Първите 3-4 години от засаждането на лозите са най-важни, защото тогава се изгражда основата на бъдещото развитие и добив. Ако в началото се допуснат грешки, те трудно се поправят по-късно.

Лозата обича слънце и топлина. Най-подходящи са южни, югоизточни или югозападни склонове. Почвата трябва да е добре дренирана, за да не задържа вода. Преди засаждането се прави дълбока обработка (риголване) - на около 60-80 см. Това помага на корените да се развият в дълбочина. Тогава се внасят и торове - най-вече фосфор и калий, защото те трудно проникват надолу в почвата.

Как да подготвим лозичките

Използването на качествен посадъчен материал е една от най-важните предпоставки за успешно създаване на лозе. Добре развитите и здрави лозички се прихващат по-лесно, растат по-бързо и са по-устойчиви на болести и неблагоприятни условия. Затова е препоръчително да се купуват сертифицирани растения от проверени разсадници, при които е гарантиран произходът и здравословното състояние.

Преди засаждането лозичките трябва да бъдат внимателно подготвени. Най-напред се извършва подрязване на корените, като те се скъсяват на около 8–10 см.

След това надземната част също се подрязва, като се оставят само две добре развити пъпки. По този начин се намалява излишното изпарение на вода и се насочва енергията на растението към развитието на силни и здрави леторасли.

Много важна стъпка е и накисването на лозичките във вода за около 24 часа преди засаждането. По време на съхранението и транспорта растенията губят част от влагата си, а чрез накисването тъканите се хидратират отново.

Засаждане

Засаждането на лозичките е ключов момент, който до голяма степен определя тяхното по-нататъшно развитие. Най-подходящото време за това е пролетта, когато почвата вече се е затоплила и условията са благоприятни за бързо вкореняване. Ако засадите твърде рано в студена почва, развитието ще се забави, а рискът от загниване на корените се увеличава.

При самото засаждане е много важно да се спази правилната дълбочина. Мястото на присадката трябва да остане на нивото на почвената повърхност или съвсем малко над нея. Ако се засади твърде дълбоко, има опасност благородната част да пусне собствени корени, което не е желателно и може да доведе до по-слаба устойчивост на растенията.

След поставянето на лозичката в ямката, почвата трябва да се притъпче добре около корените. Веднага след това се извършва поливане с около 5–10 литра вода на растение.

Накрая се оформя малка купчинка пръст върху засадената лозичка. Тази купчинка има защитна функция и предпазва младите пъпки от изсъхване и от евентуални късни пролетни застудявания. Когато лозичката започне да се развива и летораслите пробият почвата, купчинката постепенно се разравя.

Грижи през първата година

Първата година след засаждането е решаваща за бъдещето на лозата. През този период основната цел не е да получите голям растеж над земята, а да се изгради силна и дълбока коренова система. Колкото по-добре се развият корените в началото, толкова по-устойчива ще бъде лозата на суша, студ и болести в следващите години.

Една от най-важните грижи е редовното окопаване и почистване на плевелите. Почвата трябва да се поддържа рохкава, за да може въздухът и водата да достигат по-лесно до корените. Плевелите трябва да се премахват навреме, защото те отнемат влагата и хранителните вещества, които са жизнено важни за младите растения.

Поливането също изисква внимание. По-добре е да се полива по-рядко, но с по-голямо количество вода. Така влагата прониква по-дълбоко в почвата и стимулира корените да растат надолу. Честото, но повърхностно поливане е неефективно, защото води до развитие на плитка коренова система.

Много важна, но често пренебрегвана операция е премахването на т.нар. росни корени. Това са корени, които се образуват близо до повърхността. Те се премахват обикновено през август, за да се насочи развитието към по-дълбоките и по-устойчиви корени. Ако тази операция не се извърши, лозата може да стане по-чувствителна към засушаване и студ.

През първата година се прави и филизене. Когато започнат да растат летораслите, трябва да се оставят само един или два от най-силните, а останалите да се премахнат.

Растителната защита не бива да се подценява. Младите лози са особено уязвими към болести като мана и оидиум. Редовното пръскане е необходимо, за да се запази листната маса здрава, тъй като тя е важна за натрупването на хранителни вещества.

Що се отнася до торенето, през първата година лозата има нужда най-вече от азот, който подпомага растежа. Важно е обаче да не се прекалява. Особено важно правило е да не се внася азот след началото на юли. Късното торене води до продължаване на растежа, което пречи на лозата да узрее добре и я прави по-уязвима на измръзване през зимата.

Втора и трета година

През втората година лозата отново се реже на две пъпки, както и през първата. От тях се развиват нови леторасли, като отново се оставят двата най-силни. Те ще послужат за изграждане на основата на растението. В този период е важно да започне и оформянето на избраната формировка. За целта се поставят колове или се изгражда телена конструкция, към която летораслите се привързват, за да растат правилно и да не се чупят от вятъра.

През третата година лозата вече придобива своята окончателна форма. Тогава може да се остави и малко количество грозде. Важно е обаче да не се допуска претоварване, защото растението все още се развива. Ако се оставят твърде много гроздове, това може да отслаби лозата и да забави нейното израстване.

Вредители и болести

Младите лози са особено уязвими през първите години и изискват редовно наблюдение. Дори малки повреди в този период могат да забавят развитието или да унищожат растенията.

Едни от най-опасните почвени вредители са поповото прасе и телените червеи. Те живеят в почвата и се хранят с корените и подземните части на лозата. При нападение младите растения внезапно увяхват и загиват. За борба с тях може да се използват различни подходи - биологични препарати, които са по-щадящи за околната среда, примамки за привличане и унищожаване на вредителите, както и редовен контрол на насаждението. Важно е проблемът да се установи навреме, преди да е нанесъл сериозни щети.

Сред болестите най-опасен за младите лози е бактериалният рак. Това заболяване се разпознава по характерните тумороподобни образувания по стъблото, най-често около мястото на присадката. С времето растенията отслабват, растежът им се забавя и в много случаи загиват. Борбата с това заболяване е трудна, затова най-важна е профилактиката. Необходимо е да се използва само здрав посадъчен материал, инструментите за резитба да се дезинфекцират редовно, а мястото за засаждане да не бъде изложено на силни студове и задържане на влага.

Полезни съвременни практики

Освен традиционните грижи, има и някои съвременни практики, които могат значително да улеснят отглеждането на младите лози и да подобрят тяхното развитие.

Мулчирането е един от най-лесните и ефективни методи. Покриването на почвата със слама, окосена трева или други органични материали помага да се задържи влагата, намалява изпарението и ограничава развитието на плевели. Освен това предпазва почвата от прегряване през лятото.

Все по-често се използват и биопрепарати с полезни бактерии. Те подпомагат усвояването на хранителни вещества и повишават устойчивостта на лозата към засушаване и стрес. Това е особено полезно при променлив климат и недостиг на вода.

Друга добра практика е използването на покривни култури като детелина или фий между редовете. Те подобряват структурата на почвата, обогатяват я с хранителни вещества и намаляват ерозията. Важно е обаче тези култури да се контролират чрез косене, за да не се превърнат в конкуренция за вода през сухите месеци.

С прилагането на тези методи лозарят може не само да улесни работата си, но и да създаде по-здраво и устойчиво лозе.