През януари лозарите започват да се подготвят мислено за приближаващата резитба на лозите. Е, наточват и инструментите.

Операцията е сериозно вмешателство в живота на растенията, защото с ножицата се отнемат от 70 до 90 процента от едногодишния прираст и това действа потискащо на растенията.

Трябва да се извършва ежегодно, защото подобрява плододаването и качеството на плода и води до едри и сочни зърна.

С резитбата предопределяме броя на плодните леторасли, които ще се развият на една лоза.
С нея освен това трябва да придадем на лозите желаната от нас форма, която ни създава удобство при отглеждането, а и повече грозде, както и да регулираме растежа и плододаването.

Любопитно е да се знае, че операцията резитба не е открита от новия свят, тя е била позната още в древността на народите от Близкия изток и Тракия.
Основните положения при рязането на лозите са свързани с въпроса за полярността.

При това явление по-високо разположените очи се развиват по-рано и раждат по-буйни леторасли, а при по-ниско разположените е обратното. Лозата бързо разпространява пръчките си нагоре. Неравномерен става и растежът на летораслите по дължината на плодните пръчки. Освен това не всички пъпки (очи) покарват.

Полярността обаче може да се контролира и потиска именно с резитбата и така лозарят да ограничи нейното неблагоприятно влияние.