Овчарството е най-традиционният български занаят, но покрай него има и още един, за който няма училище.

От "ела малко да помогнеш" в работилницата на баща си, младата Михаела Стефанова се превръща в четвърто поколение майстор на чанове, която срещнахме на десетия събор на овцевъдите край Лясковец. 

Търсене на чанове има - от овчари, козари, кукери. Звънците пазаят и къщите от зли сили, взимат ги и за сувенири. 

Ръчната изработка прави всеки звук индивидуален, макар размерът да е един и същ. Затова и пада голямо слушане, докато стопанинът направи своя комплект, за да бъде по тоналност.  

Фермерите имат нюх какъв трябва да е звукът, дават съвети, предложения и поръчки на леярите какъв искат да е.

И все пак, колкото е по-голям чанът, толкова е по-тежък, тонът му е по-нисък и се чува по-надалеч, казва ни Михаела.  А ако чановете са подредени правилно, дори може да се използват като музикален инструмент. 

Освен размерът и материалът е важен - той е бронз, суровината я има, но цената ѝ става по-висока. Чановете се изработват по по-различен начин от хлопките, първите се отливат, а вторите се коват. 

Малцина са леярите на чанове у нас. Занаятът се предава семейно. Стига да има мерак и да знае, че не е лесно, чирак може да дойде в работилницата на Стефанови. Тя се намира в Панагюрище.