България се нарежда на първо място след Северна Америка, по внос на техни машини стана ясно на семинар в Лесотехническия университет

На 16 май 2025 г. Агрономически факултет на Лесотехнически университет (ЛТУ) беше домакин на семинар на тема „Стратегии и иновации за устойчиво земеделие: No-Till система и регенеративно земеделие - опитът на Аржентина". В семинара участваха ректорското ръководство на ЛТУ, Н. Пр. Алехандро Зотнер Майер – посланик на Република Аржентина в Република България, заедно с делегация от представители на аграрния бизнес от Аржентина; преподаватели, студенти и бивши възпитаници на Агрономически факултет и факултет по Горско стопанство на ЛТУ; представители на научния колектив на Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията "Никола Пушкаров", учители и ученици от Професионална гимназия "Д-р Стамен Григоров", гр. София, както и представители на професионални асоциации на земеделски производители в България.

Марко Стиусо – мениджър „Външна търговия" в Камарата на производителите на земеделски машини (CAFMA) – представи темата: „Преглед на земеделската техника на Аржентина, използвана в цикъла на земеделско производство", като демонстрира широк набор от технологии, насочени към ефективност и устойчивост. Според данните в презентацията, България се нарежда на първо място, като държава след Северна Америка, по внос на техни машини и на 4-то сред всички страни, на чиито пазар CAFMA оперира. Един от най-любопитните аспекти в модернизацията на селскостопанските машини е интегрирането на изкуствен интелект и достатъчно чувствителни камери, сензори и апаратура, които позволяват намаляване употребата на пестициди с около и над 80 %.

След него, Сантяго Гуасели – агроном от Асоциацията на производителите, прилагащи директна сеитба (AAPRESID), представи доклад за устойчивото земеделско производство в Аржентина с фокус върху No-Till системата и регенеративните практики. От изложението му стана ясно, че през последните 70 години Аржентина е увеличила 2 пъти площите и 3 пъти добивите си от зърно именно благодарение на приспособимост и иновации, сред които основно е No-Till технологията. В момента около 70-80 % зърнените и техническите култури в страната се произвеждат без оран. Този преход е позволил значително повишение на продуктивността и добивите, както и на икономическата конкурентноспособност и устойчивост.

Аржентинският агроном изтъкна още, че посредством безорните технологии и използването на покривни култури водопоглъщателната и водозадържащата способност на почвата се е повишила в следствие на изградената мрежа от пори, чрез корените на растенията и повишеното биоразнообразие от макро и микро организми и тяхната жизнена дейност, плюс образуването на естествена защитна покривка от растителни остатъци. От тук следват и намаляване на оттока на водата при обилни дъждове или на необходимото количество вода при поливни условия, избягване на водна и ветрова ерозия, процента на евапотранспирация и т.н.Доказано е, че ефективното използване на водата от растенията при No-Till система е 37 % по-високо в сравнение с това при конвенционалното отглеждане на култури.

Експертите от AAPRESID са се обединили около мотото, че никой не може да успее сам в постигане на целите поставени пред модерното устойчиво земеделие, а именно стабилизиране и възстановяване на почвите, пестене на вода, увеличаване на въглеродния запас, справяне с климатичните предизвикателства. Ето защо, организацията провежда ежемесечни срещи, сътрудничат си с научни работници и изследователи, провеждат експерименти и дават консултации на различни земеделски стопани.

У нас земеделието без оран е добре познато. Не са малко фермерите, които го практикуват, а аржентинската делегация вече е посетила някои от тях. Те споделиха пред аудиторията, че са впечатлени колко плодородни почви има в България.
Семинарът завърши с оживена професионална дискусия, в която активно участие взеха преподаватели от Агрономически факултет, основоположникът на No-Till земеделието у нас – Александър Китев и др. В рамките на дискусията се обсъдиха въпроси, свързани с:

прецизното земеделие и това колко ценно е да се разработват адаптирани прецизни машини, които да работят с малки дози торове и препарати за растителна защита (хербициди, фунгициди, инсектициди), но на точното място и в точния момент;

новите геномни техники, благодарение на които могат да се справят много по-лесно и без последствия за околната среда с вредителите;

изкуствения интелект и неговата роля в модерното земеделие и тенденциите в него;

регулиране на схемата на сеитба с цел повишаване броя растения на единица площ, както и възможността те да са конкуретноспособни спрямо плевелите;

директната сеитба като част от комплекса агротехнически мерки, сред които сеитбооборот, покривни култури, запазване на растителните остатъци и т.н.;

умно хранене на почвените микроорганизми, съобразено със съотношението между зърнено-житни и бобови култури в микса от покривни култури;

възможно ли е постигане на независимост от хербициди и други химически вложения при дългосрочно прилагане на безорни технологии;

успешно съчетаване на No-Till земеделие с пасищно отглеждане на добитък, което напълно копира механизмите в природата.

В рамките на дискусията беше подчертано, че устойчивото и регенеративното земеделие са едни от водещите направления в обучението и научните изследвания на Агрономическия факултет.