Забележете по кое време на годината се появява най-често

Бялото гниене по лозата е болест, която се среща най-често през лятото в почти всички лозарски райони на страната.

Обикновено се проявява по-късно след като са преминали градушки или пък лозята са били бити от силни и интензивни дъждове по гроздовете, които са били ниско и са се допирали до земята.

Болестта атакува най-силно гроздовете и по-рядко може да се срещне по летораслите и листата.

Признаците на бялото гниене по лозата се появяват късно през лятото и се засилват с приближаването на есенния период.

Как се разпознава болестта

По чепките на гроздовете се образуват единични кафяви петна, които причиняват засъхване на връхната част.

В резултат на тези петна в много от случаите върхът се откъсва и може дори да падне на земята.

Заразяването на зърната става най-често откъм дръжчицата. По зърното първоначално се появява кафяво-червеното петно, което след това доста бързо се разраства.

Зърната изглеждат като сварени,

но слабо си изменят формата

След известно време кожицата им се променя и става сиво-бяла и изприщена с много брадавички, които са всъщност пикнидии. При влажно време зърната лесно загниват, провокирани от влагата, а при сухо време те се мумифицират.

По летораслите също могат да се

забележат признаците на болестта

По тях се появяват дребни или по-едри елипсовидни, кафяви петна. В тях също се образуват множество пикнидии, които всъщност са плодните тела на патогена.

Петната обхващат пръстеновидно леторасъла, а това започва да пречи на нормалното сокодвижение, защото летораслите се удебеляват над мястото на повредите.

Кората на нападнатите леторасли се напуква и има случаи, когато се открива дори и дървесината.

Листата също издават някои признаци

Листата на болните леторасли започват да почервеняват или да пожълтяват. В някои случаи те бързо започват да изсъхват.

Бялото гниене по лозата се причинява от гъба, която прониква и заразява през механични наранявания, през раните, причинени от градушка, през повреди или през нектарниците, които са разположени при основата на зърната.

Когато восъчният налеп на зърната се е изтрил от дъжда, патогенът може да прониква и направо и по-бързо да заразява.

Бялото гниене по гроздето се развива интензивно след градушка, на който процес обаче много помага и високата дневна температура - от порядъка на 25-30°С. При такива стойности инкубационният период протича само за 3 дни.

Когато е хладно и температурата е под 15°С, заразяванията са слаби.

Борба с бялото гниене по гроздето

Веднага след градушка трябва да се провеждат самостоятелни пръскания с бордолезов разтвор - 2% или медсъдържащи препарати. Химичните средства помагат, когато са приложени много бързо след градушката.

Ето каква е ефективността от пръскането:

Ако третирането е извършено след 12-18 часа, ефектът е 75%, но, ако е пръскано след 18 до 21 часа - ефектът вече пада на 50%. При третиране до и след 24 часа – ефективността на продуктите става незначителна. А при третиране след 24 часа пръскането почти не носи полза, казват специалистите по растителна защита.

Има още изисквания към опръскването на лозите.

За да бъде ефикасна химичната борба с бялото гниене, третирането трябва да се извършва дребнокапково, с много добро покритие. Ако болестта се появи отново, трябва да се провежда и второ пръскане на лозята.

Ефект носи и съкращаването на някои повредени зелени части. Изрязването на болните леторасли и отстраняването на болните гроздове доста съдейства за ограничаване на бялото гниене.

Заболяването както по други лозарски държави, така и у нас се е срещало много по-често в късни летни дни, които са следвали влажна пролет, през която не са били рядкост градушките.

По-чувствителни на него са сортове, които са ранни. При тях болестта би могла да е провокира и след много силни и проливни дъждове, които са придружени със силен и остър леден вятър.

Внимание: При температури от 18 до 30°С и висока влажност на въздуха е констатирано, че заболяването се развихря много по-бързо. Тогава в рамките на часове някои зърна първо могат да придобият мръсни жълти петна, после да потъмнеят в единия край и след това да придобият онзи попарен външен вид, който е характерна болестна проява, а след това и да се сбръчкват.

Може да се получат и частични заразявания, които са в рамките на един грозд, или пък при група от гроздове.

При късните сортове може да се забележи малко по-различно поведение на засегнатите лози. При тях нехарактерното оцветяване може да варира от мръсно тъмносиньо или розово синьо до червеникавокафяво и да има отново сбръчкване.

Внимание! Специалисти по РЗ заострят вниманието на лозарите, че главната отличителна особеност на бялото гниене е появата на мръсни розови точки около 1 до 1,5 мм в сухо време и черни точки във влажно.

Заболяването носи и други рискове

Опасен момент при бялото гниене е фактът, че и почвата може да стане източник на инфекция, което е валидно за следващите години.

Причинителят може да се съхранява в почвата за период до десет години

От лози, които са повредени от бяло гниене в никакъв случай не бива да се събират резници – на стопаните трябва да е ясно, че те не израстват и няма да пуснат корени.

Належащи мерки

След градушка е необходимо възможно най-бързо - в рамките на по-малко от 24 часа - да се напръскат лозите с медсъдържащи препарати.

Препаратите с мед може и да не свършат сто процента работа и да не ограничат в пълна степен развитието на тази опасна инфекция.

Затова, когато лозята са единични на брой или лозето е малко, е препоръчително да се отстранят всички повредени зърна по механичен начин и да се изнесат.

Заразените зърна придобиват първо мръсно бял до мръсно розов и до синкав вид и изглеждат като попарени от вряла вода. След това те се спаружват, покафеняват и се покриват с мръсно бели до синкави и черни пикнидии.
Заразените зърна придобиват първо мръсно бял до мръсно розов и до синкав вид и изглеждат като попарени от вряла вода. След това те се спаружват, покафеняват и се покриват с мръсно бели до синкави и черни пикнидии.
Болестта се развива най-силно след падане на градушка и силни дъждове, когато се получават наранявания на чепките и гроздовете, които са близко разположени до почвената повърхност
Болестта се развива най-силно след падане на градушка и силни дъждове, когато се получават наранявания на чепките и гроздовете, които са близко разположени до почвената повърхност
Гъбата може да се запази в почвата до 10 години.
Препоръчва се самостоятелно третиране във възможно най-кратки срокове след градушката. Няма регистрирани фунгициди за борба с болестта, но третирането с бордолезов разтвор – 2% до 24 ч след градушката е утвърдена практика.
Гъбата може да се запази в почвата до 10 години. Препоръчва се самостоятелно третиране във възможно най-кратки срокове след градушката. Няма регистрирани фунгициди за борба с болестта, но третирането с бордолезов разтвор – 2% до 24 ч след градушката е утвърдена практика.