18° C, разкъсана облачност
И кога напояването е задължително
Ако се съобразяваме с изискванията на лозата и лозарската наука, трябва да кажем, че в регионите на България, където количеството на валежите е около 600 мм годишно, обикновено не е необходимо напояване на лозовите насаждения.
Всичко обаче става много относително, когато започнем да говорим за различни микрорайони, терени, наклони и изложения, както и сортове.
Ако решим да проследим какви са правилата за поливане на лозите, трябва да кажем, че общовалидните звучат така:
В зависимост от периодите...
За какво помагат ранните влагозапасяващи поливки. Името им подсказва, че те не са същински.
Когато натрупаната в дълбоките почвени слоеве влага е недостатъчна, тяхното извършване е наложително.
Освен това те са способни да забавят развитието на лозовите растения, а по този начин, в периода, в който се извършват, отстраняват риска от поражения от късните слани.
По-нататък през месеците май и юни, когато лозите цъфтят, е правило да не се закачат, в това число и да не се напояват. По това време те трябва да са обезпечени с влага от наличните почвени запаси, както и от валежите, които обикновено са обилни през този период.
След това, по време на започването на наедряването на гроздето, най-често се случват и все по-продължителните летни горещини. Тогава лозовите растения са подложени на силно и интензивно изпарение. В този период и почвената влажност драстично намалява.
И въпреки способността на лозата да черпи вода с мощно развитата си коренова система от дълбоките почвени слоеве, в много случаи тя не може да постигне необходимото й обезпечаване с нужното количество вода самостоятелно. Тогава е необходимо стопанинът да се намеси, като направи необходимия брой поливки. Обикновено по това време трябва да се полее един-два пъти.
При следващата фаза, когато гроздето се прошарва и след това, напояването на лозите и асмите не е от най-желателните операции. Поливките по това време крият рискове от понижаване на качеството на продукцията.
В зависимост от почвите...
Трябва да се каже, че при по-тежки почви и при равнинни терени крайният срок за напояване на лозето трябва да бъде някъде в края на месец юли.
В останалите райони би могло да се полива до около 5-ти-10-ти август. Това е валидно за всички райони, на които почвите са леки, а лозята са разположени на южните склонове – там последната поливка може да бъде направена до средата на август.
В зависимост от сортовете...
Като цяло десертните сортове се нуждаят от повече поливки, така те ще могат да образуват желаните по-едри гроздове и висок добив, отколкото винените.
При сортовете, чието грозде има по-тънка ципа поливките не трябва да бъдат разхитителни, а да са по-ограничени по брой и количество на водата.
Но все пак необходимостта от напояване трябва да се определя диференцирано за всеки отделен случай, тъй като както засушаването, така и прекаленото овлажняване са две крайни конкретни явления, които се оказват вредни за получаването на качествено грозде.
При лозята е за предпочитане напояването да бъде гравитачно, поради риска от гъбни болести при извършването на каквото и да е дъждуване.
Най-подходящо и модерно е капковото напояване, което подава вода до мощните коренови системи на лозите, и то в дълбочина.
Колко пъти в годината...
Това също е относителен въпрос, който зависи от климата и валежите.
Но правилото е, че през средносухи години броят на поливките през вегетационния период би трябвало да е 3-4-5 на брой, като количеството на подаваната вода за цялата вегетация трябва да възлиза на около 320 куб.метра на декар, а през сухи - 400 и над 400 куб. метра вода на декар.
Количеството вода за една поливка е съответно около 80 куб. метра вода на декар в първия случай и около 100 куб. метра – във втория.
В лозовите вкоренилища, или там където се вкореняват малки лозички, положението е съвсем различно. Там е редно да се правят повече поливки – те могат да стигнат и до 10 на брой за цялата година, като за едно подаване на вода се използват 30-80 куб. метра на декар, което е в зависимост от почвените характеристики.
Първата поливка се извършва няколко дни след вкореняването на стратифицираните лозички, като тировете трябва да се предпазват от срутване. След това лозичките се напояват периодично (през 15-20 дни) в зависимост от количеството на валежите.
Поливките във вкоренилището трябва да бъдат прекратени най-късно до средата на август, за да се избегне прекалено силния им вегетативен растеж и да се постигне по-добро узряване на пръчките.
Коментари