Лозарите имат твърде голям избор сред високостъблените формировки при лозата. Някои от тях искат да се върнат и към оригиналите на тези формировки и да ги изучат, защото у нас са въведени подобрения.

В районите, където растенията не се загрибват, те могат да отглеждат насажденията си по формировката Гюйо с по-дълго стъбло, която е успешна и по тази причина много популярна у нас.  Гюйо

Гюйо

Тя носи името на французина д-р Гюйо, който я е внедрил като по-рационална от чашовидната. Плодното звено при нея е смесено – рамо с един чеп с две очи и плодна пръчка с 12-14 очи. При оригиналната формировка, с цел получаване на повече грозде от по-силните лози, се оставят две срещуположни рамена с по един чеп и една плодна пръчка, но у нас е въведено подобрение и като резерва се оставят две или три очи.

Формирането й се смята за лесно и бързо. През първата година след засаждането се реже на чеп с две очи, втората година горната от двете пръчки се премахва, а долната се реже на чеп с две очи, от който се развиват два леторасъла. На следващата година горната пръчка се оставя за плодна, а долната се реже на чеп с две очи. Плодната пръчка се прегъва и привързва по най-долния тел.

Освен при създаването на нови лозови насаждения тази формировка може с успех да се използва и при реконструкция на съществуващи лозови насаждения, като се оформи високо стъбло, както споменахме по-горе.

Формировка висок кордон Мозер

също е навлязла отдавна при нас  Мозер

Мозер
Фаже
Фаже

Тази формировка е създадена от Ленц Мозер в стопанството му край Рорендорф на около 60 км от Виена (Австрия). Според него тя е особено изгодна икономически, тъй като в един сравнително северен район, където през някои години зимите са твърде студени, позволява да се отглеждат лозята без загрибване и при висока степен на механизация. По-късно тази формировка се изпитва в редица страни и се правят някои подобрения спрямо района.

Формировката Мозер представлява двураменен кордон с високо стъбло - 1,30 м над повърхността на земята. Лозите се засаждат на големи разстояния - 3-3,5 м между редовете и 1,2 м между лозите в реда (240 лози в 1 дка).

Формирането на кордона продължава по-дълго - 6 години. През първата година при засаждането лозичката се реже на чеп с 2 очи. На втората година горната едногодишна пръчка се реже на чеп с 2 очи, а долната - на чеп с 1 око. На третата година по-слабата от двете пръчки, развили се от чепа с 2 очи, се премахва, а по-силната се привързва вертикално по подпорния кол, забит до лозата, и на височина на 1,30 м над земята се огъва и привързва хоризонтално по първия ред тел.

Така се поставя началото на единия от кордоните, който първоначално стига до половината от разстоянието между двете лози. Пръчката, развила се от чепа с 1 око, оставен в основата на лозата, се реже на чеп с 1-2 очи. Този чеп се поддържа няколко години като резервен чеп за евентуално изграждане на нов кордон при повреждане на стария. При по-нестудоустойчиви сортове чепът се поддържа през целия живот на лозата. В началото на четвъртата година от пръчките върху хоризонталната част на кордона се оставят чепове с по 2 очи и ако е необходимо и продължение на кордона, както това се прави при кордоните Роая и Казнав. Една от пръчките, развила се близо до мястото на огъването на кордона (на върха на вертикалното стъбло), се прегъва и привързва хоризонтално по първия ред тел в противната страна на формирания преди това кордон. Тя служи за формиране на втория кордон.

През следващите години продължава формирането и на двата кордона, като върху тях се образуват малки рамена, носещи плодни чепове или смесени плодни звена - плодни пръчки (стрелки) и чепове с по 2 очи.

Плодните звена по хоризонталната част на кордоните се оставят равномерно на достатъчно разстояние едно от друго (напр. през възел).

При по-силно растящите сортове разстоянията между отделните звена може да бъде по-голямо. В зависимост от силата на растежа на летораслите плодните пръчки се режат на различна дължина - обикновено от 5 до 10 очи. По-дебелите пръчки се оставят по-дълги, а по-тънките по-къси.

Кои пръчки се избират за плодни

Пръчките с диаметър до 6 мм не се оставят за плодни, а при нужда се режат на чепове с по 1 око. За чепове с по 2 очи се оставят нормално дебели пръчки с диаметър около 8 мм, а когато пръчките, от които се оставят чепове, са по-дебели, чеповете се режат на 3 очи.

За прикрепване на летораслите, изкарали от плодните звена над първия ред тел, се слагат още два етажа тел, които са двойни (състоят се от два тела, опънати успоредно един до друг). Летораслите се прикрепват, като се провират между двата тела и с това се спестява привързването им. Разстоянието между първия и втория тел е 30 см, а между втория и третия 35 см.

Формировка Фаже – при винени сортове 

Формировката Фаже е създадена във Франция и носи името на своя автор. Тя е приложена при отглеждането на някои винени сортове. Същността на тази формировка се състои в следното: оформя се стъбло с височина 1,30 -1,60 м, което се прикрепва за колче. През шест лози се поставят дълги здрави колове, на които се опъват 4 реда тел. На всяка лоза се оставят по две плодни пръчки, които се извиват надолу след първите основни пъпки (под ъгъл 45°) и се привързват на първия ред тел.

Чепове не се оставят, а за нови плодни пръчки се оставят леторасли, развити от най-долните зимни очи на плодните пръчки, като над тях се премахва старата плодна пръчка. Разстоянията на засаждане са; от 2,40-230 м междуредие и в реда между лозите - 1,10 м.

В литературата се посочва, че лозите, формирани по тази високостъблена формировка, имат по-голяма родовитост и растежът на летораслите не намалява. Счита се, че добри резултати при този начин на отглеждане могат да се получат, когато броят на лозите в декар не е по-малък от 300.