Ако желаете да прекарате лятото си в спокойствието на къща извън града, но се притеснявате как да въведете котката си в ново обиталище, се намирате на правилното място. Дори да не сте срещали този проблем преди, не е изключено при преместването да установите силното нежелание от страна на мъркащия си любимец.Още по-лошият сценарии е да трябва да го търсите в старото жилище, защото котките имат таланта да се „прибират“ у дома, колкото и далеч да сте ги отвели.

Инстинкт за самонасочване

Звучи невероятно, но дори огромно разстояние не може да спре котката да се върне у дома. При изгубване или смяна на собственици, а също и след преместване в повечето случаи домашната котка изминава километри да се върне в старата къща. Това се случва благодарение на котешкият инстинкт за самонасочване, който помага със силно чуство за ориентация да намерят обратния път дори в непозната среда. Учени смятат, че този инстинкт включва някакво сетиво извън познатите 5 човешки и следователно котките имат 6-то чуство. Усещането за мирис също вероятно влиза в котешкия инстинкт. Тяхното обоняние е много по-силно от човешкото – над 40 пъти. Котките маркират своята територия чрез ароматни жлези на краката, опашките и лицата си. Те могат също да уринират на определено място, за да покажат, че го притежават. Маркирането на аромата помага на котките да идентифицират дома си и им позволява да картографират къде са териториите на другите котки спрямо тяхната собствена. Котките като рутинни същества също обичат да следват едни и същи пътеки през цялото време, което естествено ги прави супер запознати с тези маршрути. Така че, ако котката ви излиза на разходка по една и съща улица всеки ден, тя ще може да намери пътя си към дома, след като се върне в тази област, защото я познава много добре. Някои експерти смятат, че котките намират пътя си, защото с наличното във вътрешните си уши желязо могат да усетят магнитното поле на Земята.

Въвеждане във вилното жилище

Надяваме се да не се стига дотам да се връщате обратно в постоянното си жилище, търсейки избягала от новото място котка. Това много зависи не само от котешката териториалност, но и от начина, по който ще въведете четириногото в новата среда. Правилото гласи, че е по-лесно за котка, която е живяла в жилище да свикне в къща с двор, дори да изпитва страх от непознатото, отколкото свободолюбива дворна котка да трябва да свикне с апартамент без градина. И в двата случая обаче смяната на дома е силно стресиращо преживяване за котките.

Ако котката се крие, не пие вода, не се храни, не контактува, има диария или повръщане, преживява преместването тежко и е стресирана. В такъв случай поискайте съвет от ветеринарния си лекар и предприемете мерки да я успокоите, като й предлагате любими и познати вещи, лакомства, игри и т.н.

За да избегнете излишния стрес е важно при преместването да подходите с винмание и грижа към безопасността на котката ви. В деня на преместването я нахранете сутринта, но не непосредствено преди тръгването. Препоръчително е държите животинката само в една стая в този ден. Дръжте я в кошницата за транспортиране, докато намерите подходяща стая от къщата, която да превърнете в комфортната зона за котката. Там трябва да има познати предмети като легло, стъргало за нокти и играчки, както и кутия за отпадъци, купи за храна и вода. Хубава идея е да осигурите дреха, която мирише на вас и стария ви дом, тъй като това също ще помогне на котката ви да се чувства по-сигурна. Оставете животинката в затворената стая и след това можете да продължите с преместването на всичко в и около къщата, или каквато работа има по настяняването, знаейки, че котката ви е в безопасност. В края на деня можете да пуснете котката да разгледа малко къщата (уверете се, че вратите и прозорците са затворени). Обикновено най-добре е първоначално да ограничите проучването до една или две стаи, така че котката ви да не се претовари и да знаете точно къде може да бъде намерена.

Накарайте котката си да се чувства като у дома си, като й помогнете да маркира новата къща с аромата си. Котките търкат главите и телата си в мебели, стени, врати и т.н., за да отделят миризмата от жлезите, разположени предимно на главата, но също и по тялото. Когато котката се чувства уверена, тя ще разтрие аромата из къщата и това ще увеличи чувството й за сигурност. Можете да й помогнете, като с мека памучна кърпа я разтриете нежно около лицето, за да вземете нейния „личен ароматен профил“. Намажете с кърпата всичко на височината на котката в стаята/стаите, където котката ще бъде държана в началото, така че животното да започне да се чувства като у дома си. Можете да повтаряте това всеки ден, преди да я пуснете навън. Не променяйте рутината на мъркащия си любимец, по отношение на храна, хигиенни и поведенчески навици, за да се адаптира нормално.

Извеждане на двора

Важно е вашата котка да остане затворена в къщата поне две седмици, тъй като това ще й даде време да свикне с новата си територия. Няколко дни преди да пуснете котката си навън, поръсете част от използваната постеля около периметъра на градината. Това не само ще помогне на вашата котка да се почувства по-комфортно, когато излезе навън за първи път, но ще накара съседските да знаят, че има нова котка в района. Проучете за съседски деца и животни и вземете превантивни мерки при срещи с тях. Също обезопасете дворното пространство от всяка страна на къщата, така че да сте спокойни в случаите, когато котката изчезва от очите ви. Оставете я да изследва и не се притеснявайте твърде много, ако прескочи ограда или отиде по-далеч – повечето котки ще се върнат след няколко минути. На плахите може да им отнеме известно време, за да се адаптират към новата си среда и може да откриете, че ако ги придружите в градината през първите няколко дни, това ще помогне за изграждането на тяхната увереност.

През първите две седмици пускайте котката си навън само веднъж на ден точно преди хранене, така че тя ви да е мотивирана да остане наоколо. Целта е новият дом да се превърне в център на новата територия, която мирише на сигурност и е източник на храна и подслон (за разлика от стария, където тези неща сега са отказани). Но имайте предвид, че може да отнеме седмици, а в някои случаи и месеци, преди котката да бъде пусната навън без надзор.