19° C, слаб дъжд
Съхраняването на сорта е част от националното земеделско наследство и връщане на автентичния български вкус на пазара
Ваня ВЕЛИНСКА
През последните години безпощадното навлизане на чужди сортове доведе до „изчезването" на българските такива. Това се наблюдава не само при полските и зеленчуковите култури, но и при овощните видове. Сортовият състав на овощните градини се подмени с нови сортове, които предлагат по-търсени от търговците и потребителите характеристики. Да, вкусовете се промениха, търсят се плодове с „по-добър" търговски вид - да са големи, изравнени, с еднакво оцветяване, а също да са издръжливи на транспорт и съхраняване. И колкото и да си говорим, че
се целят и много добри вкусови качества,
това, всички знаем като консуматори, не винаги е така. Например, ябълките са големи, жълти, зелени, червени, но без изявен вкус и аромат, а понякога дори и буквално безвкусни. И да попаднеш на вкусен плод по-скоро е изключение, което потвърждава казаното.
Българското овощарство е със сериозни традиции. Не случайно в миналото е имало няколко института - в Пловдив, в Кюстендил, които съществуват и до днес, а също и редица опитни станции, повечето от които вече са закрити. Родните учени са създали десетки сортове плодове, които са заемали достойно място в овощните градини.
С настъпването на прехода, както споменахме, сортовият състав се подмени с нови, по-съвременни сортове. Сред много от потребителите обаче те не могат да бъдат определени като по-добри, защото се оказа, че
вкусните плодове бяха заменени от „пластмасови"
В последните години у нас се създадоха организации, които призовават и работят за това да има връщане на старите сортове, като не само ги запазим в генната банка, а да се опитаме да ги разпространим отново в овощните градини. Имаше няколко кампании в тази посока, предимно за сортове ябълки.
Подобна инициатива наскоро бе подета и от Аграрния университет - Пловдив в партньорство с Обединена българска банка, които стартираха
проект за възстановяване на българския сорт ябълка Карастоянка
Всъщност историята за Карастоянка е много интересна. Смята се, че сортът е пренесен от района на Одринско в средата на 19-и век от Т. Карастоянов, който започва да я отглежда в собствената си градина и постепенно я разпространява. В миналото сортът се е срещал в цялата страна, днес - предимно в градини в Пазарджишко, Пловдивско и Старозагорско. Сортът обаче е добре познат и ценен от любителите овощари.
Защо Карастоянка не е сред предпочитаните сортове от професионалните овощари? Със сигурност вкусовите качества не са сред причините. Като основен недостатък на сорта се отчита, че дърветата започват да плододават чак на 6-7-ата година от засаждането им. Това обаче не бива да отказва производителите, които държат на родното производство и на качествените плодове, защото вече има нови технологии, с които да се намали този период.
Изборът на сорта не е случаен, тъй като сортът Карастоянка има отлични вкусови качества и аромат, отглежда се в България повече от 150 години и въпреки, че е изместен от комерсиалните сортове, има потенциал отново да заеме своето място на пазара, казва доц. д-р Сава Табаков, ръководител на проекта, декан на Факултета по лозаро-градинарство при АУ. Целта ни е у нас, по примера на водещи европейски държави като Италия, Германия, Великобритания,
да се наложат устойчиви местни продукти,
които да присъстват в търговската мрежа като носител на 100% български вкус.
В рамките на проекта на територията на университета ще бъде създадено демонстрационно насаждение, което ще съчетава традиция и съвременни технологии. Първите дръвчета от сорта Карастоянка бяха засадени по време на представянето му, с което символично бе поставено началото на практическата реализация на инициативата.
Също така се предвиждат дейности по размножаване на сорта, изпитване на различни подложки, както и внедряване на иновативни практики, прилагане на капково и подкоронно дъждуване и формиране на дърветата по системата Лепаж.
Карастоянка е един от най-старите български сортове ябълки,
известен със своята жизненост, специфичен вкус и добра съхраняемост на плодовете, казват специалистите. Днес той се среща рядко, предимно в стари градини, което прави възстановяването му ключово за опазване на агробиоразнообразието.
Инициативата е част от по-широка концепция за създаване и утвърждаване на стари местни сортове и продукти от тях в съвременната търговия. Тя отговаря на нарастващия интерес на потребителите към вкусна, здравословна и автентична храна.
Новият проект демонстрира как чрез обединяване на научния потенциал и корпоративната отговорност могат да се съхранят традициите и да се създадат нови възможности за развитие на българското земеделие.
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СОРТА:
0 Дървото е от силно до много силно растящо, особено в ранна възраст.
0 Добър опрашител е, цъфти сравнително рано и се опрашва от почти всички други сортове.
0 Плодовете са сравнително изравнени по големина – те са средно едри, с тегло 75-115 грама.
0 Формата на плода е плоска, закръглена, слабо оребрена.
0 Кожицата е жълтозелена, с тъмночервени петна и ивици, гладка с лек восъчен налеп по нея. Има характерни сиви точици, които са многобройни и дребни.
0 Месото е с много добро качество, слабо кисело, крехко при потребителска зрелост и по-твърдо непосредствено след беритбата, има лек аромат, бяло до жълтеникаво.
0 Срок на зреене е между 15 септември и 5 октомври.
0 Беритбена зрелост настъпва в началото на октомври, но при засушени и при отрупани с ябълки дръвчета се наблюдава и доста по-ранно зреене.
0 Потребителската зрелост настъпва около месец след беритбената.
0 Плодовете са с висока степен на издръжливост и могат да се превозват без загуба на продукцията дори и при потребителска зрелост.
0 Използването на плодовете е както за прясна консумация, така в кулинарията – за сурови и печени десерти, салати и т.н.
0 Добивът от едно дърво навлязло в пълно плододаване надхвърля 500-600 кг/дка.
0 Препоръката е при засаждане разстоянието между дръвчетата едно от друго да не е по-малко от 4,5 метра.
Коментари