Но дали ще станат и по-богати!

Евродепутатите одобриха предложението на Европейската комисия за увеличаване с 50% на митата за селскостопански продукти от Русия и Беларус, които все още не са били облагани допълнително.

Сред продуктите, които ще бъдат засегнати, са захар, оцет, брашно и фуражи. Решението предвижда също така 6,5% мита за вноса на торове, както и мита между 40 и 45 евро на тон за периода 2025-2026 година. До 2028 година те ще нараснат до 430 евро на тон.

Етичната страна на тази санкция е, че приходите от продажбата на руски и беларуски торове допринасят пряко за войната срещу Украйна.

„Предложението ще стимулира производството на торове в ЕС, което е засегнато от евтиния руски внос, като същевременно ще даде време на земеделските стопани да се приспособят. Важно е да се отбележи, че в предложението са включени и разпоредби за мониторинг, които позволяват на Еврокомисията да следи отблизо пазара на торове и да предприеме действия, ако цените се повишат", заяви постоянният докладчик за Русия Инесe Вайдере (ЕНП, Латвия).
Сега Съветът трябва официално да приеме регламента, който след това ще бъде публикуван в Официалния вестник на ЕС.

Новите мита, които

ще влязат в сила на 1 юли,

ще бъдат насочени към азотните торове, като за период от три години ще се увеличат до нива, близки до 100%, което на практика ще спре вноса.

Досега Русия доставя 25% от азотните торове на ЕС, като годишната им стойност се оценява на 1,3 милиарда евро. Вносът който през 2023 г. вече е бил висок, нараства значително през 2024 г. Само България през 2023 г. по данни на The Observatory for Economic Complexity е внесла от Русия торове на стойност 57,7 млн. долара. Всичко това според ЕК отразява ситуация на икономическа зависимост на ЕС от Русия. Ако тази ситуация не бъде контролирана, тя може да навреди на продоволствената сигурност на ЕС и, по-специално в случая с торовете, да направи ЕС уязвим към евентуални принудителни мерки от страна на Русия.

Европейската индустрия за производство

на торове приветства решението

на Европарламента, като го определи като важна стъпка към намаляване на зависимостта и укрепване на икономическата сигурност на Европа.

„Призоваваме всички институции на ЕС да действат бързо, за да финализират и приложат тези тарифи", заяви Лео Алдерс, президент на FertilizersEurope. „Колкото по-бързо приложим тези мерки, толкова по-добре ще можем да защитим нашите вериги за създаване на стойност, работни места и продоволствена сигурност."

Земеделските производители обаче

предупреждават за нарастващите разходи

Те са дълбоко загрижени за въздействието на митата върху конкурентоспособността на селското стопанство, производствените разходи и продоволствената сигурност.

Седрик Беноа от профсъюза на френските земеделски производители FNSEA предупреди за „инфлация на цените на торовете в ЕС", което допълнително ще затрудни земеделските стопани, работещи на конкурентен пазар в световен мащаб.

„Вече усещаме последствията по отношение на доходите на земеделските стопанства", каза той. „Разходите се увеличават, но ние не можем да прехвърлим това на потребителите".

Беноа отбелязва, че цената на азотния разтвор, вид течен тор, е скочила от 160 евро на тон преди пет години до 300 евро на тон днес, след като достигна най-високата си стойност от 600-700 евро по време на пандемията COVID-19. Той също така предупреди, че несигурността преди крайния срок до юли за влизането в сила на повишените мита изкривява пазара: „Производителите на торове задържат доставките в очакване на влизането в сила на тарифите. Това води до още по-високи цени".

Нуждаем се от торове на достъпни цени, а по този въпрос нямаме никакви гаранции от страна на индустрията. Проблемът на индустрията е, че разходите за енергия са твърде високи", категорични са други земеделски производители.

За българските фермери добрата новина засега (ако може да се нарече така - бел. ред.) е, че има местно производство на голяма част от необходимите за земеделието торове, което е фактор за относително по-ниските цени на местния пазар. Въпреки това, България е част от свободния общ пазар и ценовите нива неизбежно се влияят от случващото се в ЕС като цяло.

„Очакват ни по-високи цени на торовете

от 1 юли", обяви председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов ден след като евродепутатите одобриха предложението на Еврокомисията.

Според асоциацията това решение застрашава рентабилността на зърнопроизводството и може да доведе до драстичен скок в цените на торове и масови фалити. От НАЗ смятат, че трябва да има финансови компенсации за производителите, стимули за алтернативни торове и автоматични механизми при ценови скокове.

Повишаване на цените на торовете очаква и председателят на Българския фермерски съюз Георги Стоянов след въвеждането на митата върху торовете от Русия и Беларус. Той се надява че Комисията по международна търговия към Европарламента е изготвила анализ за вноса на торовете от други страни.

Въпреки че в одобреното от ЕП предложение за митата за вноса от Русия и Беларус са включени и разпоредби за мониторинг, които позволяват на Еврокомисията да следи отблизо пазара на торове и да предприеме действия, ако цените се повишат, цената на торовете все повече

натежава в разходите

на българските земеделски производители в сравнение с цената на произведеното зърно. Според данни на АгроПортал, цените на пшеницата и царевицата сега се движат около нивата от 2020 г., докато цените на торовете са значително по-високи, а някои до тройно по-скъпи.

Както се вижда от таблицата индексът, който рязко се влошава след започване на войната между Русия и Украйна, през следващите периоди е започнал да се подобрява (по-висок индекс означава по-достъпни торове), но този сезон отново се понижава. За разлика от нитратните торове, при фосфатите се наблюдава постепенно понижаване на индекса, което се дължи на все по-високите цени на DAP, който е близо три пъти по-скъп спрямо нивата от 2020 г. В допълнение към влошаващия се индекс, фермерите в страната прибраха най-лошата царевична реколта от десетилетие през 2024 г., което рефлектира негативно върху тяхната рентабилност.

Опасенията са, че с новия пакет от санкции цените на торовете още ще се повишат и те ще станат още по-труднодостъпни особено за малките и средните фермери. А очакваната рекордна глобална зърнена реколта през новия сезон не е основание за надежди цените на зърното да успеят да догонят ръста на торовете.

„Копа-Коджека": Пълната липса на яснота

за пазарните последици е проблем

Земеделските общности разбират и подкрепят общата цел, преследвана от институциите на ЕС. Въпреки това пълната липса на съобразяване с алтернативни източници, липсата на оценка на въздействието и липсата на яснота относно пазарните последици остават дълбоко проблематични, се казва в позиция на най-влиятелната европейска организация „Копа-Коджека". Тя представлява в Брюксел интересите на близо 30 млн. фермери и техните семейства, както и около 38 000 кооперации.

От организацията отчитат геополитическия контекст, който стои зад инициативата на ЕК и решението на евродепутатите да я подкрепят. „Като признаваме по-широките външнополитически цели, трябва да подчертаем сериозните икономически и оперативни последици, които това предложение има за селскостопанския сектор на ЕС. Въпреки обещанията на Комисията преди гласуването относно наблюдението на пазара, торовете - като основен разход за цялата професия - остават сериозен проблем и пораждат сериозни съмнения относно конкурентоспособността и бъдещето на европейското земеделие.

Предвид тези залози е трудно да се разбере защо предложението не беше придружено поне от оценка на въздействието и ясна стратегия за диверсификация. Ако ЕС е решен да намали зависимостта си от руските и беларуските торове, той трябва да представи надеждна и перспективна алтернатива.

Въпреки това гласуване позицията на „Копа-Коджека" остава непроменена, тъй като основният проблем, който стои в основата, остава нерешен и вероятно ще се появи отново. Призоваваме за амбициозна стратегия за диверсификация. За да се гарантира устойчивостта на селското стопанство на ЕС". От организацията призовават Еврокомисията и съзаконодателите да приемат всеобхватен подход, който да насърчава решенията на кръговата икономика за възстановяване и повторно използване на хранителните вещества в рамките на ЕС, особено чрез използването на материали на основата на животински отпадъци и ферментати, за да се намали зависимостта от торове, базирани на изкопаеми горива.

Освен това настояваме за дерогации от Директивата за нитратите, за да се използва повече животински тор за пасища наред с други култури, което е неутрално по отношение на защитата на водите от замърсяване с нитрати. „Копа- Коджека" искат структурна дерогация въз основа на многобройните ползи от мярката.

Призоваваме също така да се избягва регулаторно припокриване чрез съгласуване на Директивата за нитратите, ограниченията за кадмий във фосфатните торове и Механизма за гранично регулиране на въглеродните емисии (МГРВ), като се гарантира, че земеделските стопани няма да бъдат наказвани многократно за спазването на припокриващи се политики в областта на околната среда и търговията. Освен това е от решаващо значение да се осигурят алтернативни пътища за снабдяване, като се премахнат антидъмпинговите мерки и вносните мита за торове от надеждни и устойчиви точки на произход извън Русия и Беларус.

И накрая, от съществено значение е да се подобри прозрачността на пазара чрез ежемесечно отчитане на цените на торовете в държавите-членки и да се проучи възможността за създаване на инструмент за управление на риска за цялата верига на доставка на торове", се казва още в становището на организацията.

Като се има предвид, че пазарът на торове остава сравнително непрозрачен и особено нестабилен, организацията продължава да следи тези въпроси и настоява европейските органи - особено ЕК, да поддържат изключително внимателен мониторинг.