9° C, облачно
Оцветяването им в различни багри е знак, че нещо става
Защо миналата година цветовете на листата на лозата изведнъж станаха червени, попита ни нашата читателка Пенка Монева от Пловдив.
В отговор трябва да й кажем, че ако пак забелязва това с пукването на пролетта по първите листа и пъпки по лозите, това означава, че е проявен някакъв дефект или дефицит по растенията.
Известно е, че както всички останали растителни видове, така и лозите често могат да страдат от недостиг или излишък на някои хранителни елементи.
А това именно се разпознава по различни белези, ако не е направен листен или почвен анализ, разбира се.
Много често признаците от недохранване или прехранване на лозата приличат на някои от заболяванията, което вкарва в заблуда лозарите, но всъщност много често зараза няма, а причината е именно в елементите.
Жълти листа
Азотът е от много важните елементи за лозата. Ако той липсва, тя се развива по-слабо още от началото на пролетта, а по-късно плододаването й започва да намалява.
Признаците се изразяват в пожълтяване на листата, което става от по-долните и средните етажи нагоре. Това се случва по този начин, защото при недостиг на елемента, който се придвижва от старите към по-младите листа, първо започват да страдат по-старите и тези на долните етажи.
Червени листа по периферията
Фосфорът също е много необходим елемент за лозовото растение. Именно при неговия недостиг в почвата краищата на листата на лозата започват да придобиват червен цвят.
При по-силен недостиг червеният цвят става по-наситен. На следващ етап дори се стига до прегаряне и опадване на голяма част от листната маса.
В обратния случай, когато фосфорът е в повече, листата на лозата или асмата придобиват хлоротичен (жълтеникав) цвят.
Изцяло червени листа
Това е заради калия – лозата е определена като типично калиеволюбива култура, така че липсата на този елемент или неговият излишък й се отразяват категорично в отрицателна посока.
При недостиг на калий листата на лозата също почервеняват, но не само по периферията, а и в междужилковите пространства. По това може да се различи дали в конкретния случай става дума за единия, или другия елемент.
Изцяло жълти до кремави листа
Такива на цвят листа могат да се наблюдават при дефицит на елемента желязо. Този недостиг между другото най-често се проявява там, където лозите се отглеждат на силно варовити почви.
Тогава започва пожълтяване първо на най-връхните листа, като зелена остава само тяхната нерватура.
При силно изразен недостиг на елемента листните петури дори стават изразено бледожълти до кремави и започват да изсъхват и да падат. Такива лози нямат нормален растеж и плододаване и много често измръзват през зимата, а стопанинът се чуди защо е така.
Микроелементи – липса или дефицит
В немалка степен и микроелементите са много важна част от менюто на лозата и също влияят на растежа и плододаването.
Ако не достига магнезий, също се предизвиква хлороза, която е последвана от пожълтяване и изсъхване на листата по долните и средни етажи на лозата. В този случай зелени остават само тъканите около жилките на листата.
При липса на бор рядко се наблюдават промени по листата и летораслите, но пък се получава неприятно изресяването на чепките.
Цинкът пък се изнася от лозите в рамките на 10-20 г/дка. Недостигът му може да бъде сериозен проблем и да доведе до залагането на много малко гроздове, до образуването на недоразвити леторасли с малки и деформирани листа.
Недостигът на цинк става видим през ранното лято и съвпада с вторичния растеж на летораслите.
При винените сортове дефицитът е най-видим по най-младите листа, те са по-малки. При сортове с големи нарязани листа зъбците им стават по-тесни от нормалното. Листата се покриват с жълти хлоротични петна, жилките на листата и прилежащата тъкан остават зелени.
При недостиг на цинк се ограничава развитието на гроздовете, те стават рехави, зърната са малки, появяват се единични по-едри зърна и повечето нямат семки.
Листното приложение е добро средство за доставяне на достатъчно цинк на лозите. Трябва да се направи така, че растенията да имат достатъчно цинк две седмици преди началото на цъфтежа и за целия цъфтеж.
За всички тези елементи трябва да сме сигурни, че ги има в почвата, и то в балансирано съчетание, което общо взето е невъзможно.
По тази причина човекът трябва да ги следи и да ги подава, за да гарантира балансирано хранене на растенията – това може да става или чрез почвата, или чрез листата.
Повтаряме, че един агрохимичен анализ на почвата е най-добрият начин да се разбере какъв е нейният състав откъм микро и макро елементи. Само така би могло да се разбере кои елементи са достатъчно и кои са в недостиг или в излишък.
Коментари