Създаването на ново лозе е важен процес, от който зависи развитието му за години напред. Правилната подготовка на терена, изборът на качествен посадъчен материал и добрите грижи в началото са ключови за формирането на здрави растения и висок добив.

У нас най-често се прилага пролетното засаждане. То дава предимство на младите лози, защото съвпада с по-добра почвена влага и постепенно затопляне. Така растенията се вкореняват по-лесно и стартират развитието си без излишен стрес.

Лозата е растение, което силно зависи от климата. За нормално развитие и узряване на гроздето са нужни около 200 дни вегетация. България предлага добри условия за това, но изборът на подходящ терен остава решаващ фактор за успеха.

Температурата е един от най-важните фактори за развитието на лозата. Най-добре тя расте при стойности между 25 и 30°C, когато процесите на растеж и фотосинтеза протичат най-интензивно. При по-високи температури обаче започва стрес. Така например

температури над 35°C забавят растежът,

а при над 40°C могат да се появят пригори по листата и гроздето

Лозата понася сравнително добре студ, но това зависи от етапа ѝ на развитие. През зимата, в период на покой, тя може да издържи до около -16-18°C. При по-силни студове, особено без снежна покривка, има риск от измръзване на пъпките и дървесината, като младите лози са най-уязвими.

Засаждането през пролетта е най-подходящо, когато температурите трайно се задържат над 5°C.

Лозата има нужда от пряка слънчева светлина през целия ден. Засенчването, било от релеф, дървета или сгради води до по-слабо развитие и по-ниско качество на гроздето, особено при десертните сортове и тези предназначени за производство на червено вино, където доброто оцветяване е от висока значимост.

Също толкова значение има и движението на въздуха. Ако въздухът е прекалено сух, лозата „затваря" листата си, за да се предпази, но това ограничава растежа и води до образуването на по-дребни зърна. От друга страна, висока влажност без проветрение създава благоприятни условия за развитие на редица гъбни заболявания като мана и оидиум. Затова най-подходящи са добре проветриви места.

Почвата също е от решаващо значение. Лозата има дълбока коренова система и се нуждае от добре дренирани почви, в които водата не се задържа.

Преовлажняването може да доведе до загниване на корените

Изборът на почва зависи и от това какво ще се отглежда. Десертните сортове предпочитат по-богати и дълбоки почви, докато винените често дават по-добри резултати на по-леки, каменисти или песъчливи терени, където се получава по-добро качество на гроздето.

Подготовката на почвата е основата на бъдещото лозе. Най-важната операция е риголването – дълбоко разрохкване на почвата на дълбочина от 60-100 см. То улеснява оттичането на водата и създава условия корените да се развиват в дълбочина. Преди това теренът трябва да бъде добре почистен от камъни, храсти и плевели. Ако на мястото е имало старо лозе, е добре да се направи „почивка" от няколко години.

Още при подготовката се внасят торове, защото част от хранителните елементи трудно проникват по-късно в дълбочина. Най-често се използват угнил оборски тор, фосфор и калий, които подпомагат развитието на корените и повишават устойчивостта на растенията.

Изборът на посадъчен материал също има голяма роля.

Най-добре е да се използват сертифицирани лози

с добре развита коренова система и здрави пъпки

Преди засаждане те трябва задължително да се накиснат във вода за 1-2 дни, за да се възстанови влагата в тях. След това корените леко се съкращават, а леторасълът се оставя с 2 пъпки.

В България пролетното засаждане се извършва от края на март и през април.

При засаждането лозичката се поставя в ямка, корените се разпределят равномерно и се покриват с почва, която се притъпква добре. След това се полива и се прави малка купчинка пръст над пъпките, за да се предпазят от ниските температури.

Първата година е критична за формирането на мощна коренова система, която да поддържа растението през следващите десетилетия. През този период лозата не трябва да бъде натоварвана с плод или прекомерни резитби. Почвата в младото лозе трябва да се поддържа рохкава и напълно чиста от плевели чрез редовни плитки обработки. Плевелите са мощни конкуренти за влага и хранителни вещества. При засушаване поливането е задължително, като е най-добре да се извършва в околокореновата зона. Друг важен момент е отстраняването на росните корени.

Росните корени са тези, които се развиват от калема. Ако не се премахнат, растението започва да се храни предимно от тях, а основната коренова система в дълбочина закърнява. Това прави лозата изключително уязвима на засушаване и зимни студове.

Първо почистване на росните корени се извършва през юли. Купчинките се разравят внимателно, росните корени се изрязват до основата, след което купчинките се възстановяват. Второ почистване се извършва в края на август или началото на септември. След изрязването на корените, мястото на присаждане може да се остави открито за кратко, за да узрее по-добре дървесината, преди отново да се загребе за зимата. Младите лозички са много чувствителни на мана и оидиум. Пръскането трябва да започне веднага след появата на първите леторасли и да продължи до края на август с интервал от 10-14 дни. През първата година не се извършва филизене, кършене или колтучене. Растението се нуждае от целия си набор от листа, за да натрупа резервни вещества. Летораслите трябва да се привързват към индивидуални колчета, за да растат право нагоре и да се предпазят от прекършване от вятъра.

Успехът при пролетното засаждане зависи от избягването на следните 5 типични грешки, които могат да доведат до висока смъртност сред младите растения.

1. Засаждане в неподготвена почва. Пропускането на риголването води до ограничено развитие на корените и бързо изтощаване на растението още през втората година. Без дълбоко разрохкване корените остават в повърхностния слой, където са изложени на резки температурни промени.

2. Неправилна дълбочина на присадката. Ако спойката е заровена дълбоко под земята, се стимулира масовото развитие на росни корени от калема, което може да доведе до преминаване на лозата на „собствен корен". Това е опасно при наличие на филоксера в почвата. Ако пък е твърде високо, спойката е изложена на риск от изсъхване.

3. Пренебрегване на предварителното накисване. Поставянето на лозичките директно от склада в земята без накисване е водеща причина за неуспех. Растението по време на съхранение губи част от водните си запаси и вследствие на това се появява невъзможност за активиране на пъпките.

4. Използване на минерални торове в директен контакт с корените. Младите корени са изключително нежни и могат да бъдат химически „изгорени" от високата концентрация на торови разтвори.

5. Преждевременна резитба. Опитите за оформяне на стъбло още през първата година отслабват кореновата система. Всички ресурси трябва да бъдат насочени към вкореняване, а не към естетиката на надземната част.