Отглеждането на лоза е изкуство, което изисква търпение, грижа и много любов. Всеки любител лозар мечтае за здрави растения и обилна реколта от сочни гроздове. Но често природата поставя изпитания пред нашите усилия. Едно от най-сериозните предизвикателства в лозарството е борбата с болестите, а маната по лозата е сред най-опасните врагове на всяко лозе.

Маната не само уврежда листната маса и гроздовете, но

при тежки нападения може да

компрометира цялата реколта за сезона

и дори да отслаби растенията за следващата година. Заболяването се проявява бързо след валежи и висока влажност и ако не бъде овладяно навреме, може да унищожи плодовете на целогодишния труд само за няколко дни.

За щастие, съществуват ефективни методи за защита, които съчетават добра агротехника, навременно наблюдение и правилно подбрани средства за третиране. В тази статия ще намерите практични съвети как да разпознаете първите признаци на маната, какви мерки за превенция да приложите и кои препарати - както конвенционални, така и биологични - да използвате за успешна борба. Защото защитеното лозе е гаранция за богата и здрава реколта!

Условия за развитие на маната

Маната по лозата е заболяване, което силно зависи от метеорологичните условия. За да разберем как ефективно да я контролираме, първо трябва да познаваме кога и при какви обстоятелства тя се развива най-бурно.

Климатични фактори, които благоприятстват развитието на болестта

Маната обича топло и влажно време. За нейното развитие са необходими три основни условия, известни като "триъгълник на болестта":

  • наличие на чувствително растение;
  • наличие на патоген (Plasmopara viticola);
  • благоприятни климатични условия (влага и температура).

Оптималната температура за развитие на мана е между 18 и 25°C. При такива температури спорите покълват бързо и заразяват растенията. При температури под 10°C активността на патогена значително намалява, а над 30°C условията стават по-неблагоприятни за неговото развитие.

Влажността е критичен фактор. Валежи над 10 мм или продължителна роса създават идеални условия за покълване на спорите.

Вода, задържана върху листата за повече от 2 часа, улеснява проникването на патогена в растителните тъкани.

Влажни нощи, последвани от топли дни, са особено рискови за появата на първични и вторични инфекции.

Първична и вторична инфекция

Първичната инфекция обикновено започва от заразени опадали листа или други растителни остатъци, където патогенът презимува под формата на ооспори. При настъпване на подходящи условия през пролетта, ооспорите освобождават заразни клетки, които се разнасят чрез водни капки и заразяват младите листа.

Вторичните инфекции възникват при всяко подходящо съчетание на влага и температура след първичната зараза. Спорите, образувани върху вече заразените листа и гроздове, се разпространяват бързо и заразяват здрави тъкани.

Критични фази от развитието на лозата

Маната е особено опасна в следните етапи от растежа на лозата:

  • Началото на растежа (поява на леторасти 10–15 см) – инфекцията засяга летораслите и съцветията.
  • Фаза на цъфтеж – инфекцията на цветовете води до намаляване на добива.
  • Фаза на формиране на зърната – заразените зърна спират развитието си и загниват.
  • Фаза на узряване – при зараза може да се стигне до загуба на качество и количество на продукцията.

Някои особености на лозовото насаждение също оказват влияние върху риска от развитие на мана. Такива са гъстотата на засаждане, релефа и сортовият състав.

Така например прекалено гъсто засадени лози задържат повече влага и намаляват циркулацията на въздух. Долините и ниските места задържат влага по-дълго, което увеличава риска от инфекция. По отношение на сортовата чувствителност някои сортове (като Каберне Совиньон и Шардоне) са по-чувствителни към мана, докато други имат по-висока устойчивост.

Превантивни мерки

Когато става въпрос за борба с маната, най-доброто лечение е добрата профилактика. Ефективните превантивни мерки могат значително да намалят риска от заразяване и да ограничат нуждата от тежки третирания с химикали. Ето основните подходи, които всеки любител лозар трябва да прилага:

  • Добра агротехника. Не трябва да се допуска зашумяване с леторасли и листа. За целта между зелените леторасли трябва да има отстояние от 15-20 см. По този начин се подобрява проветряването, листата изсъхват по-бързо след дъжд или роса, а влагата, благоприятна за развитие на гъбните болести, се задържа по-кратко време.
  • Управление на влагата. Ако лозето е на място с лошо оттичане на водата, осигурете отводнителни канали или използвайте повдигнати лехи за насажденията. Избягвайте задържането на вода около корените, особено в периода на активен растеж. Когато поливате лозето, използвайте системи като капково напояване, които овлажняват директно корените, без да мокрят листната маса.
  • Използване на устойчиви сортове. Ако тепърва засаждате лозе или подменяте насаждения, обърнете внимание на сортовете с по-добра устойчивост към мана. Някои нови селекции съчетават добро качество на гроздето с повишена естествена устойчивост.
  • Ранни превантивни третирания. Още преди проявата на първите симптоми, когато условията за развитие на мана са налице (валежи, растеж на летораслите, подходяща температура), се препоръчва извършване на профилактично пръскане с:

0 Медни препарати (бордолезов разтвор) – класическо средство за блокиране на начална инфекция.

0 Контактни фунгициди за създаване на защитен филм върху повърхността на листата.

0 Биопродукти за стимулиране на имунитета.

  • Постоянен мониторинг. През целия вегетационен сезон следете внимателно лозите, особено след дъждовни периоди. Търсете началните признаци на мана – светложълти, мазноподобни петна по горната страна на листата и бял налеп отдолу.

Редуване на препарати

(избягване на резистентност)

Един от най-големите рискове при борбата с мана по лозата е развитието на резистентност на патогена към използваните фунгициди. Ако в продължение на няколко сезона се използват едни и същи активни вещества или групи препарати, патогенът може да развие устойчиви форми, което прави защитата все по-трудна и скъпа.

Редовно наблюдение и навременна намеса

Дори при взети превантивни мерки, редовното преглеждане на насаждението е задължително. Обхождайте лозето поне веднъж седмично след дъжд и следвайте правилото 10-10-10, при минимум 10 см нов растеж, 10 мм валеж и температури над 10°C започнете да правите обходи в насаждението и преглеждайте листата. При първи признаци на мана (единични мазни жълтеникави петна или бял налеп от долната страна на листа) предприемете моментални мерки – напръскайте с подходящ фунгицид. Колкото по-рано откриете и третирате заразата, толкова по-успешен е контролът и по-малко химия се изисква. Редовният мониторинг и бързата реакция гарантират най-добрата защита на реколтата срещу маната по лозата.