Разходите са двойни при двойно по-ниски изкупни цени, в същото време Добруджа очаква и двойно по-ниска реколта, казва Евгени Минчев, един от големите производители у нас

 

Евгени Минчев е един от големите производители на дини у нас с 1800 декара. Общо с фамилията, трето поколение наследници на бизнеса с дини, обработват близо 5000 декара, с които спокойно могат да задоволят родния пазар.

Дали обаче няма да се окажат последно поколение, след като плодът се реализира на цени под себестойност?

Минчев вече се е отказал да отглежда пъпеши – причината е същата, както при дините – подигравка с цената.

Вместо дини, на около 600-700 от декарите си тази пролет Минчев е засял царевица и слънчоглед. Така е не само при него, много други производители на дини също свиват площите с плодове и навлизат в сигурното доходоносно производство, за което не се изисква работна ръка. А тя е и скъпа, и дефицитна в днешно време - от 20-30 лева преди години сега искат по 60-70 лева надница.

Вече втора година динята се изкупува под себестойност, която е около 30 ст. и нагоре за килограм за родния стопанин. Но докато миналата година търговците договаряха цени на около 23-25 ст., а и горивата и торовете бяха в пъти по-евтини, то тази година и изкупната цена е прецедент – 12-15 ст. При това всички консумативи и производствени разходи са поскъпнали двойно, а добивът е по-нисък. Между два, два тона и половина от декар очакват стопаните от Добруджа това лято, за сметка на миналогодишните 5 тона от декар. Слаба реколта, дължаща се на студената пролет и сухото лято.

Минчев работи с почти всички търговски вериги у нас. Те обаче са примамени от евтиния внос от Гърция, Турция, Северна Македония, та дори от Албания и Румъния. Получават оферти за около 33 ст./кг, с включени транспорт, кашон и европале. Минчев прави сметката, ако последните струват 20 ст., то това значи, че динята му я изкупуват на 13 ст. на кг. При два тона и половина добив, приходът ще е 250 лева. Само с рентите от 120 лева и 100 лева семе, си с 220 лева разход на декар. А тора, а горивата, а труда, пита риторично фермерът. И посочва, че динята не е лесна култура за отглеждане, с мъничка семка, трудно изниква, разболява се, много труд изисква…

„С всички колеги говорим, това производство се съсипва. Принуждават ни да не сеем и тези декари ще ги засеем със зърно и да ядат македонска и гръцка диня. А тяхното качество е пето качество. И това веригите го знаят, но гонят цена“, допълва той. От 2013 година е сертифициран с GLOBAL GAP, избягва пестициди и хербициди, което изисква и повече ръчни грижи. Но напразно. Въпреки че този сертификат ти отваря вратите за европейския пазар, българските вериги предпочитат евтиното за сметка на качеството. В нито една европейска страна, освен България не може да влезе последно качество диня, е единодушното мнение на Минчев и неговите колеги от страната.

Гърците в момента берат втори-трети месец. Самият плод е дал каквото трябва още на първи завръз, а те сега са на трети, който ние наричаме изтърсак. Това вече не е хубав плод, обяснява той. Гъркът от първи завръз вече е взел хубави пари, обрал е втори завръз, пак е взел пари, и сега на трети – каквото вземе-вземе. А в Добруджа тепърва започва брането започна и ще приключи към 15 септември.

Добруджанската диня не може да се сравни по вкусови качества с нито една диня, дори от свиленградската е по-добра, смята фермерът. Това е така, защото „пие“ от естествените храни на богатата почва на Добруджа, не се напоява. Затова е толкова сладка, има сок и вкус, и мирис на диня. Докато съседите, чийто доставчик на семена е един и същ за цяла Европа, ни правят присадки от тикви на дини, „помпат ги“ с вода и химикали, за да стават големи. Така правят по 7-8 тона добив на декар, намаляват цените и разрушават българския пазар.

Още по-голяма несправедливост е, че същите тези южни съседи получават по 250 евро субсидия, за разлика от нас с по 50 лева или 25 евро на декар. Ето защо те могат да формират тази ниска изкупна цена и да са на печалба.

Въпреки че са на привършване с брането, Минчев не вярва, че през август ще се вдигне цената, още повече, след като стартовата започва от толкова ниско ниво.

„Когато няма производство, нека тогава има внос. Но август кипи от производство у нас, защо трябва да купуваме от съседите“, пита той. Според него единственото решение е държавата да задължи веригите да купуват български плодове и зеленчуци. Иначе производство няма да има. Държавата трябва да се намеси срещу вноса, да вземе мерки по границите. И сега стопаните чуват за случаи как с една фактура се вкарват по няколко тира с дини у нас.

За дребните стопани, които директно продават дините си, годината ще бъде още по-трудна, смята Евгени Минчев, защото нямат пазар. Те вече се свиха драстично миналата година, с около 30-40%, но тази ще приключат.

Големи, малки, това е положението, за да се спаси производството на дини, трябва намеса на държавата. А такава липсва. Поне на по-висока субсидия се надяват производителите на дини от догодина…

По оперативни данни на Министерството на земеделието към 14.07.2022 г. засетите площи с дини у нас са 3297 хектара, което е с 33,5% по-малко от година по-рано. Реколтирани от тях са 188 ха или -59,7% по-малко на годишна база. Производството е 3123 тона (-52,1% по-малко) с 1661 кг/дка среден добив (+19,1%). Няма данни за средни цени на едро на тази култура.

Колко ще е субсидията след 2023 г.?

Според записаното в националния ни Стратегически план за ОСП 2023–2027 г. обвързаното подпомагане на зеленчуци, група моркови, зеле, пъпеши и дини, ще е:

  • до 30 ха – 551,99 евро/ха
  • над 30 ха – 367,99 евро/ха. Ставката може да претърпи промени вследствие на промяна в заявените площи.

Фермерите ще трябва да знаят, че за достигане на минималния изискуем праг от 0,5 ха, е възможно комбинирането при заявяване на обвързана подкрепа с други култури полско и оранжерийно производство, но по конкретната схема за ОП се заявяват само площите със зеле, моркови, дини и пъпеши.
Изискуемият добив ще е 24 870 кг/ха.