Как лозата сама се закалява

Кога тя е най-чувствителна към ниските зимни температури

Писахме скоро за периода на покой на лозата, кога и как трябва да я подготвим оптимално за зимата, за да бъде под спокойна и топла завивка.

По този повод наша читателка ни помоли да обясним по-подробно, защото е чувала, че покоят може да бъде няколко вида и е различен по отношение на чувствителността на растенията към студовете.

В отговор ще обясним, че това наистина е така и тя е разбрала що годе правилно, но не изцяло.

Като цяло в периода на покой лозите нямат видим растеж, но в клетките на органите им протичат, макар и бавно, сложни физиологични процеси като хидролиза на въглехидратите, дишане и изпаряване.

Продължителността е около 180 дни

През това време всички живи части на зрелите леторасли и корените се покриват с корков слой, който ги предпазва от ниските зимни температури. Изпаряването на вода от тях се свежда до минимум. Част от хранещите корени умират.

Но като цяло за корените не съществува зимен покой – те продължават да всмукват вода с разтворените в нея минерални соли и да попълват хранителните запаси на лозата, в която протичат физиологични процеси.

Правилно е да се знае, че периодът на покой се състои от 3 фази, затова често се говори за няколко вида покой. Те са: относителен, дълбок и принудителен покой.

Относителен покой е фазата, която започва още от началото на есента с подготовката на лозата за зимуването й, когато зрелите леторасли придобиват характерното си оцветяване.

Пъпките на зимните очи не се развиват. Те трябва да преминат през ниски положителни температури от 8 до -1 оС, за да се закалят.

Зимните очи през този период са чувствителни на студ.

Дълбок покой е фазата, която се характеризира с това, че пъпките на зимните очи не прорастват. По дължината на зрелите леторасли те влизат в дълбок покой последователно, като това става от основата към върха.

Различните сортове, които са от различен еколого-географски произход имат и различни срокове на дълбок покой – най-голям е при западната и най-кратък при източната група.

Тази фаза настъпва в края на периода на вегетация и продължава 40-60 дни, когато лозата още расте, асимилира и натрупва резервни вещества.

Този процес се разглежда като етап на приспособяване на лозниците към зимуване.

През тази фаза лозата е сравнително студоустойчива.

Внимание! Понятията зимен покой на лозата и дълбок покой на пъпките не трябва да се смесват. Покоят на пъпките обикновено започва още в началото на септември и завършва в края на ноември, а покоят на лозата е от листопада до напъпването.

Принудителен покой е третата фаза, при която пъпките на зимните очи са годни за развитие, но неблагоприятните външни условия – основно ниските зимни температури, дори и положителни – под 7-8 оС, възпрепятстват тяхното развитие.

През тази фаза лозата е най-чувствителна към ниските зимни температури. Все пак зимата ще свърши и се задават пролетните етапи.

Сокодвижение е фазата, която в ранна пролет ще започне с плача и ще завърши с напъпването. Тя се появява, когато температурата в коренообитаемия почвен слой достигне 7-10 оС.

В този период всмуканата от корените вода се придвижва към надземните органи на лозата и изтича от раните или отрезите.

Плачът на една лоза е около 0,2 л, а при опресняване на отрезите – 0,5 л и повече. Това е почти чиста вода и не оказва влияние на силата на лозата.

Сокодвижението е променливо – започва и спира в зависимост от температурата и влагата в почвата. И през този период студоустойчивостта на лозите силно намалява.

Това е фазата, когато се прави резитба, привързване на плодните пръчки, торене с азотни торове и обработка на почвата.

Активен растеж е фазата, която започва с напъпването и завършва до началото на цъфтежа. Продължава 40-50 дни.

Всички новообразувани надземни органи са в активен растеж – летораслите са с прикривен връх. Листата, съцветията и мустаците растат много бързо и към края на фазата достигат 50-75% от нормалната си големина. Съцветията се отделят от леторасъла. Корените усилено се разклоняват и образуват много нови хранещи коренчета – адсорбиращата повърхност достига голям обем.

Лозата през тази фаза се нуждае от температура 20-25 оС, влага около 70% и хранителни вещества освен резервните.

През тази фаза се провеждат обработки, резитби на зелено, връзване.

Започват и растителнозащитните мероприятия срещу болестите и неприятелите по лозата.

Следва цъфтежът, който е един кратък, но много важен период – продължава между десет и двадесет дни. Той е решаващ за настоящата и за следващата реколта.

При неблагоприятни атмосферни условия – хладно и дъждовно, горещо и сухо време, опрашването е затруднено.

В сухо и горещо време лепкавата течност, която се отделя от близалцето изсъхва, а в хладно и влажно време тя се измива и попадналият върху близалцето прашец не може да покълне – съцветията изресяват.

Същото става и при много буен растеж на летораслите.

През тази фаза се залагат в зимните очи съцветията за следващата година.

Не бива да ни притеснява, че при нормално оплождане опадват около 2/3 от цветовете и завръзите.

За тази фаза е необходима умерена влажност, температура над 15 градуса С и умерен растеж.

Относителният покой започва с началото на есента – зимните очи са чувствителни на студ

В дълбокия покой се възпрепятства развитието на пъпките – в този период лозата е относително студоустойчива

В етапа на принудителен покой пъпките на зимните очи са годни за развитие, но ниските температури възпрепятстват това – през този период лозата е най-чувствителна на студ

Напролет първо започва сокодвижението – плач, а после и активният растеж – напъпване

Цъфтежът е важна фаза – определя реколтата за настоящата и за следващата година