профайлър е особено важно в периодите на интензивен растеж. Те осигуряват защита не само на вече развитите тъкани, но и на новия прираст, който се формира след резитбата и почистването на старата дървесина, когато растенията са най-уязвими към инфекции.

Почистването на старата кора и резитбата са неизбежни, но стресови операции за лозата, тъй като водят до образуване на рани и временно отслабване на растението. За да се подпомогне по-бързото ѝ възстановяване през пролетта, е препоръчително да се използват биостимулатори – продукти, съдържащи аминокиселини и екстракти от водорасли, които стимулират физиологичните процеси и активират естествените защитни механизми.

Аминокиселините играят ключова роля,

тъй като се усвояват директно от растението,

без да е необходимо да бъдат синтезирани. Това спестява енергия в момент, когато лозата започва активен растеж и има повишени нужди от ресурси. Благодарение на тях се ускорява зарастването на раните от резитбата, повишава се устойчивостта към неблагоприятни условия като късни пролетни мразове и се подобрява усвояването на хранителните вещества от почвата.

За постигане на максимален ефект е добре да се спазва правилна последователност при третиранията. Практиката показва, че първо трябва да се извърши пръскане с меден препарат с цел дезинфекция и предпазване от патогени, а след интервал от 1 до 3 дни да се приложат аминокиселините. По този начин се избягва нежелано взаимодействие между продуктите и се осигурява оптимално действие на всяко третиране.

След почистването на кората често стават по-видими някои физиологични проблеми, като пожълтяване на листата, известно като желязна хлороза. Това състояние се среща най-често при варовити почви, където желязото е труднодостъпно за растенията. В такива случаи е необходимо допълнително внасяне на желязо, като най-добре е то да бъде в лесноусвоима форма, за да може лозата бързо да възстанови нормалния си физиологичен баланс. Като цяло добре подхранените растения - с достатъчно желязо, магнезий и калий - са по-здрави, по-устойчиви на болести и по-малко привлекателни за неприятели.

Грижите, свързани с торенето и поливането, също оказват съществено влияние върху състоянието на лозата и дори върху формирането на кората.

Прекомерното азотно торене стимулира бърз и буен растеж,

но води до образуване на по-слаби тъкани и напукана кора,

която създава благоприятна среда за развитие на вредители. Затова е важно торенето да бъде балансирано и да включва правилно съотношение между азот, фосфор и калий. Поливането също трябва да бъде внимателно контролирано – прекомерната влажност около стъблото може да доведе до загниване и развитие на болести. В този контекст почистването на кората има допълнително предимство, тъй като подпомага по-бързото изсъхване и по-доброто проветряване на стъблото.

При асмите грижите имат някои специфики, тъй като те обикновено се отглеждат в дворове и имат по-дълги стъбла. Поддържането на стъблото чисто по цялата му дължина е важна практика – тя не само ограничава развитието на вредители, но и подобрява общия вид на растението. Освен това е необходимо редовно премахване на излишните леторасли по стъблото, за да се насочат хранителните вещества към плододаващите части и да се подобри добивът.