За да се увеличи добивът още през текущия сезон, е необходимо на първо място да се осигури балансирано и добре планирано торене с всички основни хранителни елементи - както макроелементи, така и микроелементи. Това не бива да се прави „на сляпо", а е добре да се базира на почвени и листни анализи, които дават реална представа за запасеността на почвата и нуждите на растенията. Само така може да се избегне както недостигът, така и излишъкът на хранителни вещества, които често водят до нежелани ефекти.

Много важно е торенето да бъде съобразено с предназначението на лозето – дали продукцията е насочена към винопроизводство или към директна консумация. При десертните сортове обикновено се цели по-голяма маса и атрактивен външен вид на гроздовете, което изисква по-интензивно хранене. При винените сортове, от друга страна, балансът между добив и качество (захари, киселини, фенолни съединения) е от ключово значение.

Азотът е основен елемент, който стимулира

растежа на летораслите и формирането на листна маса

Той е особено важен в началните фази на вегетацията, когато лозата изгражда своята асимилационна повърхност. Въпреки това, прекомерното му внасяне може да доведе до прекалено буйна растителност, засенчване на гроздовете, по-лошо проветряване и съответно по-висок риск от гъбни болести като мана и оидиум. Затова оптималните норми за азотно подхранване обикновено са в границите от 8 до 11 кг активно вещество на декар, като при десертните сортове може да се работи с по-високи стойности, за да се стимулира едрината на гроздовете и добивът.

Фосфорът играе ключова роля за енергийните процеси в растението, стимулира развитието на кореновата система, подпомага цъфтежа и има значение за доброто узряване на пръчките. Добре снабдените с фосфор лози по-лесно преодоляват стресови условия и формират по-качествена продукция.

Калият е един от най-важните елементи за качеството на гроздето

Той участва активно в транспорта на захари, регулира водния режим на растението и повишава устойчивостта му към засушаване и ниски температури. Прилагането на калиеви торове, като калиев сулфат или калиев хлорид (в дози около 20–30 кг на декар), може значително да подобри захарното съдържание на гроздето и да повиши студоустойчивостта на лозите. При винените сортове това има директно отражение върху качеството на виното.

Освен основните елементи, не бива да се подценява ролята на вторичните хранителни вещества и микроелементите. Магнезият, например, е централна част от молекулата на хлорофила и е пряко свързан с фотосинтезата. Недостигът му води до пожълтяване на листата и намалена продуктивност. Обикновено се препоръчва внасяне на около 3 кг магнезиев оксид на декар, като при нужда може да се приложи и листно подхранване.

Микроелементи като бор и желязо също имат съществено значение.

Борът е изключително важен за процесите на опрашване и оплождане,

като недостигът му може да доведе до изресяване на гроздовете. Желязото е ключово за синтеза на хлорофил и при негов дефицит се наблюдава характерната хлороза, особено при варовити почви. В такива случаи често се налага използването на хелатни форми на желязо за по-добра усвояемост.

В практиката все по-често се прилага комбиниран подход - почвено торене, съчетано с листно подхранване през критичните фази от развитието на лозата (преди цъфтеж, след завръз и по време на наедряване на зърната). Това позволява по-бърза реакция при установени дефицити и подпомага максимално реализирането на добивния потенциал на насажденията още в рамките на текущия сезон.

Ефективността от торенето зависи не само от количеството, но и от дълбочината на внасяне на торовете. Тъй като фосфорът и калият са слабо подвижни в почвата, тяхното повърхностно разхвърляне често се превръща в „торене на плевелите". За максимален ефект тези торове трябва да се внасят на дълбочина от 30 до 40 см, където е разположена активната коренова маса на лозите. За бързо коригиране на дефицити през вегетацията могат да се използват водоразтворими торове като калиева селитра или амофос, които са подходящи за капково напояване и фертигация. Тези методи позволяват прецизно управление на хранителния режим в зависимост от конкретната фаза на развитие.

Зелените резитби са може би най-инструменталният механизъм за директно влияние върху реколтата през текущото лято. Тези операции регулират съотношението между листната маса и плода, осигурявайки оптимално осветление и проветряване.

Филизенето е първата сериозна пролетна операция,

която се извършва, когато летораслите достигнат 20-25 см дължина

То се състои в премахване на излишните и безплодни филизи, израснали от стара дървесина (лакомци), освен ако те не са необходими за подмладяване на кордоните. Прищипването е следващата важна операция и включва премахване на вегетационния връх на леторасъла с 2-3 недоразвити листенца. Когато се извърши 4-5 дни преди началото на цъфтежа, тази манипулация спира временно растежа в дължина. В резултат на това, хранителните сокове се пренасочват към съцветията, което значително подобрява оплождането и предотвратява изресяването на реколтата. Кършенето на летораслите е операция по премахване на върховете на летораслите в по-напреднал стадий. Целта е да се ограничи растежът и да се насочат асимилатите към гроздето. Критично е да се остави достатъчно голям брой листа над последния грозд, за да се осигури изхранването му. Стандартите в лозарската практика изискват запазването на 12-14 листа при винените сортове и 14-16 листа при десертните. При колтученето не трябва да се премахват всички странични леторасли, тъй като част от тях са полезни за изхранването на растението.

Прореждането на листа подобрява проветрението

и намалява риска от болести,

а прореждането на гроздове се прилага при претоварване, за да се получи по-качествена реколта.

Колцуването е една от най-интензивните операции за повишаване на добива още в рамките на текущия сезон. То представлява премахване на пръстен от кората и ликото (3-4 мм ширина) върху плодна пръчка или леторасъл. Тази интервенция прекъсва низходящото движение на органичните вещества към корените, задържайки ги в зоната над отреза.

Ефектът от колцуването е най-силен, когато се извърши веднага след цъфтежа, в периода на нарастване на зърната. Това води до рязко увеличаване на едрината на плодовете и ускоряване на зреенето. Времето за извършване на тази операция е от критично значение – закъснение от само няколко дни може драстично да намали очаквания резултат.

Поливането също играе важна роля. Въпреки че лозата понася засушаване, високите добиви се постигат при правилен воден режим. Най-важно е да се осигури вода след цъфтежа, когато зърната нарастват, както и по време на узряването. Капковото напояване е най-подходящо, защото поддържа постоянна влажност, без да създава условия за болести.

Растителната защита е задължителна за запазване на добива

Основните болести като мана и брашнеста мана могат сериозно да намалят реколтата, ако не се контролират навреме. Затова пръсканията трябва да започнат още преди цъфтежа и да се извършват редовно. Здравите листа са от ключово значение, защото те осигуряват хранителните вещества за развитието на гроздето.

Накрая, всички тези практики трябва да се съобразят с конкретните условия на района. В по-влажни райони е важно да се осигури добро проветрение чрез резитби, докато в по-сухи и горещи райони трябва да се запазва влагата и да се избягва прекомерното излагане на слънце. При неблагоприятни условия като резки температурни промени или градушки могат да се използват биостимулатори, които помагат на лозата да се възстанови по-бързо и да запази своята продуктивност.