Преовлажняването на почвата се отразява негативно на културите

С подходящи агропрактики може да се намали вредният им ефект

Ваня ВЕЛИНСКА

През последните години сме свидетели на тежки климатични аномалии. Например тази пролет е изключително студена и влажна, за разлика от зимата, която беше суха и мека, а на места дори топла. Много често се получават продължителни периоди на трайни засушавания, които се редуват с проливни валежи, които водят до наводнения на земеделските площи, а и не само.

Сухата есен затрудни сеитбата, както и поникването на есенниците. Топлата зима предопредели вегетацията на растенията да продължи, което от една страна беше добре за по-късно поникналите посеви, но от друга не даде възможност на житните култури да преминат през важни етапи от развитието им. Дъждовете дойдоха в края на зимата, дори в началото на пролетта. Те осигуриха добра влага както за есенниците, така и за подготовката на почвата за пролетните култури.

Валежите, които все още продължават вече нанасят повече негативи, отколкото ползи. А и освен това доскоро бяха придружени от много ниски температури, които допълнително утежниха ситуацията. А резултатите са ясни – трудно поникване на слънчогледа и царевицата, стресирано развитие, много силно заплевеляване. Рапицата също сериозно пострада – растенията не нараснаха оптимално, не образуваха достатъчно разклонения, цъфтежът също бе затруднен. Всичко това без съмнение ще се отрази на добивите при маслодайната култура.

И при слънчогледа, и при царевицата е необходимо земеделските производители

да предприемат мерки за подпомагане

на правилното развитие на младите растения

От една страна внасянето на подходящ хербицид е важна и неотложна практика, за да се стопира развитието на плевелите, които са им конкурент за храна, вода и светлина. От друга – за да се преодолее стресът, на който са подложени, агроспециалистите препоръчват да се внесе листен тор.

Опасността от градушки също е голяма. Надеждите на стопаните е Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ просто да си „свърши работата“ и успешно да защити посевите им.

Като цяло се очертават две основни негативни ситуации, които могат да възникнат през вегетацията на културите: продължително засушаване и прекомерно овлажняване, които водят до редуциране на продукцията.

Според науката възможни са два начина за вредно въздействие върху посевите от високата сума на валежите в зависимост от сезона и условията: преовлажняване на почвата до пълна влагоемкост - запълване на всички почвени пори и механично унищожаване или затлачване на посеви от стичащи се повърхностни води, облагоприятствано от наклон на терените.

Преовлажняването на почвата причинява насищане на почвените пори с вода, с което се създава дефицит на кислород, необходим за дейността на растителните корени и микроорганизмите. При тези условия обменът на кислород между атмосферата и почвата е затруднен или невъзможен. Без кислород

растенията не могат да поддържат

основни жизнени функции,

като усвояване на хранителни вещества и вода, фотосинтеза, растежът на корените и пр. Освен това се образуват вредни за растенията газове, като въглероден диоксид и етилен.

Степента на поражения върху растенията се определя от няколко фактора: вида и свойствата на почвата; релефът на терените, вида и фазата на развитие на културата, продължителността на наводняване, температурата на въздуха и почвата и наличието на растежни пъпки на повредените растения, които биха могли да възстановят растежа. Съществуват видови различия по отношение нуждата от кислород. В допълнение, влияние оказва видът и възрастта на посевите.

Почви и релеф

Тежките, глинести почви, с уплътнени и трудно водопропускливи хоризонти, страдат най-много от повърхностно преовлажняване. Такъв е случаят с глинестите черноземи в Северозападна България, където това явление е почти ежегодно. Равният релеф, без естествен повърхностен дренаж, благоприятства вредите от преовлажняването.

Наводняването и преовлажняването влияят отрицателно и на почвеното плодородие по различен начин. При наводняване е възможно изнасяне на почва с растения от връхните части и склонове на релефа и затлачване на посеви в ниските места. Повърхностното уплътняване с образуване на почвена кора оказва неблагоприятно влияние върху поникването и ранното развитие на пролетните култури.

Температура

Вредите от преовлажняване и наводняване са силно зависими от температурата на почвата, тъй като изчерпването на кислород е температурно зависимо. Със затопляне на почвата се повишава опасността от загиване на посевите. При 10-15 оС това става за 3-4 дни, а при 20-25 оС за 1-2 дни. По-ниските и хладни температури удължават преживяването, тъй като метаболичната активност на растенията е по-слаба и нуждата от кислород е малка. Общо взето, относително ниските температури в ранна пролет са причина за относителната устойчивост на пшеницата към преовлажняване.

Болести по корените

Забавеното развитие от хладното и влажно време благоприятства развитието на коренови болести, причинени от гъбите фузариум, фитофтора, питиум и др. Те водят до отслабване или загиване на растенията. В крайна сметка се получават по-късни, редки посеви, с по-малък добивен потенциал.

Загуби на азот

Освен кислородния дефицит отрицателно въздействие върху посевите оказват азотните загуби, до които се стига чрез различни механизми: измиване на нитрати в дълбоките почвени хоризонти, предимно при леките по механичен състав (песъчливи) почви; повърхностно отмиване до водните басейни и денитрификация на нитратите до летливи азотни окиси в тежките глинести почви със силно изразени анаеробни условия. Обратно на азота, създаването на анаеробни условия в прeовлажнените почви увеличава разтворимостта на почвените и торови фосфати. Размерът и типът на загубите се определя предимно от механичния състав на почвите – при леките почви преобладава измиването на нитрати, а при тежките глинести - денитрификацията.

Отрицателното действие на преовлажняването върху крайния добив се дължи на комбинираното действие на повреди на кореновата система и влошаване на състоянието на почвата.

Общо взето пораженията от преовлажняване са по-слаби при есенните житни култури поради ранното им развитие (братене и вкореняване) става при относително ниските температурипрез пролетта. И преобладаващо добре развити братили посеви. Все пак ечемикът е много по уязвим в сравнение с пшеницата.

Царевицата е много по-чувствителна към преовлажняване, тъй като ранните фази от развитието й съвпадат с повишение температури и често - с повишени валежи.

Добри практики за ограничаване

на опасността от преовлажняване:

•  Подобряване на естествения дренаж чрез подходяща организация на терените.
•  Специфична основна обработка на почвата, включваща дълбоко разрохкване на водонепропускливите подповърхностни почвени хоризонти.
•  Подобряване на сеитбоборота, включвайки многогодишни култури, които развиват по-дълбоки корени.
•  Култивирането и евентуалното презасяване трябва да стават при достатъчно просъхнала и добре аерирана почва. При мокра почва опасността от уплътняването й ще ограничи растежа на растенията.
•  Допълнително азотно торене, ако е имало предпоставки за загуби на елемента.

На много полета у нас при проливен дъжд се наблюдава задържане на вода

Преовлажняването е опасно за всички фази от развитието на културите