Ммм... само като си помислим за евкалипт и усещаме аромата му. И с вас ли е така? И най-малките деца знаят, че коалите се хранят само с това растение. За флористите пък то е едно от най-харесваните допълнения към техните шедьоври. Придава фееричност, въздушност, понякога контраст и отново, високо се цени заради освежаващия му дъх. За градинарите (специалисти или ентусиасти) евкалиптът си остава екзотика и растение, което изисква доста усилия, за да бъде успешно отгледано у нас. Но дали е така?

Пак захващаме страшната тема с климатичните промени. Ако обиколите опитните станции и институтите на Селскостопанска академия или която и да е научна институция, чиято дейност е пряко свързана с метеорологичната обстановка и я следи зорко на годишна база, ще чуете: „Ние зима не сме виждали през последните 5 години, сняг е падал веднъж и се стопи за 4-5 часа", „Културите встъпват в отделните фази с около месец по-рано" и много други твърдения в този дух...

Та, така, мили градинари... ще се приспособим, но ще отнеме време. добрата новина е, че можем да разширим доста сериозно видовото разнообразие в зелените си колекции. Например с евкалипт.

Ароматното растение е вечно зелено

(или по-скоро сребърно-сиво) дърво или храст. Декоративна стойност имат не само клонките, но и кората, а също и цветовете. Важно е да отбележим, че всички части са силно токсични и по никакъв повод не бива да се консумират.

За произходен център на евкалипта или поне на повечето негови представители се смята Австралия. Температурите, на които издържа са до минус 12-15 градуса по Целзий. Предпочита добре дренирана почва с кисела до неутрална реакция. Изложението задължително трябва да бъде максимално слънчево.

Евкалипт на открито у нас

може да се отглежда без

проблем в топлите райони

на страната. Препоръчителни периоди на засаждане са пролетта и лятото, за да има време растението да се прихване и приспособи до настъпването на по-студените сезони.

Подготовката следва правилата за засаждане за трайни насаждения от първата до последната стъпка. Да се избягва обаче внасянето на оборски тор в ямката.

Опитът показва, че младите евкалиптови растения отгледани в контейнер се приспособяват много по-успешно от по-големите и възрастни представители. Ако се засаждат повече на брой, разстоянието между тях трябва да бъде не по малко от 2-2,5 метра. Такова трябва да бъде и отстоянието на евкалипта от сгради и други високи храсти и дървета. основната причина е да се избегне засенчване.

Дотук стана ясно, че

евкалиптовите растения не понасят засенчване

и предпочитат добре дренирана почва. Следва да кажем, че са сухоустойчиви. Поливките обаче трябва да са редовни и умерени, когато се отглеждат в контейнер или в първите няколко седмици след засаждане в градината.

Най-подходящи за успешното развитие са умерените температури между 18 и 20-25 градуса, а при опасност от драстично, рязко или продължително застудяване е редно да се осигури защита. В противен случай е възможно листната маса да се повреди, да измръзнат връхните и младите части или цялата надземна маса.

Растения отглеждани директно в почва рядко биха имали нужда от подхранване. Тези в контейнер да се третират като останалите украсни култури, но да се внимава с азотните торове.

Зимният период е време за прибиране, ако отглеждате евкалипт в саксия. поливките се намаляват драстично, а мястото отново трябва да бъде възможно най-слънчевото.

Евкалипт се размножава най-лесно чрез семена,

защото според многото опити, резници не се вкореняват лесно. Семената трябва да са зрели, а този процес може да отнеме много време, понякога и година. Преди засяване трябва да се охладят в хладилник за 1-2 месеца и след това да се пристъпи към сеитба.

Препоръчва се съдовете да се топлят отдолу, за да се провокира по-бързо поникване. Младите растения с няколко листа и, на които коренчетата се подават през дренажните отвори, са готови за пресаждане в по-голям съд. Пресаждането в последствие да става на всеки 2-3 години в малко по-голяма саксия, ако целта е отглеждане в контейнер.