Невидимият враг на лозята - филоксера

11 май 2025, 09:00

Марко Михайлов

2300

Филоксерата е миниатюрно насекомо, родом от Северна Америка. Първите сведения сочат, че тя е пренесена с посадъчен материал от Америка към Европа през средата на XIX-и век. На стария континент първите поражения са открити около 1866 г. във Франция. Масовата поява на вредителя през 1870-1880-те години почти унищожава лозята в Европа, като най-силно засегнати са Франция и големите винарски райони. В тази връзка във Франция производството на вино спада драстично.

В България филоксерата е регистрирана през 1884 г. и бързо се разпространява от запад на изток и юг. До края на века тя почти напълно унищожава лозята отглеждани на собствен корен най-напред в Северозападна България - Видинско, Монтана и други региони. Общите засадени площи намаляват от около 1 150 000 дка през 1897 г. на едва 434 000 дка през 1919 г. Това наложило мащабно изкореняване на лозите и приемане на закони за растителна защита, за да се стимулира масовото присаждане на сортовете върху устойчиви подложки (това са лози, най-често неплододаващи, които са устойчиви на филоксерата. Върху тях се присаждат културните сортове като Каберне Совиньон, Мерло, Шардоне, Врачански мискет и др. От подложките се развива коренова система, устойчива на филоксерата). Така филоксерата не само опустошава лозята, но и поставя началото на формалната растителна защита в България.

Биология на вредителя

Филоксерата е с размери от 2 до 3 мм, бледожълта, безкрила въшка, сродна на листните въшки. Тя развива сложен цикъл с няколко форми и поколения годишно. Листната форма презимува като яйце върху надземни части на лозата. С настъпване на топлите пролетни дни (края на април) яйцата се излюпват и нимфите (ларви) мигрират към младите листа. Там те смучат сок и предизвикват образуването на типични гали (израстъци по долната страна на листата).

Всяка гала съдържа яйца, ларви и възрастни насекоми от филоксера.

Кореновата форма се развива в почвата по корените на лозата (европейската и американските). Нимфите и възрастните насекоми се прикрепят към корените и смучат сокове. При европейските лози това предизвиква образуване на възли и брадавици по корените. Този възлест растеж нарушава нормалния ток на вода и хранителни вещества, а впоследствие тъканите започват да гният поради проникване на различни бактерии живеещи в почвата. Постепенно кореновата система се разрушава, лозата жълтее и накрая загива. Интересно е, че американските подложки понасят щетите - те също получават възли, но са с по-малки размери и не пречат на развитието на лозите. Това дава възможност да се отглеждат европейски сортове чрез присаждането им върху такива устойчиви подложки.

Развива няколко поколения годишно

Листната форма започва да снася яйца през лятото, които зимуват, а кореновата образува няколко поколения нимфи през топлия сезон (до 5-7 поколения годишно).

През средата на лятото част от ларвите развиват крилца и излитат като крилати „свободни" насекоми, за да потърсят незаразени лози – понякога те снасят яйца по стъбла и леторасли, но основният цикъл остава в почвата. Общото време за развой на едно поколение (особено в кореновата форма) при оптимална температура (25 °C) е около 2 седмици.

Влияние на насекомото върху лозите

Заразяването с филоксера се проявява чрез характерни изменения на листата и корените. На листата по долната им страна се появяват множество дребни израстъци (гали). Заразените листа пожълтяват, и се деформират. Това води до по-слаб растеж на летораслите - растенията не могат да фотосинтезират нормално и добивите намаляват.
По корените се развиват възли и брадавици, които забавят нормалното движение на соковете. Впоследствие в кореновите възли се развиват огнища, в които проникват гъбни и бактериални патогени, т.е. филоксерната зараза улеснява вторични инфекции. В исторически мащаб филоксерата води до драстични загуби на реколта и площи заети с лозя. Например във Франция по време на епидемията от 1875 до 1889 г. общият добив се свива приблизително четирикратно. Аналогично в България в края на XIX-и век заразата намалява лозовите площи почти 3 пъти.

Мерки за борба и контрол

Традиционни методи: При избухването на филоксерната чума през XIX в. лозарите са изпробвали различни методи без особен успех. Някои са заливали редовете с вода за 40-50 дни (случайно установено при наводнение), което временно потиска развитието на филоксерата. Друг широко практикуван метод е инкорпориране (инжектиране) на газообразния въглероден дисулфид (CS₂) в почвата – това има смекчаващ ефект, но изисква скъпоструваща техника и повторение всяка година. По същество единственият „непогрешим" традиционен метод се оказва изкореняването на нападнатите лози и презасаждането им чрез присаждане върху устойчиви подложки. Присаждането върху устойчиви подложки е основната стратегия срещу филоксерата.

Американските видове лози, съжителствали дълго време с насекомото са придобили устойчивост към кореновата форма на филоксерата. Така през ХХ-и век в повечето заразени райони практика станала новите насаждения да се създават само с присадени лози. Само лозите отглеждани на песъчливите почви остават напълно защитени на филоксера, тъй като

филоксерата не може да развие пълния си

цикъл на развитие при леки, песъчливи почви

Изводът за лозарите е ясен – в райони със смесени или тежки почви винаги се отглежда присадена лоза.

Химически и биологични мерки: По правило химичните средства дават ограничен ефект. За борба с листната форма по американските лози се прилагат инсектицидни пръскания през пролетта след излюпването на първите нимфи.

За кореновата форма обаче химията е неефективна – ларвите и нимфите са дълбоко в почвата и препаратите трудно ги достигат. Биологичните методи (паразитоиди и хищници) не са ефективни срещу филоксерата.

Агротехнически мерки: Почвените условия също влияят на филоксерната зараза. Песъчливите почви ограничават вредителя, докато глинестите почви благоприятстват проникването му по-дълбоко. Затова лозарите избягват да садят лози в тежки, лошо дренирани почви. Също така са важни агротехническите мероприятия, прилагани по време на вегетация – здравите и жизнени лози се съпротивляват по-добре, а лошите условия (заплевеност, засушаване, липса на хранителни вещества в почвата) засилват щетите от филоксерата.

Препоръки за лозарите

За да се предотвратят пораженията от филоксерата, лозарите трябва да прилагат интегриран подход включващ превенция и карантина, устойчиви подложки, мониторинг и интегриран контрол.

Превенция и карантина: Използвайте сертифициран посадъчен материал от контролирани производители. Не използвайте лози или почви от заразени райони без дезинфекция. Почистването на гребла, обувки и машини при пресичане на полета помага да се спре разпространението. Своевременното откриване на огнище и ограничаването му чрез изкопаване и унищожаване на заразени лози са ключови профилактични мерки.
Устойчиви подложки: На българския пазар се предлага голям избор от устойчиви подложки (например Кобер 5ББ, Феркал, 110 Рихтер, СО4 и др.). Дори при ново засаждане „на собствен корен" рискът е голям; затова се препоръчва и любителите да купуват само присадени лози.
Мониторинг: Редовно оглеждайте лозето за първи признаци: потърсете характерните гали по долната страна на листата през вегетацията и възли по корените при разораване (най-често след 3-4 години след засаждане). Ако забележите жълтеене, недобре развита листна маса и отмиране на корени, вземете незабавни мерки – изкопайте и унищожете заразената лоза и проверете съседните растения.
Интегриран контрол: При регистрирани огнища поддържайте почвата изключително чиста. Използвайте подходящи инсектициди срещу листната форма, ако се открие, но имайте предвид разпоредбите за безопасно използване на препаратите за растителна защита (избирайте по-слаботоксични системни препарати).

Важно е да не разчитате само на химията -

превенцията и устойчивите

подложки са много по-ефективни

С обединяването на историческия опит и модерните технологии лозарят може да се защити успешно от филоксерната чума. Превенцията и използването на устойчиви американски подложки остават най-важни. Добрата агротехника и наблюдение на лозето гарантират, че появата на филоксерата ще бъде хваната навреме и овладяна, преди да нанесе значителни поражения.