7° C, предимно облачно
Стопаните познават най-добре районите си и преценяват кога и как да загребват, но има общоприети правила
Гроздоберът – най-голямата кампания на лозарите и винарите, скоро ще приключи окончателно, като само някои винопроизводители ще обират късни сортове и през октомври.
След прибирането на реколтата, която е отгледана с много мерак, грижи и труд, идва времето, в което и стопаните да се отблагодарят на насажденията си и лозниците като им създадат най-добрите условия отново да се възстановят и да прекарат спокойни и защитени зимния период на покой.
Това е много важен етап, който не е за подценяване, а месеците октомври и ноември са най-подходящото време за есенната дълбока обработка на почвата в лозето.
Тази обработка не трябва да е много по-дълбока от 23-25 см, казват специалистите, но все пак на по-леките почви може да достигне и 28-30 см.
Дълбоката обработка на почвата, наричана още и основна, се съчетава и с подходящо торене, т.е. подходящо хранене на растенията, за да ни дадат плод и догодина без да бъдат изтощени от това, че сме ги използвали най-активно.
Лозето е голям гладник
Казвали сме много пъти, че лозето всяка година извлича с реколтата и с изрязаните пръчки твърде много от хранителните вещества, които са необходими за развитието му.
То е голям гладник, затова стопаните трябва периодично да ги възстановяват в почвата, за което на помощ идва важната операция торене. За него можем да използваме и органични, и минерални торове, дори това е задължително за т.нар. есенно основно наторяване.
То, разбира се трябва да се прави по различен начин за различните лози и според тяхната възраст.
При младите и при плододаващите лозя
Ако е извършено преди засаждането на младите лозя запасяващо торене, основното може и да отпадне в съответната година.
Но това в никакъв случай не се отнася за плододаващите лозя, които се изтощават с плода, който са ни дали. При тях основното торене може и да не се налага да се прави всяка година, но това все пак зависи от вида на почвите, на които се отглеждат.
На по-леките глинесто-песъчливи почви към употреба на органични торове може да се прибягва през 2–3 години, а на по-тежките – през 3–4, дори и 5 години.
Тези стопани, които имат възможност, няма да сгрешат, ако на един декар могат да внесат от два до четири тона добре угнил оборски тор или компост.
Ако торовете са от овце, тогава е редно да се използва по-малко количество – 1 до 2 тона, като на по-бедните почви тази доза може и да се завиши.
Добавянето към органичните торове на 80–100 кг суперфосфат и 40–60 кг калиев сулфат на декар винаги ще гарантира по-добър резултат.
Лозата развива дълбоки корени, затова и по-дълбоко трябва да попаднат органичните торове - най-добре е да се заорат на 25–30 см. В малкото лозе тази дълбочина се постига с права лопата, като торовете се разхвърлят в средата на междуредието.
Още по-добре е, ако през година-две съчетаете това основно торене с дълбоко разрохкване на почвата, което се прави на около 50, дори до 60 см дълбочина – операцията е подобна на риголването, но при нея не се налага да се разместват почвените пластове.
Известно е, че при подобна дълбока обработка винаги има риск да бъдат унищожени част от корените. Затова подобно подхранване се прави от прецизните стопани през две или три години през ред, а в гъстите малки насаждения през два. За да не се повреждат много корени, изкопът се прави на 50–60 см разстояние от лозите в реда.
Загребване – кога и как
Има студени и ветровити райони, в които лозите изискват да бъдат по-добре защитени за зимата. В тях те се нуждаят от т.нар. топла зимна завивка. Там, разбира се, есенната обработка на почвата трябва да се съчетае и със загребване.
То трябва да се прави на места, където температурата през зимата се понижава до 15-16 градуса под нулата, защото тогава части от лозите започват да измръзват.
Загребването може да започне от края на листопада, но винаги преди метеорологичните условия да създадат риск за растенията.
Изораването се прави така, че почвата да се отмята към лозите, като допълнително с мотика или лопата се оформят купчинки, които да покриват с рохка почва най-долните 2-3 зимни очи.
Някои рискове и трикове
Не е изключено по този начин да се нанесат и някои повреди – това става, когато зимни очи по заровените пръчки частично или цялостно загиват от липса на въздух или прекомерно овлажняване. Затова е много важно отгребването да се прави винаги навреме в ранна топла пролет.
Друг риск, който може да възникне, се случва при бързо повърхностното затопляне на почвата рано напролет. Тогава може да се провокира развитието на пъпките и те да се оронят по време на отгребването. Но повечето от лозарите у нас много добре познават лозите си, както и районите си и вече са си изработили метод на работа в това отношение.
Някои от тях казват, че при загребването си избират две пръчки и тях загребат, а останалите оставят открити. Ако зимата е мека и не измръзнат, от тях след това си избират плодни пръчки. Случи ли се обаче измръзване, трябва да се разполага и с резерви - при това положение се запазва старата плодна пръчка до пролетта.
Коментари