Събуждането на лозата след зимния покой е момент на големи очаквания за всеки лозар. Пъпките се изпълват с вода и хранителни вещества, разтварят се първите листенца и се развиват леторасли. Точно тогава обаче, в най-нежния и уязвим етап от развитието на лозите, се появява един скрит и коварен враг - пролетният студ.

Той идва тихо - обикновено в късните нощни или ранните сутрешни часове, когато температурите внезапно падат под нулата. И макар да трае само няколко часа, пораженията, които може да нанесе върху лозето, са сериозни и понякога необратими. Пъпките и младите леторасли са особено чувствителни и дори краткотрайно замръзване може да съсипе очакваната реколта.

Пролетният студ е толкова опасен именно защото е невидим – той не оставя следи преди да нанесе своя удар. Много често лозарите разбират за нанесената щета едва на следващия ден, когато забележат почернелите пъпки и леторасли. Този риск е добре познат в лозарските среди, особено в региони с нестабилен климат, където промените в температурата са резки и непредвидими.

Защо се случва пролетното измръзване?

Пролетното измръзване е резултат от сложното взаимодействие между климатични, географски и биологични фактори. Въпреки че календарната пролет настъпва през март, атмосферните условия остават нестабилни в много региони. Точно тази нестабилност прави младите лози особено уязвими.

Ето някои от основните причини:

1. Атмосферни явления

След период на затопляне, когато лозата започва активно развитие, често настъпват „обратни студове". Това са краткотрайни, но рязко застудяващи периоди, причинени от нахлуване на студени въздушни маси от север или изток. Особено опасни са ясните и безоблачни нощи, когато топлината от земята бързо се излъчва обратно в атмосферата, водейки до силно захлаждане при повърхността.

2. Географски особености

Лозите, разположени в низини, долини или затворени котловини, са по-уязвими. Студеният въздух е по-тежък от топлия и се стича към ниските места, задържайки се там. Това създава т.нар. „джобове на студ", където температурите могат да паднат с няколко градуса под средните за района.

3. Биологични особености на лозата

Лозата е растение с висока чувствителност към температурните колебания. След зимния покой, при първите по-продължителни затопляния (температури над 10°C за няколко дни), на почвата на дълбочина 20-40 cm започва вегетационният период, които се характеризира с изпълване на пръчките и пъпките с вода и хранителни вещества. Младите пъпки и леторасти съдържат голямо количество вода, а водата при замръзване разрушава клетъчните стени. Затова дори краткотраен студ от –1°C до –2°C може да причини сериозни повреди.
4. Изменение на климата
Климатичните промени в глобален мащаб също допринасят за увеличаване на риска от пролетни измръзвания. Все по-често се наблюдават аномалии – много топли зимни дни, последвани от рязко захлаждане през март или април. Това създава условия лозите да тръгнат преждевременно в развитие, като по този начин навлизат в опасната зона на риска още преди края на традиционния зимен период.

Какви са последиците за лозето?

Последиците от пролетния студ върху лозето могат да бъдат както моментални, така и дългосрочни. Те засягат не само текущата реколта, но понякога и цялостното здраве и бъдещото развитие на растенията.

Преките щети включват повреждане на пъпките, летораслите и нарушаване на цъфтежа.

1. Повреждане на пъпките

Първите жертви на студовете са младите пъпки. Дори краткотраен спад на температурата под 0°C може да доведе до некроза (смърт на клетките) в пъпките. Увредените пъпки стават кафяви или черни и загиват, което директно намалява броя на потенциалните гроздове.

2. Унищожаване на младите леторасли

Развитите вече леторасли са изпълнени с вода и съдържат активни делящи се клетки. Замръзването води до разкъсване на клетъчните стени, омекване на тъканите и в крайна сметка до загиване на летораслите. В резултат лозата трябва да разчита на заместващи или спящи пъпки, които често са по-малко продуктивни (заместващите пъпки) или неплододаващи (спящите пъпки).

3. Нарушаване на цъфтежа

Дори ако студът настъпи малко по-късно, когато лозите започват да цъфтят, измръзването на цветните пъпки може да унищожи реколтата още преди да се е формирала.

Непреките и дългосрочни последствия включват забавено развитие на лозата, влошаване на качеството на продукцията, повишен риск от заболявания

0 Забавено развитие

След измръзване лозата мобилизира резервните си сили, за да формира нови леторасти най-вече от спящите пъпки. Тези вторични леторасли често са по-слаби, закъсняват във времето и не успяват да натрупат достатъчно хранителни вещества за нормално узряване на гроздето.

0 Влошаване на качеството на продукцията

Гроздето, развито от резервни пъпки, обикновено е с по-ниско качество - по-малки зърна, по-ниска захарност и по-слаб аромат. Това е особено критично за винопроизводството, където качеството на гроздето е определящо за крайния продукт.

0 Повишен риск от заболявания

Повредените тъкани са лесна входна врата за различни патогени - гъбични, бактериални и вирусни инфекции. Отслабените растения стават по-податливи на болести като брашнеста мана, сиво гниене и др.

0 Натрупване на стрес за растенията
Повтарящите се измръзвания и възстановителни цикли натоварват лозата. С натрупване на години това може да доведе до преждевременно стареене на растенията, отслабване на имунитета им и намаляване на жизнеността им.

Как да помогнем на лозата да се възстанови?

След пролетно измръзване лозето изглежда наранено и безжизнено, но правилните грижи могат да помогнат на растенията да се възстановят и дори да възвърнат част от своя продуктивен потенциал. Възстановяването изисква бързи действия, търпение и внимателно наблюдение на състоянието на лозите.

1. Оценка на щетите

Първата стъпка е внимателна оценка на нанесените щети. Прегледайте пъпките и леторастите. Ако пъпките са почернели или покафенели, те са унищожени. Ако младите леторасти са омекнали и повехнали, те също няма да се развият нормално.

Проверете дали лозата има живи спящи пъпки, които могат да дадат нов растеж. Тази оценка помага да се определи степента на загубата и да се планират следващите стъпки.

2. Коригираща резитба

Ако част от пъпките са оцелели, може да се наложи компенсираща резитба – оставят се повече очи и резервни леторасли. При силно измръзване се изрязват измръзналите части до здрава тъкан. При пълно унищожение на надземната част – оставя се място за покарване на нови леторасли от основата.

3. Подхранване и грижи

• Торене с азотен тор за стимулиране на нов растеж.

• Внимателно поливане при нужда – почвата трябва да бъде леко влажна.

• Третиране на големите рани с овощарска замазка или меден разтвор.

• Лека обработка на почвата за подобряване на аерацията.

4. Подпомагане на зелената резитба

Когато новите леторасти се развият, премахнете слабите и излишните, за да насочите енергията на лозата към най-силните филизи.

Как да предпазим лозето от бъдещи измръзвания?

Предпазването не е винаги лесно, но има няколко работещи стратегии:

• Късна или двуетапна резитба – забавя развитието на лозата и намалява риска от измръзване.

• Покриване на лозите – с найлон или текстил в очакване на слани.

• Опушване или отопление – с контролирани огнища за затопляне на въздуха около лозето.

• Поливане на почвата преди слана – влажната почва задържа топлина.

• Избор на по-високи терени и проветриви места при ново засаждане.

• Опитът показва, че комбинацията от няколко мерки дава най-добър резултат, особено в райони с чести късни студове.

И така, пролетното измръзване е изпитание, което не може да бъде напълно избегнато, но с правилни действия можем да смекчим ударите му и да дадем на лозата шанс да се възстанови. С грижа, постоянство и мъдрост лозарят винаги намира пътя – дори след най-студената нощ.

На добър час и берекет за всички ви, които отглеждате своите лози с обич и търпение!