Надяваме се тази година да е година без санкции, защото е учебна и за нас, и за служителите, казва Стоян Иванов от приморското село Веселие

 

От 13 години стопаните Светла Бахова и Стоян Иванов от приморското село Веселие се занимават със животновъдство. Отглеждат каракачански овце, стигнали са до 300 бройки. Наскоро се запалили и по едно друго животно - Шотландско високопланинско говедо, произхождащо от най-голямата област в северната страна – Хайланд, която дава и по-краткото наименование на породата.

Все още е рядкост да срещнем такива крави из България, макар породата да е популярна над 20 години в Европа. На 2-3 места у нас има от тези порода. Женски почти не се продават, 8 големи юници има в страната и два бика и от тях каквото излезе… А в село Веселие засега има само едно теленце Райко, внесено от Австрия. Видяхме го и му се порадвахме по време на националния събор на овцевъдите край Лясковец. Скоро ще си имат и момиченце Стела, чакат да се насуче от майката, за да пристигне в новия си дом. И дано след 6-7 месеца се харесат с Райко, и да станат семейство, надяват се фермерите.

Макар, че е порода за месо, Стоян и Светла ще ги отглеждат предимно за разплод. Стадо от десетина бройки смятат да направят. „Идеята е да ги развъждаме у нас, като в Странджа се надявам да виреят много добре и да се приспособят към по-мекия климат“, допълни той. Традиционно в района са се отглеждали биволи, подходящ е за животновъдство. Днес в селото има няколко стопанства с овце от различни породи. „Затова си мислим, че не е проблем и за тези животни“, убеден е стопанинът. Красотата им е това, което ги е привлякло да започнат с новото начинание. Като плюшени играчки са, особено малките.

„В дебелите книги пише, че месото им е много качествено. Казват, че е второто в света по качество на говедата след Вагю“, посочва Иванов. „Но все още женските са кът. Само мъжки има в повече“. Така, че години ще минат, докато направят стадо.

По думите му в България животновъдите се издържат най-вече от любов към животните. „Пазар донякъде има, но той не е заплатен достатъчно. Това не е бизнес, а по-скоро едно голямо, скъпо хоби. Не казвам, че не се препитаваме въобще, но все още е много тежко в България“, визира той и отглеждането на каракачанките.

Силно се надява да се усили тенденцията, българинът да оценява все повече качеството и директната връзка с фермата. Там е истината! „Големите вериги продават всичко, но ние трябва да се специализираме в качеството и хората да го търсят, и да се намира все по-лесно и по-директно, за да печелим ние, а населението ни да яде по-доброто“, е неговото желание.

Според стопанина все още не сме толкова възпитани в храненето, в бързината на ежедневието ядем каквото можем. Не всеки се запътва да си купи определеното месо за определената рецепта. Пазаруваме наред, без да се питаме откъде идва продуктът и какво е качеството му.

„Надявам се да оценят, че гледаме автохтонни породи“, казва и за управленците в земеделието. Гледат се трудно, защото не са много продуктивни, но пък е порода, която лесно може да изгубим, и после невъзможно да възстановим.

„Отглеждаме ги най-вече, за да запазим породата и качеството на месото. Каракачанката както и Дъбенската овца са автохтонни породи, които са с по-качествено месо, но са по-трудоемки за отглеждане, дават по-малко продукция, по-малко агнета, и за това настояваме държавата да ни компенсира“, апелира той.

Иванов е участвал в разговори с държавната администрация и различни организации, членува в две такива. По време на срещите се застъпва за твърдението, че е недостатък механизмът да е направен "един за всички". Може би експертите трябва да се позамислят и да го направят – който се цели да е за мляко, да се дава за продукция, да се обвърже с доказване на продукция, както е в цял свят. И да има някаква цел – нископродуктивна порода, високопродуктивна порода и т.н., дава за пример той.

Още по-сериозният проблем, което политиката допуска, е феноменът с ушните марки. За съжаление навсякъде го има и няма решение, декларират се повече животни, отколкото са, или чертаят земи за паша и косене, а нямат животни. „Всичко това системата го позволява, не мога да разбера докога. Който иска да работи, да заповяда в селското стопанство, не е много лесно. Но за съжаление, намаляват желаещите“, казва Стоян Иванов.

Следващ проблем, изреди той, който се среща в неговия район, е свързан с границите на парцелите. Големите ферми гледат да си изорат нивата до пастира, и да си вземат субсидиите. Тази година има нови екосхеми, които са интересни за земеделците, но трябва да се попрочете повече. Дано са подходящи за животновъдите, за да може да изплуват на едно равнище поне да имат достойнство, надява се стопанинът.

Той е бил на две разяснителни срещи, организирани от министерството. Трябва най-малко да са толкова за средно интелигентен човек, за какъвто се смята, за да разбере насоката и мисленето на администрацията, особено по екосхемите.

Тази година едва ли ще се получи нещо, много е объркано. Като изисквания, като слоеве в системата за електронни услуги - липсват много неща, като запознаване на общинските служби по земеделие… За жалост не се получават всичките неща – и служителите да познават материята. Едно момиче, работещо в офис, не може да знае всички пера на земеделието, обясни той за услугите на Националната служба за съвети в земеделието и общинските служби по земеделие. “Аз съм животновъд с малко земя, но при нея идват всякакви от целия бранш, тя трябва да е вундеркинд за един месец да научи всичко”.

И съответно реалността е такава, че и земеделците обучават администрацията, и служителите – фермерите. Притеснителното за стопанина е, че краят на срока за чертаенето идва.

Надяваме се тази година да е година без санкции, за да може да се натъкмят нещата. Т.е. чертаене, новите интервенции, новите изисквания, защото са много. Иначе ни поставят пред дилемата животните ли да си гледаме, или да станем администратори.

Чертането отнемало няколко дни в общинската служба. Но и самият фермер трябва да се подготви. „Искам тази година да начертая земи за екстензивна паша по новите интервенции, трябва да си огледам животните къде трябва да се докаже, докторът трябва да ми напише план за паша, и много, много математика, която трябва да се усвои, а няма време. После започват санкции, бързане, дай да подпишем. Но всеки програмен период в началото е по този начин, един лек хаос“, посочи фермерът от Странджа.

По думите му полезното за животновъдите, което предлага Стратегическият план, е свързано най-вече с поддържане на земята, новите интервенции, които са свързани със земя плюс животни, т.е. иска се за определен декар единици животни. По този начин хората без животни, които чертаеха за паша и косене, ще отпаднат. Нашите субсидии са малко по-големи, ако успеем да начертаем всичко като екосхеми, изрежда още той. Другите интервенции са същите, само че са променени имената им.

Екосхемите са важни за животновъдите, дано колегите да успеят да си съберат повечко земя, пожелава Иванов. Земя без животни и животни без земя е трудно, особено второто.

Семейната ферма разполага със 700 дка, но не им достигат. Поне 400- 500 дка трябва да е само фуражът, иначе запада самото стопанство. В района на Бургас разбира се има производство, вносители и доставчици на фураж, но когато се купува, излиза една голяма сума от фермата. Производството на фураж е много по-евтино за една ферма.

В заключение попитахме Стоян какво мисли за настроенията в Европа, свързани с емисиите от животновъдството, например.

Моето мнение, е че животните не замърсяват толкова много, колкото автомобилите и хората. Мога да дам пример с моите животни и пасища. Не може да изчистя пасището от моите работници. Те вървят и ръсят. Ако не съм там един месец, ще стане сметище. Хората са проблемът, не животните. Животното не замърсява, изкарвали метан и дай да направим торохранилища, изрежда грубо идеите от запад, Добре, всичко е много хубаво, но виждате по паркингите милиони автомобили, някои семейства са с по две коли. Това е проблемът“, убеден е фермерът..