Преовлажняването на почвата се отразява негативно на културите

01 юни 2023, 08:30

Бг Фермер

7066

Младата царевица е чувствителна на продължително преовлажняване на почвата

С подходящи агропрактики може да се намали вредният им ефект

Ваня ВЕЛИНСКА

През последните години сме свидетели на тежки климатични аномалии. Например тази пролет е изключително студена и влажна, за разлика от зимата, която беше суха и мека, а на места дори топла. Много често се получават продължителни периоди на трайни засушавания, които се редуват с проливни валежи, които водят до наводнения на земеделските площи, а и не само.

Сухата есен затрудни сеитбата, както и поникването на есенниците. Топлата зима предопредели вегетацията на растенията да продължи, което от една страна беше добре за по-късно поникналите посеви, но от друга не даде възможност на житните култури да преминат през важни етапи от развитието им. Дъждовете дойдоха в края на зимата, дори в началото на пролетта. Те осигуриха добра влага както за есенниците, така и за подготовката на почвата за пролетните култури.

Валежите, които все още продължават вече нанасят повече негативи, отколкото ползи. А и освен това доскоро бяха придружени от много ниски температури, които допълнително утежниха ситуацията. А резултатите са ясни – трудно поникване на слънчогледа и царевицата, стресирано развитие, много силно заплевеляване. Рапицата също сериозно пострада – растенията не нараснаха оптимално, не образуваха достатъчно разклонения, цъфтежът също бе затруднен. Всичко това без съмнение ще се отрази на добивите при маслодайната култура.

И при слънчогледа, и при царевицата е необходимо земеделските производители

да предприемат мерки за подпомагане

на правилното развитие на младите растения

От една страна внасянето на подходящ хербицид е важна и неотложна практика, за да се стопира развитието на плевелите, които са им конкурент за храна, вода и светлина. От друга – за да се преодолее стресът, на който са подложени, агроспециалистите препоръчват да се внесе листен тор.

Опасността от градушки също е голяма. Надеждите на стопаните е Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ просто да си „свърши работата“ и успешно да защити посевите им.

Като цяло се очертават две основни негативни ситуации, които могат да възникнат през вегетацията на културите: продължително засушаване и прекомерно овлажняване, които водят до редуциране на продукцията.

Според науката възможни са два начина за вредно въздействие върху посевите от високата сума на валежите в зависимост от сезона и условията: преовлажняване на почвата до пълна влагоемкост - запълване на всички почвени пори и механично унищожаване или затлачване на посеви от стичащи се повърхностни води, облагоприятствано от наклон на терените.

Преовлажняването на почвата причинява насищане на почвените пори с вода, с което се създава дефицит на кислород, необходим за дейността на растителните корени и микроорганизмите. При тези условия обменът на кислород между атмосферата и почвата е затруднен или невъзможен. Без кислород

растенията не могат да поддържат

основни жизнени функции,

като усвояване на хранителни вещества и вода, фотосинтеза, растежът на корените и пр. Освен това се образуват вредни за растенията газове, като въглероден диоксид и етилен.

Степента на поражения върху растенията се определя от няколко фактора: вида и свойствата на почвата; релефът на терените, вида и фазата на развитие на културата, продължителността на наводняване, температурата на въздуха и почвата и наличието на растежни пъпки на повредените растения, които биха могли да възстановят растежа. Съществуват видови различия по отношение нуждата от кислород. В допълнение, влияние оказва видът и възрастта на посевите.

Почви и релеф

Тежките, глинести почви, с уплътнени и трудно водопропускливи хоризонти, страдат най-много от повърхностно преовлажняване. Такъв е случаят с глинестите черноземи в Северозападна България, където това явление е почти ежегодно. Равният релеф, без естествен повърхностен дренаж, благоприятства вредите от преовлажняването.

Наводняването и преовлажняването влияят отрицателно и на почвеното плодородие по различен начин. При наводняване е възможно изнасяне на почва с растения от връхните части и склонове на релефа и затлачване на посеви в ниските места. Повърхностното уплътняване с образуване на почвена кора оказва неблагоприятно влияние върху поникването и ранното развитие на пролетните култури.

Температура

Вредите от преовлажняване и наводняване са силно зависими от температурата на почвата, тъй като изчерпването на кислород е температурно зависимо. Със затопляне на почвата се повишава опасността от загиване на посевите. При 10-15 оС това става за 3-4 дни, а при 20-25 оС за 1-2 дни. По-ниските и хладни температури удължават преживяването, тъй като метаболичната активност на растенията е по-слаба и нуждата от кислород е малка. Общо взето, относително ниските температури в ранна пролет са причина за относителната устойчивост на пшеницата към преовлажняване.

Болести по корените

Забавеното развитие от хладното и влажно време благоприятства развитието на коренови болести, причинени от гъбите фузариум, фитофтора, питиум и др. Те водят до отслабване или загиване на растенията. В крайна сметка се получават по-късни, редки посеви, с по-малък добивен потенциал.

Загуби на азот

Освен кислородния дефицит отрицателно въздействие върху посевите оказват азотните загуби, до които се стига чрез различни механизми: измиване на нитрати в дълбоките почвени хоризонти, предимно при леките по механичен състав (песъчливи) почви; повърхностно отмиване до водните басейни и денитрификация на нитратите до летливи азотни окиси в тежките глинести почви със силно изразени анаеробни условия. Обратно на азота, създаването на анаеробни условия в прeовлажнените почви увеличава разтворимостта на почвените и торови фосфати. Размерът и типът на загубите се определя предимно от механичния състав на почвите – при леките почви преобладава измиването на нитрати, а при тежките глинести - денитрификацията.

Отрицателното действие на преовлажняването върху крайния добив се дължи на комбинираното действие на повреди на кореновата система и влошаване на състоянието на почвата.

Общо взето пораженията от преовлажняване са по-слаби при есенните житни култури поради ранното им развитие (братене и вкореняване) става при относително ниските температурипрез пролетта. И преобладаващо добре развити братили посеви. Все пак ечемикът е много по уязвим в сравнение с пшеницата.

Царевицата е много по-чувствителна към преовлажняване, тъй като ранните фази от развитието й съвпадат с повишение температури и често - с повишени валежи.

Добри практики за ограничаване

на опасността от преовлажняване:

Подобряване на естествения дренаж чрез подходяща организация на терените.
Специфична основна обработка на почвата, включваща дълбоко разрохкване на водонепропускливите подповърхностни почвени хоризонти.
Подобряване на сеитбоборота, включвайки многогодишни култури, които развиват по-дълбоки корени.
Култивирането и евентуалното презасяване трябва да стават при достатъчно просъхнала и добре аерирана почва. При мокра почва опасността от уплътняването й ще ограничи растежа на растенията.
Допълнително азотно торене, ако е имало предпоставки за загуби на елемента.