19° C, ясно небе
Бактериалният рак по лозата е опасно заболяване, което причинява образуване на туморни израстъци по различни части на лозовото растение. Причинител е почвената бактерия Agrobacterium tumefaciens, която прониква в лозата през рани и нарушава нормалното развитие на тъканите. Болестта е широко разпространена в лозарските райони и може сериозно да отслаби или дори да погуби заразените лози, ако не се разпознае и овладее навреме.
Симптоми на бактериалния рак по лозата
- грапави туморни образувания в основата на лозовото стъбло, характерни за бактериалния рак. Тези подутини нарушават проводящата система на растението и пречат на нормалното сокодвижение и хранене.
Първите признаци на бактериалния рак обикновено се забелязват в основата на стъблото или в областта на присадката при посадъчния материал. Появяват се малки, гладки и светло оцветени подутини, наподобяващи брадавици. В началото тези образувания могат да останат незабелязани или да изглеждат безобидни, но имат свойството бързо да нарастват. С разрастването си туморите увеличават размерите си и повърхността им става грапава, а вътрешността - зърнеста. Цветът на тъканите постепенно потъмнява до кафяв или тъмнокафяв. Със стареенето си туморните тъкани загиват, изсъхват и се разпадат, но често на същото място през следващия сезон се образуват нови тумори или вторични подутини наблизо.
Характерно за бактериалния рак е, че
туморните израстъци се срещат
главно по вдървесинелите части
на лозата - освен по стъблото, също и по рамената, кордоните, чеповете и пръчките. Корените на лозата също могат да бъдат засегнати, като по тях се образуват сходни подутини, които обаче остават скрити под почвата. Независимо къде се развиват, тези тумори действат като паразитни структури - изсмукват хранителни вещества и пречат на нормалното сокодвижение в растението. В резултат заразените лози изостават в развитието си, често имат пожълтели листа и дават по-слаб и некачествен добив. При силно заразяване растенията могат постепенно да отслабнат до степен на изсъхване и загиване. Заразените лози също така по-трудно устояват на други стресови фактори - например по-лесно измръзват през зимата поради вече влошеното си състояние и много по-трудно се възстановяват.
Разпространение на болестта
Бактериалният рак се причинява от бактерия, която се намира в почвата или в тъканите на болни растения и попада в лозата само чрез рани по растението. Здравата лоза не може да се зарази, ако няма отвор за проникване - това прави раните основен фактор за разпространението. Най-честата причина за инфекция са раните от зимни измръзвания. През студените зимни месеци при рязко спадане на температурите по стъблото и разклоненията на лозата се получават пукнатини и наранявания. Именно през тези отворени рани бактерията навлиза в растителните тъкани и предизвиква туморните образувания. Колкото по-сурова е зимата и колкото повече измръзвания има по лозите, толкова по-голям е рискът от бактериален рак - условията, благоприятстващи повреди от студ, също силно благоприятстват заразяването.
Освен от студени повреди, нараняванията могат да бъдат причинени и механично, което също създава вход за инфекцията. Например градушка, силни ветрове, счупване на леторасли, резитба или работа с режещи инструменти могат да наранят лозата. Ако по време на резитба или привързване на пръчките се получат рани, те също могат да бъдат инфектирани, особено ако инструментите не са дезинфекцирани и по тях има бактерии. Бактерията може да се пренася и с почвените обработки - например при копаене или машинна обработка около лозите, когато се наранят корените или долната част на стъблото. Насекоми и други вредители, причиняващи рани (например гризещи насекоми), също биха могли косвено да допринесат за разпространението, като отварят път за бактериите.
Източници на инфекция
в околността могат да бъдат стари и занемарени лозови насаждения. Често изоставени лози или стари лозя, които не се поддържат, служат като резервоар на бактерията и спомагат за първоначално заразяване на млади здрави насаждения наблизо. Бактериите презимуват в почвата и в остатъците от заразени растения, като могат да оцелеят там продължително. Когато туморите по болните лози се разпаднат, огромно количество бактерии попадат в почвата и водата наоколо и могат да заразят съседни растения чрез техните ранички. Така болестта бавно се разпространява от лоза на лоза.
Не на последно място, заразата може да се пренесе и чрез посадъчния материал. Ако се засади лоза, която вече е заразена с бактериален рак (дори без видими признаци в началото), тя може да развие тумори и да внесе болестта на новото място. Ето защо употребата на сертифициран здрав посадъчен материал е от ключово значение.
Важно е да се отбележи, че болестта няма характер на епидемия, която бързо обхваща всички лози, а се развива по-бавно и на отделни огнища. Може да минат 1-2 години от заразяването до появата на видими симптоми. Затова лозарите понякога откриват проблема късно. В райони с по-мека зима и по-малко измръзвания болестта се проявява по-рядко, докато в места с чести зимни повреди (например Северна България при резки студове) бактериалният рак е по-често срещан проблем.
Мерки за борба и профилактика
Бактериалният рак по лозата се счита за трудно лечим - веднъж проникнала в растението, бактерията не може да се елиминира с наличните химически средства. Поради липсата на ефикасно директно лечение, борбата с болестта е насочена основно към профилактика и ограничаване на разпространението. За щастие, любителите лозари могат да предприемат редица практически стъпки, за да предпазят лозите си или да ограничат щетите. Ето най-важните от тях:
Използване на сертифициран
посадъчен материал
Винаги засаждайте сертифицирани и проверени лозички, които са свободни от зараза. Заразеният още в разсадника материал е често срещан начин за пренасяне на бактериалния рак, затова купувайте лозички от утвърдени производители (АМВ-Агро, Севастиянов, Институт по лозарство и винарство – Плевен и др.). Избягвайте да вземате калеми или резници от стари или съмнителни лози - така рискувате да внесете болестта в двора си.
Устойчиви сортове
Ако имате възможност за избор на сорт, имайте предвид, че някои винени и десертни сортове проявяват относителна устойчивост на бактериален рак. Например сортовете Ркацители, Мискет Отонел, Пино гри, Ризлинг, Алиготе, Юни блан, Врачански мискет и Пино ноар са сред по-слабо уязвимите. Това не означава, че не могат да се разболеят, но шансовете са по-ниски и симптомите – по-слаби. Ако във вашия район бактериалният рак е често срещан, може да заложите на по-устойчив сорт като превантивна мярка.
Избягване на рани по лозите
Тъй като инфекцията възниква само при наличие на рани, важно е да минимизирате нараняванията по лозите.
Защита от измръзване
Преди настъпването на зимата вземете мерки срещу студовите повреди. Практикува се загребване особено при млади лози, за да се предпази главината от студовете. Есенната резитба на силно растящите леторасли и балансираното есенно торене с калиев тор също помагат на тъканите да узреят и повишават студоустойчивостта. Здравата и закалена лоза по-трудно получава измръзвания, съответно намалява рискът от бактериален рак.
Внимателна резитба
Режете лозите в подходящо време - обикновено късно есен или много рано напролет, преди началото на сокодвижението, особено ако в лозето ви вече е имало случаи на бактериален рак. Резитбата на напъпилата лоза (късно през пролетта) може да стимулира по-силно сокодвижение и образуване на рани, което в присъствие на бактерията увеличава риска. При резитбата използвайте остри и чисти инструменти, за да правите възможно най-гладки резрези. По възможност първо режете здравите лози, а накрая тези, при които има съмнение или признаци на заболяването - така намалявате шанса да пренесете бактерии към здравите растения. Дезинфекцирайте инструментите преди и след резитба на всяка болна лоза, например чрез потапяне на ножиците в спирт. Това обеззаразява режещите инструменти и предотвратява механичното пренасяне на инфекцията от растение на растение.
Мониторинг
Един от най-добрите начини за борба е ранното откриване на бактериалния рак. Препоръчва се лозите да се оглеждат внимателно в късна есен (след листопада) и рано напролет (преди сокодвижението), когато растенията са без листа и прегледът е лесен. Обърнете специално внимание на основата на стъблата, рамената, кордоните, чеповете и другите части - търсете малки, странни подутини. Ако забележите подобни начални тумори, реагирайте незабавно - изолирайте съмнителната лоза и продължете с препоръчаните стъпки (резитба, дезинфекция и пр.). Редовният преглед на лозите ще ви помогне да хванете заболяването в ранен стадий, когато щетите са по-малки.
Премахване на болни растения
При вече развити случаи, когато по лозата има големи тумори, най-радикалният (но често необходим) подход е изкореняване на болното растение. Специалистите съветват млади лози, ако покажат симптоми на бактериален рак, да се изваждат и унищожават на момента. Любителите лозари също трябва да имат предвид, че силно заразените лози практически не могат да бъдат излекувани - дори временно да се запазят, добивът им ще е нисък, а и те служат като източник на зараза за останалите. Затова премахнете болната лоза заедно с корените (изкопайте колкото се може повече от кореновата система) и я изхвърлете далеч от градината. Не оставяйте изрязани туморни части или корени в почвата, понеже те съдържат бактерии.
Не засаждайте веднага
нова лоза на същото място.
Почвата, където е растяла заразената лоза, е обилно заразена с Agrobacterium. Ако веднага засадите млада лозичка там, тя почти сигурно ще се зарази. Затова е нужна почивка (сеитбообращение) на мястото – препоръчително между 3 и 6 години, през които да отглеждате други култури (напр. житни) или просто да оставите мястото без лоза. През това време голяма част от бактерията в почвата ще загине естествено поради липса на гостоприемник. Ако не можете да чакате толкова дълго, поне дезинфекцирайте почвата възможно най-дълбоко (например пролейте дупката с разтвор на меден сулфат или варна каша) и засадете устойчив сорт – макар и не гарантиран, шансът за успех е по-голям. Все пак, най-добре е да избягвате повторно засаждане на лоза на място с известен бактериален фон.
Практически народен опит
Някои опитни лозари споделят успешни профилактични практики от своя опит. Например агроном от Каварна съобщава за ефикасна схема, с която от години предпазва лозето си от бактериален рак. След листопада наесен, а също и рано напролет той пръска лозите с разтвор на сяра и гасена вар в съотношение 1:2 (напр. 1 кг сяра + 2 кг гасена вар, разтворени във вода). Тази смес действа дезинфекционно и защитно на откритите рани през зимния покой. През лятото, след всяко пръскане на лозите срещу мана или оидиум лозарят извършва обилно напрашване на стъблото и основите на рамената със смес от сяра на прах и пресята дървесна пепел (в съотношение 1:10). Целта е сярата (която има фунгицидно и донякъде бактерицидно действие) да остане полепнала по лозата, а пепелта помага сместа да се задържи и същевременно леко алкализира повърхността. Според споделения опит, тази комбинирана профилактика дава добри резултати – в продължение на много години не се е появил бактериален рак по третираните лози. Макар тези методи да не са традиционна част от научните препоръки, те показват, че навременната дезинфекция и природните средства може да намалят риска от заразяване.
За всеки любител лозар най-силното оръжие
срещу бактериалния рак е превенцията
Дайте на лозите си най-добрия старт – засадете само сертифициран и здрав посадъчен материал, пазете растенията от измръзвания и рани, и ги наблюдавайте редовно. Забележите ли подутина или съмнителен признак – действайте бързо! Изрежете, изхвърлете, дезинфекцирайте. Няма чудодеен лек за тази болест, но с разумна грижа, добра агротехника и малко наблюдателност, можете да запазите лозето си здраво и плодородно. С постоянство и внимание, дори най-упоритият враг може да бъде държан далеч от вашата лоза.
Коментари