Наука, практика и тънкости

Лозата е като художник - размахва летораслите си във всички посоки, преплита се, сгъстява и без човешка намеса създава истинска зелена джунгла. Ако не я укротим навреме, вместо щедри гроздове ще получим сянка и хаос. Затова всяка година през активния ѝ растеж лозарят извършва летни резитби (зелени резитби) - серия от внимателни, но решителни операции с младите зелени части на лозата. Те не просто подреждат лозата, те я насочват, стимулират и предпазват. Благодарение на тях се подобрява проветрението, узряването на леторастите и най-важното - качеството и количеството на гроздето. В последните години, когато климатът става все по-непредвидим, тези зелени резитби се превръщат в истински съюзник на лозаря. Не са за пренебрегване - те са ключът към здрава и плодородна лоза, готова да устои на предизвикателствата на времето.

Летните резитби обхващат няколко основни вида операции, извършвани на ръка през различни фази на вегетацията. Ето основните от тях и тяхното предназначение.

Филизене

Филизенето представлява премахване на излишните леторасли, които се появяват напролет от спящите пъпки (лакомци) по старите части на лозата и от основата на плодните пръчки и чепове. Тези нежелани леторасли черпят хранителни запаси от лозата, а по-късно я сгъстяват (зашумяват), като пречат на проветрението и осветяването на ресите и затрудняват оплождането на цветовете и повишават риска от развитие на болести. Чрез филизенето броят на летораслите се регулира спрямо силата на лозата, което осигурява по-добър растеж на оставените леторасли и по-добро узряване на пръчките. Това е важно условие за висок добив през следващата година. Операцията косвено редуцира и броя на гроздовете, като по този начин гроздето става по-сладко и узрява по-рано. Филизенето е задължително при формиране на младите лози - запазват се точно определен брой добре разположени леторасли за изграждане на бъдещото стъбло и рамена и кордони.

Кога и как се извършва? Най-добре е филизенето да се направи рано напролет, когато нежеланите леторасли достигнат около 15-20 cм дължина. Ранното отстраняване е лесно (летораслите са крехки и се премахват с ръка) и щади лозата, докато закъснението води до загуба на вече изразходвани хранителни вещества и оставя по-големи рани при отстраняване на по-големи леторасли. Обикновено първото филизене се комбинира с първото пръскане. В плододаващите лози филизенето се извършва след като се появят ресите (съцветията), за да могат лозарите да различат плодните от безплодните леторасли и да отстранят първо безплодните. Премахват се всички лакомци (силни излишни леторасли) от главината и рамената, с изключение на тези, които може да послужат за подмяна на изсъхнало рамо или кордон. По чеповете и плодните пръчки се премахват слабите и безплодни леторасли. Ако всички оставени очи са покарали успешно, плодните леторасли може леко да се разредят.

Не се отстраняват слабите/безплодни леторасли, които ще бъдат необходими при резитбата следващата зима (напр. за оставяне на чеп за следваща година).

Ефект от филизенето. Правилно извършеното филизене осигурява добро проветряване и огряване, концентрира ресурса на лозата в по-малко на брой леторасли с реси и предотвратява претоварването. На практика това е най-важната зелена резитба, без която е трудно да се постигне баланс между растеж и плододаване.

Научни изследвания в Кюстендилския район потвърждават, че приложението на филизене значимо увеличава големината и масата на гроздовете и зърната при десертни сортове като Велика, Дунав, Ряхово и Болгар, без да влияе отрицателно на съдържанието на захари и киселини в гроздето.

Прищипване

Прищипването представлява отстраняване на въръха на зеления леторасъл. Откъсва се 1–3 cm от върха – така че растението временно спира удължаването му.

Операцията има две основни приложения:

0 Регулиране на растежа - прищипването забавя растежа на буйни леторасли, насочвайки временно ресурсите на лозата към по-ниските;

0 Подобряване на плододаването - доказано е, че прищипването стимулира залагането на повече съцветия по леторасъла през следващата година. Освен това може да повиши задържането на цветовете (намалява изресяването).

С други думи, прищипването в точното време може да предотврати окапването на цветчетата и преобразуването на ресите в мустаци (т.нар. „източване" на ресите) при чувствителни сортове.

Кога се прилага? Прищипването е своевременна, краткотрайна мярка и затова точният момент зависи от целта. Ако се цели предотвратяване на изресяването, върховете на силните леторасли (по-дългите) се прищипват малко преди цъфтежа – около 4-5 дни преди началото на цъфтежа. Това е особено ефективно при сортове, склонни към „източване" (напр. Болгар, Шасла, Италия, Мискет червен, Мискет врачански, Тамянка, Ркацители и др.). Ранното прищипване гарантира, че повече цветчета ще се оплождат и ще останат на ресата, което води до получаване на по-пълен грозд.

Важно! При някои десертни сортове (напр. Болгар, Италия и др.) така или иначе се образуват достатъчно на брой зърна и гроздовете стават много сбити - при тези сортове не се препоръчва прищипване по време на цъфтежа, тъй като прекалено сбитите гроздове са нежелани (повишават риска от гниене).

Прищипването може да се използва и по-рано през сезона с цел формиране на младите лози. Например при формировки с високо стъбло (Мозер, Омбрела, Асма и др.) се препоръчва прищипване на растящия връх на млади лозички, за да се стимулира развитието на колтуци (странични разклонения), от които по-късно да се изградят рамена или кордони. Това намира приложение и при лози, пострадали от измръзване - прищипването на новия силен леторасъл може да предизвика появата на колтуци, които да послужат за възстановяване.

Ефект от прищипването. Ефектът от прищипването настъпва бързо, но е временен - обикновено върховете отново започват да растат след 1-2 седмици, особено ако лозата е силна. Затова при необходимост по-късно леторастите се пречупват (кършат) по-ниско. Комбинацията от ранно прищипване и последващо кършене дава най-добър резултат за овладяване на буйния растеж.
Важно! Не се прищипват слаби и млади лози през първите години - те се нуждаят от максимална листна маса за да развият добре кореновата система, а и обикновено нямат проблем с изресяване.

Кършене

Кършенето е операция, при която се премахва целият връх на леторасъла, заедно с няколко недоразвити листа - обикновено около 5-8 листа се премахват при пречупването. По този начин леторасълът спира да расте на дължина. За разлика от прищипването (което отстранява само съвсем малъка част от въръха), при кършенето се премахва по-голяма част от върха на леторасъла. Целта е окончателно спиране на вегетативния растеж на летораслите през текущия сезон, за да се насочат хранителните вещества към гроздето.

Кога и при кои лози се прилага? Кършенето се прилага главно при силнорастящи лози и буйно развиващи се леторасли, които са надминали необходимата дължина и започват да се превиват над теловете. Обичайно се прави в средата или края на юли, когато летораслите вече имат достатъчно листна маса (захранили са гроздето) и естественият им растеж започва да намалява. В различните райони и години срокът може да варира - ориентировъчно кършенето се прави, щом летораслите надхвърлят височината на конструкцията с 30–40 см и започват да се преплитат. В по-хладни райони или при по-слаборастящи лозя кършенето може да не е необходимо изобщо (ако леторастите не избуяват прекомерно). Не бива да се кършат млади лозички (първите 2-3 години) и слаби лози - те трябва да запазят максимално листна маса. Също така кършене не се практикува при асмовидните формировки, тъй като там летораслите се оставят да висят или се разполагат върху конструкцията, без да пречат.

Правилно изпълнение. Най-честата грешка е прекалено ниско кършене. Практиката показва, че понякога стопаните отчупват върховете прекомерно, оставяйки твърде малко листа по леторасъла. Това е вредно, защото ограничаването на листната маса намалява фотосинтезата и образуваните захари. Оптимално е след кършене на всеки леторасъл да останат не по-малко от 14-16 листа при винените сортове и 16-18 листа при десертните. Така се запазва достатъчно листна маса, която да изхранва гроздовете до беритба. Обикновено се кършат всички плододаващи леторасли по лозата. Изключение правят летораслите, които ще служат за резитбата през следващата година (напр. леторасли от чепове, предвидени за бъдеща плодна пръчка) - тях някои лозари оставят по-дълги или въобще не кършат, а ги привързват по горните телове на конструкцията. Това се прави, за да могат тези леторасли да узреят по цялата си дължина и да послужат за качествена плодна пръчка догодина.

Ефекти от кършенето. Кършенето спира конкуренцията на върховете за хранителни вещества, което позволява на лозата да насочи сили към гроздето – зърната наедряват и узряват по-пълно. Ако се извърши в правилния момент, кършенето подобрява и узряването на пръчките (полезно за подготовка за зимата). При някои сортове кършенето около цъфтежа може да се използва аналогично на прищипването за намаляване на изресяването, но по-често функцията му е контрол на буйния растеж през лятото. В практиката се наблюдава, че без кършене силните лози прерастват, засенчват гроздовете и създават благоприятна среда за мана и оидиум – затова навременното кършене е считано за задължително мероприятие при мощните лози. Ако пък лозата не е силна, ненужно кършене (особено прекалено ранно) може да намали добива и да отслаби растението - затова се прилага само при нужда.

Колтучене

Колтуци се наричат страничните леторасли по основните, които покарват от летни пъпки. Те растат през лятото паралелно с основния леторасъл. Премахването или съкращаването на тези разклонения се нарича колтучене. Целта е да се предотврати прекомерното сгъстяване на листна маса около гроздовете и да се насочи храненето преимуществено към основния леторасъл и неговите реси.

Как се извършва? Обичайно се препоръчва да не се премахва целият колтук, а да се премахват върховете на колтуците, оставяйки по 3–4 листа в основата на всеки страничен леторасъл. Причината е, че листата на колтуците имат важна роля – те фотосинтезират по-интензивно в края на лятото и началото на есента (когато старите листа на основния леторасъл може да са частично застарели или засегнати от болести). Тези оставени 3-4 колтукови листа допринасят за по-доброто узряване на гроздето и на пръчките. На практика колтуците се отстраняват или прищипват на няколко етапа през лятото - първо при силен растеж около цъфтежа, когато могат да конкурират ресите, и отново по-късно през юли, ако избуят повторно след кършенето. В някои случаи с цел подобряване на оплождането се препоръчва по-радикално колтучене преди цъфтежа. При десертните сортове с едри листа (като Болгар и Италия) ресите често са засенчени от горните листа и странични леторасли, което затруднява опрашването. Затова преди цъфтежа при такива сортове може напълно да се премахнат колтуците, разположени над ресите, а някои от прекомерно големите листа, закриващи ресите, да се отстранят. По този начин съцветията ще получат повече светлина и проветрение по време на цъфтеж, което намалява „изресяването". След формирането на грозда отново се оставят колтуци с няколко листа, за да поддържат храненето.

Особенности. При буйно растящи асми и високостъблени лози, където има изобилие от зелена маса, често се налага по-интензивно колтучене. Ако гроздовете са силно засенчени, колтуците може да се отстранят изцяло (без да се оставят листа) в зоната около грозда. Това обаче се прави внимателно и само в силно сгъстени части, за да не се оголи прекалено растението. От друга страна, в години с очаквани силни зимни студове или след зимни повреди, лозарите могат да оставят развили се колтуци, тъй като техните пъпки често имат по-висока студоустойчивост и нормална родовитост. Kолтуците могат да дадат плод след сурова зима, когато главните очи са измръзнали, или да послужат за формиране на нови рамена при възстановяване на лоза. Затова колтученето винаги се съобразява със състоянието на лозата - пълно премахване на всички колтуци не е винаги желателно, особено при по-слаби или пострадали лози.

Колцуване

Колцуването е специфична техника, при която с помощта на остър нож или специален колцувач се премахва тесен пръстен от кората (заедно с част от проводящата система, отговаряща за транспортирането на хранителните вещества произведени в листата) на леторасъла или пръчката. Ширината на пръстена обикновено е 3-4 мм. Разрезът обикаля направо стъблото или пръчката, прекъсвайки проводящите тъкани, които транспортират асимилати към корените.

Внимание! Дървесината (ксилемът) не бива да се наранява, за да продължи потокът на вода нагоре. По този начин хранителните вещества от листата над пръстена се задържат временно в гроздовете и в частите на леторасъла над мястото на колцуване.

Цел и ефект. Колцуването се използва главно при десертното грозде за повишаване на качеството на гроздовете. Прекъсването на оттока към корена води до натрупване на захари и други резерви в гроздовете над пръстена. В резултат зърната стават по-едри, гроздето узрява с 10-15 дни по-рано и цялостно добивът се подобрява. Това е особено ценен ефект при десертните сортове - позволява по-ранно излизане на пазара и се получват по-атрактивни едри гроздове. При винените сортове колцуване почти не се практикува, тъй като ранното узряване и наедряването на зърната не са цел (дори напротив, прекалено едрите и воднисти зърна могат да влошат качеството на виното). Освен това колцуването стресира растението. За да има ефект, лозата трябва да е силна и здрава - при слаби лози колцуването не дава резултат и може да ги изтощи.

Прилагане. Прави се със специален инструмент (колцувач) или остър нож, като мястото най-често е в основата на плодната пръчка или на силен леторасъл, носещ гроздовете. Някои лозари колцуват последователно различни пръчки, за да не отслабят прекомерно лозата - например първо колцуват едната плодна пръчка, след седмица - другата. Практикува се след формиране на гроздето, за да има максимален ефект върху наливането и узряването на зърната. Ранното колцуване (преди цъфтежа) може да предотврати опадането на цветове, но рядко се прави, понеже е по-травмиращо и рисково. След около 2–3 седмици раната постепенно заздравява и проводящите тъкани се възстановяват, така че ефектът е временен. Най-оптимален срок за извършване на колцуването е когато зърната на грозда станат с големина на грахово зърно.

Важно! Колцуването не бива да се бърка с пръскането с гиберелини – и двете техники се използват при десертни сортове за получаване на по-едро грозде, но гиберелинът (хормонално третиране) е друга агротехника.