16° C, предимно ясно
Инес ЗЛАТАНОВА
Българското участие на международни киноложки изложби не е рядкост – наши сънародници стоят редом до представителите на страни с много по-добри политики в кинологията, което прави постиженията им още по-забележителни. През март 2024 г. в Бирмингам се проведе 149-о издание на най-голямото киноложко изложение в света Crufts. За участниците в него, излизането на зеления килим в световен мащаб е незабравимо и върхово постижение.
Големият победител в изложбената категория на глобалния конкурс е австралийската овчарка Викинг, със стопанин Мелани Реймонд, от Бирмингам. Тя получава титлата „Best in Show" след четиридневните състезания в различни категории, изпитващи талантите и качествата на приблизително 20 000 кучета, в различни спортове и занимания.
Междувременно, Самуил Бонин, тренирал в Клуба за млади водачи на кучета към Националния дворец на децата, представи страната ни в Конкурса за млад водач на куче на Crufts ("International Junior Handling"), където участват още 36 държави. Състезанието изисква от водачите да демонстрират способността си да се разбират с непознати кучета и да ги овладяват, като се запознават с тях по-малко от час преди финала. Всеки водач има право да предяви първи, втори и трети избор за порода, като служебно назначаваните кучета са отглеждани на местно ниво. На Самуил се пада 14-годишният Голям вандейски басет грифон, на име Пати, чиято собственичка се казва Клер Купър. В представянето на децата и младежите се тестват социалните им и водачески умения с кучетата, според различни задания и в няколко различни активности. Съдията на събитието, холандецът Рони Дойджънс започва кариера като състезател в същия младежки конкурс преди около 4 десетилетия. Освен в каналите на съответната киноложка проява, в официалните интернет страници и форуми на Българския киноложки съюз и свързаните клубове, може да се проследи, включително с излъчвания в реално време, как протичат представянията на българските участници в международни конкурси и изложби за кучета.
Кои от родните кучета са повод за гордост?
1. Каракачанско куче
Или познато накратко като Каракачанка, е местна порода овчарско куче, едно от най-старите в селскостопанска употреба в Европа, най-често за пазач на стада и стопанства. Международната асоциация на Каракачанското куче го признава за автохтонна порода. У нас наличието му датира още от времената на древните траки и се нарича още Чобанско куче, Вълкодав, Влашко куче. Породата е съхранена до днес благодарение на животновъдни традиции на овцевъдите по нашите земи, за които било немислимо да не използват специално селекционирани кучета за охрана от нападенията на едри хищници и разбойници. Историческото развитие на кучето протича успоредно с това на охраняваните от него породи овце, най-често черна каракачанска. Най-разпространената му окраска е от тъмни петна на бял фон, които могат да са повече или по-малко, сред възможните шарки се срещат и по-дребни петнисти „пръски" по козината. Цветовете на шарките могат да са два или три, най-често черни, сиви, кафеви или рижи.
2. Овчарско куче
Каракачанската порода с древен произход, не бива да се бърка с българското Овчарско куче, което е нова порода. Подходяща е за участия в изложби, разходки в парка, пазител на обекти и стада. Според стандартите е средно на вид, с отлична мускулатура и див първичен поглед. Притежава уравновесен характер и вродени инстинкти на закрилник. Минималната дължина на косъма е 7 см. Когато е до 10 см кучето се счита за късокосместо, а над тях – дългокосместо. Характерно е буйното окосмяване по задната част на крайниците, опашката и т. нар. „грива" от козина около врата. Белият цвят на козината е задължителен, срещат се двуцветни или дори трицветни петна по тялото.
3. Български барак
Стара порода, с недокрай изяснена история, като се смята, че прилича на прабългарските кучета, доведени на Балканите. По-късно за развитието на породата допринасят и ловните кучета на османските турци, затова се нарича „барак", което на турски означава „рошав", „космат". Българският барак има уравновесена нервна система, с жив темперамент и силно развита ловна страст, привързан към своя стопанин и недоверчив към непознати хора. Използва се специализирано за лов на дивеч, например диви свине. Има свръхобоняние и отлично чувство за ориентация. Според стандартизацията има среден ръст, басов глас, еластична кожа с плътен подкосъм. Самата козина е дълга 6-10 см, леко вълниста и чуплива, образуваща малки кичури по тялото и характерни за породата „мустаци", „брада" и „вежди". Цветът е жълто-рижав в различни нюанси, от сламено до тъмно, може да бъде комбиниран със сиво, или черно-сиво обагряне по гърба тип „седло".
4. Българско лудогорско гонче
Порода с местен произход, която не е призната като расова, но е най-популярното ловно куче в страната. Представена е за първи път пред международната киноложка общественост на Световното ловно изложение в Пловдив през юни 1981 г. Използва се за лов на диви свине, притежава физически качества, съчетани с добро обоняние, пъргавина, ориентация, неизчерпаема енергия и издръжливост в проследяване на дивеча, независимо от климатичните условия и естество на терена. Има тяло с правилни пропорции, среден ръст и здрави нерви. Козината му е къса, твърда и лъскава, антрацитово черна с кафяви части в крайниците, подопашието и муцуната.
Коментари