Правилно тълкуване на звуците

Инес ЗЛАТАНОВА

Както кучетата, така и другият най-предпочитан любимец у дома – котките, имат свой собствен начин да комуникират помежду си и с хората. Тук идва моментът доколко стопаните са се научили да разчитат пръвилно маниерите, звуците и движенията на котката. Ако обърнем повече внимание на звуците, които издават и езика на тялото ще забележим, че котките умело изразяват и ни показват своите намерения, нужди, желания, емоционално състояние и репродуктивно разположение. Ако сте си задавали въпроса какво означават различните мяукания, съскания или други, по-трудни за описване звуци, сте на правилното място. Основното подразделение на видовете котешки вокални индикации включва 3 категории – издавани със затворена уста, издавани със първоначално отворена и постепенно затваряща се уста и издавани с отворена в неподвижна позиция уста.

Звуци при затворена уста

1. Мъркане

Това е нисък и сравнително тих, дишащ, вибриращ и монотонен звук, издаван в голямо разнообразие от форми и ситуации. При мъркане устата винаги е затворена, а носът позволява по-голяма част въздушен поток. Мъркането е повече от начин на общуване, защото присъства в поведението на котката и без да има други индивиди, себеподобни или хора около нея. Мъркането може да бъде придружено с мяукане или вибриращ звук. Обикновено е приятелски поздрав към останалите котки или молба за проявяване на грижа, ако е насочено към стопаните. Има още тълкувания за значението на мъркането, които не са научно подкрепени. Предполага се например, че нискочестотните вибрации, предизвикани от мъркане, имат лечебен ефект. Друга теория гласи, че мъркането е форма на грижа, привличане на комфорт или самоуспокоение.

Почти няма котка, която да не мърка. Звукът може да бъде чут по време на кърмене, и от майките, и от котетата – няколко дни след раждането малките започват да общуват с майките си чрез мъркане, които на свой ред мъркат докато се грижат за козината на котенцата си. Някои майки непрекъснато мъркат в присъствието на своите деца. Според проучвания, малките могат да разпознават гласа на майка си. Звукът също се използва, когато котката търси храна или внимание или е спокойна и доволна, независимо дали е сама или в социален контакт – например при галене, пощене или търкане в друга котка, човек или мебел. Животинката може да мърка, ако изпитва силна болка, много котки мъркат по време на смъртта си.

2. Цвърчене, трептене

Тази група от звуци е трудно описуема – вибрациите или трептенията наподобяват продължително и вибриращо изпускане на буквата „р“, цвъртежът също е сред тях, както и издаването на звуци, които звучат като „бррп“, „бррх“, „мррт“ или „мррх“. Това са относително кракти и меки звуци, почти като завъртяно „овчарско р“, издавано при контакт с познати и любими хора и животни, които означават поздрав. Трептежът може да бъде по-слабо гукане или по-ярко цвърчене, при което звукът е висок и тонът се повишава. В други ситуации може да е мърморене с по-дълбок глас, при който тонът пада бавно. И в двата случая устата е затворена, освен ако краят на вибрирането не е съпроводен с мяукане, при което устата се отваря.

Майките котки издават такива „чуруликащи“ звуци, когато са близо или приближават котетата си. Между възрастните котки се използват за поздрав и изразяват приятелство. По време на игра придобиват значение на признание и благодарност.

Звуци с отворена затваряща се уста

1. Мяукане

Мяученето или мяукането е най-характерният за котката звук. От малки е закодиран в главите ни въпросът „Как прави котето?“ и запаметен е отговорът „Мяу, мяу“. Питали ли сте се обаче, какво означава котешкото „мяу“? С този сигнал четириногото показва, че иска хранене, галене, свобода или друго действие на грижа от страна на човека. Това е най-общият знак на общуване, най-често между любимеца и стопанина. Тъй като хората са най-силно отзивчиви към този звук, честотата му е резултат от взаимодействието на котките с хората.

Той е и най-разнообразният по форми сигнал, който котката издава. Варира в различни тоналности, с различни продължителности и извивки. Видовете мяучене включват:

На висок тон

Позовава се на гласните „и“ и „е“, понякота последвано от „у“. При него устата е съвсем леко отворена. Малките го използват, когато имат нужда от майчино внимание и помощ. Ако възрастна котка издава този звук, най-вероятно й е студено, гладна е или е изгубена. Може също да опитва да привлече вниманието или помощта на стопанина си.

Писукащо мяукане

То е високо, дрезгаво, по-назално, често краткотрайно и с отворена уста, с гласните „а“ и „е“. Оприличава се на изскърцване и често завършва с отворена уста. Отново означава молба за внимание с приятелско благоразположение.

Скимтене

Това е дълбоко мяукане с падащ тон, базирано на гласните „о“ и „у“. Използва се в ситуации на безпокойство или стрес, или ако котката иска нещо.

Мяу

Типичното чисто мяукане е с характераната последователност от гласните „иау“, така че да звучи „мяу“. Използва се в широк набор от причини, които включват търсене на внимание, желание, деклариране на факти, например наличието на празна купичка за вода или приятелски поздрав, израз на привързаност.

Тихо мяукане

Често е възможно котката да движи устата си по същия начин, по който се издава мяучене, но без да издава звук, поне не такъв, какъвто човешкото ухо може да долови. Този тип тихо мяукане е част от комуникацията между диви и домашни котки. Предположенията гласят, че е възможно да има звук с честота, която хората не могат да чуят или е просто визуален сигнал, който също остава неразбран от хората.

2. Вой, стон

Този вик се получава при дълга и често повтаряща се поредица от удължени гласни звуци. По време на виенето устата се отваря постепенно и затваря бавно. Често се комбинира с ръмжене, поредицата гласни може бавно да променя мелодията или силата на звука си. Използва се за предупредителен знак в агресивни и отбранителни ситуации, понякога означава обаждане за чифтосване.

3. Удължено мяукане

Такива продължителни звуци издават разгонените котки. И при двата пола звуците са цяла поредица и са комбинирани с вой, други видове мяукане, ръмжене и трептене, произвеждани с отваряне и завършващи със затваряне на устата. Често тази съвкупност от звуци наподобяват плача на дете, почти няма човек, който да не ги е обърквал с такова, чувайки ги за първи път. Освен при разгонване, такива звуци могат да се чуят, ако на котките им е горещо.

Звуци при отворена уста

1. Ръмжене

Ръмженето е нисък, дълбок, дрезгав и груб звук, редовно модулиран с голяма продължителност, произведен с отворена уста по време на бавно и равномерно дишане. Образува се от треперещо или скърцащо „р“. Ръмженето сигнализира, че котката заплашва, предупреждава, опитва да изплаши враг или се готви да го атакува. Често се комбинира с вой и съскане.

2. Съскане

Съскането на свой ред е интензивен и по-къс вариант на ръмженето, възниква в ситуации на агресия и при защита. Получава се при отворена уста, с видими зъби и извит език, с принудително издишване и изтласкване на въздух. Защитното съскане започва по време на или малко след отбиването. При интензивна форма на съскане, котките изхвърлят въздух и дори слюнка през едва отворената уста. Плюенето често акомпанира съскането в напрегнати ситуации. Малките котенца съскат, ако им е студено, ако са гладни, изолирани или в капан. Тези звуци се чуват при яд или изненада от враг.

За стряскане на противника може още да се използват внезапни и силни звуци като крясък. Крясъците още се издават при внезапна или остра болка.

3. Пукане

Пукащо „к“ с потрепване на челюстите или други щракащи звуци се издават при дебнене на плячка, която е видима, но недостижима. Котката издава тези звуци в опит да имитира виковете на плячката – обикновено птица или гризач.