Не, няма да пеем песента на Лили Иванова, макар да знаем, че вече си я тананикате. Поне ние го правим.

Ще ви разкажем за детелините като орнаментни растения. Ще изтъкнем и някои ползи, които носят на градината, а също и на градинаря (и най-вече за неговия кръст, гръб, колене и джоб).

Нека започнем с огромното разнообразие. Род Trifolium е част от семейството на бобовите растения и като такива, всички негови представители имат способността да улавят азот от въздуха и да го натрупват в почвата и органите си благодарение на симбиоза с микроорганизми наречени азот-фиксиращи бактерии. Та, ето го и първия плюс – детелините, както фасула, граха, баклата, лещата, лупината, люцерната и други, са чудесни подобрители на почвеното плодородие.

Преминаваме към втори - морава, засята само с детелина не изисква никакво допълнително торене, което ще спести пари на градинаря. Нека към това добавим също, че детелините имат склонност да задушават и потискат плевелите. Следователно няма да бъде необходимо да плевите. Това пък означава, че ще си спестите малко болки и напрежение в гърба, кръста и коленете. Звучи добре, нали? Веднага добавяме и още плюсчета – не се налага да се коси ежеседмично, да се полива ежедневно, да се правят сложни подготовки или обработки на почвата по засяването. Между другото, сега е идеалният момент да се сее. Семената са сравнително евтини и ще се справите без специална техника или скъпа услуга от фирма за озеленяване.

Една от най-важните характеристики на детелините е, че цъфтят. С цветовете си освен да радват окото, те привличат полезни насекоми и опрашители, което пък е от полза за всички растения, от които очакваме плодове (зеленчуци, овошки, ягодоплодни и т.н.).

Ако пък обичате да ходите боси, то уверяваме ви, усещането е много по-комфортно, отколкото да стъпвате по острия райграс.

До тук добре, но предвид огромното разнообразие, коя детелина за какво се използва?

Бяла почвопокривна 

Бялата почвопокривна детелина е идеална за създаване на морава, по която често се ходи, тича, играе. Растенията не са капризни по отношение на почвената структура и плодородие. Веднъж установени и приспособени няма да се налага специална грижа. Достатъчно е да поливате от време на време.

В зависимост от това дали мястото е слънчево или сенчесто, детелината ще се приспособи, но ще забележите леки разлики. На слънце килимът ще бъде нисичък и компактен. Цветовете ще са в изобилие. На сянка, листенцата ще са разположени на малко по-дълги дръжки. При засушаване ще полягат по-лесно. Цветовете ще са по-малко.

Инкарнатна 

Инкарнатната детелина е растение, което нашумя през последните години сред животновъдите и производителите на фуражи. Тя расте бързо, цъфти много и не се нуждае от специални грижи. В същото време образува много листна маса богата на азот и други полезни съставки.

В малък двор с ограничено пространство инкарнатната детелина може да се използва за зелено торене на зеленчуковите лехи или жив мулч в околостъблените чаши на плодните дръвчета и лозите.

В зависимост от целите и възможностите, инкарнатна детелина може да се сее в края на зимата и началото на пролетта, както и през лятото, когато може да се остави да зимува. Ако се използва за мулч, добре е да се окоси по време на масовия цъфтеж. Така хем пчелите ще са доволни, хем надземната маса ще е крехка, което ще спомогне за по-бързо разграждане и отдаване на хранителните вещества.

С четири листа 

Всички знаем, че да си намерим детелинка с четири листа е на късмет. Намирали ли сте си такава? Сигурно си я носите в портмонето.

Ако пък се чувствате късметлия, защото отглеждате четирилистна детелина, то нека ви кажем, че най-вероятно това са оксалиси. Те са съвсем различна група растения, за които ще ви разкажем съвсем скоро. Не са детелини, макар много да си приличат.