Създаването на нови стопанства за аквакултури ще бъде с предимство в новия програмен период от 2023 г., съобщава д-р Йордан Господинов, изп. директор на „БГ Фиш“

Радина ИВАНОВА

Усилена работа тече по кораби, ферми, пристанища и тържища няколко дни преди големия празник Никулден. Той се е превърнал почти като национален, тъй като празнува цялото население, независимо от етнос и религия, смята д-р Йордан Господинов, изпълнителен директор на най-голямото сдружение в сектор „Рибарство“ у нас – Асоциация на производителите на рибни продукти „БГ Фиш“.

„Настроението е приповдигнато. Бих казал, че тази година ще се предлага риба с много добро качество. Сезонът беше дълъг, рибата продължи да се храни доста до късно“, казва Господинов.

Освен това, повечето стопанства у нас от години използват качествени фуражи, които имат добри хранителни стойности. Дивите риби също ги препоръчваме, те не крият опасност за здравето на хората. Изключително чувствителни са към неорганичната материя и химични замърсители и бягат от замърсени води, не пренасят зарази, които да предадат на хората.
По отношение на цените се наблюдава леко покачване, но не бива да ни учудва, защото е в отговор на всички пазарни правила. Ние сме отворен пазар, с внос и износ, влияем се и от съседните страни, напомня той.

Основен фактор за покачването на цените е драстичното поскъпване на електроенергията, която е основен компонент в съхранението и консервирането на рибата. Тя се съхранява на -21 оС, което означава, че камерите работят на пълна мощност и разходите не са никак малко. Отделно, когато се улови, рибата може да се замрази шоково при минус 35-40 градуса, след което се поставя в камери на -21 оС. Всички морски дарове се съхраняват по този начин, така пътуват по света и достигат в България.

Не по-малко значим бе факторът „COVID-19“, който спъна динамиката на международната търговия. Тировете, пълни с риба, се бавят по границите и пътищата на Европа, въпреки осигурените „зелени коридори“ за храни. Това се отрази и на цената, защото всяко забавяне в транспортирането на една стока е свързано с повишение на цената. Във времето на локдауна тази картина бе сходна за целия свят. Господинов нееднократно дава пример, че ако един контейнер със замразена риба от Световния океан или от азиатските страни преди пътуваше за месец и половина - два, и пристигаше със стойност на транспорта 3-4 хиляди евро, от началото на пандемията е 14-15 хиляди евро.

Отделно намаля и консумацията на риба, чуждестранните туристи, които имат ядат и много харесват черноморската риба, липсваха. Част от фабриките се принудиха да намалят капацитета си, а и много хора се разболяха. „Ситуацията бе стресова, но секторът оцеля, защото предлага много качествена храна, затова и винаги ще го има“, твърди д-р Йордан Господинов. По думите му ковид-помощите не бяха достатъчни, но все пак бяха нещо.

Новата ОСП ще насърчава рибните ферми

Програмата за морско дело, рибарство (ПМДР) отсега нататък ще се нарича Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури 2021 - 2027. За широката общественост Господинов уточнява, че аквакултура означава отглеждане и развъждане на водни организми (независимо дали риба, раци, миди и т.н.) при контролирани условия – ферма. Новият регламент за рибарската програма акцентира именно върху това, което е нещо ново.

Заедно – риболова (на дива риба), аквакултурата и преработката, оформят сектор Рибарство.

Акцентът към контролираното отглеждане е в синхрон с новите зелени политики на Европа, тъй като по този начин опазваме популацията на видовете в естествената им среда.

Рибарски общности и Местни инициативни рибарски групи, както и приобщаването на жени в сектора също ще бъдат целеви групи в подпомагането по програмата. За нея са заделени около 200 млн. евро плюс националното финансиране. Според Господинов това са средства, предостатъчно да бъдат задоволени нуждите на бранша. От средствата ще има достатъчно за съхраняване на поминък и традиции и подпомагане на дребномащабният риболов, както и на младите рибари – те ще са с преоритет.

За да стане привлекателен, секторът трябва да е доходоносен, допълва изпълнителният директор на „БГ Фиш“.Затова обаче трябва да има достатъчно оборот. Целта е ПМДРА да подпомогне младите специалисти да създадат свои ферми или да закупят малки корабчета, да направят цехове, да се развиват.

Допълнително, европрограмите ще продължават да финансират проекти за внедряване на енергоспестяващи технологии, които могат да влияят положително на цената на продукцията, така че да не се оскъпява толкова рязко. Не на последно място са и природощадящите технологии като електродвигатели.

Производителите също ще могат да ориентират към преработка на отпадъците – черупки и др., правене на фуражи от рибно брашно. Работи се доста и в насока възможността да се събират отпадъците от човевешката дейност, които попадат в рибарските мрежи. В програмата настояваме да бъдат компенсирани рибарите, така че когато уловят рибата си, да не хвърлят обратно отпадъка, а да го изкарват на брега. Там обаче трябва да има някой, който да го изкупи. Това тепърва трябва да се урежда, разбираме от думите на д-р Йордан Господинов.

Морето е голямо и дава много възможности за създаването на ферми в него. Но преди това у нас трябва

да се облекчи административната тежест.

За да направите една ферма в морето, трябва да минете през не едно и две гишета на: ИА „Морска администрация“, Басейнова дирекция, ДП „Пристанищна инфраструктура“, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури - ИАРА, БАБХ, Военноморски сили, местната общност (кметства). И всички те трябва да се съгласят, изрежда Господинов. Как в другите държави отиваш на едно гише, подаваш си молбата и след 10 дена ти издават разрешително, задава риторичен въпрос.

Според него това, което ни разграничава от западните страни, е че там гласът на представителните организации се чува. Те са определящ фактор за това къде и какво да се произвежда.

У нас обаче мнозина са взели морски територии на концесия, без да инвестират в производство. „И какво се получава – тези, които реално искат да правят ферми, не могат, защото има такива, които на базата на административни вратички в закона са блокирали едни полета в морето. И нито правят ферми, нито развъждат мида, усвояват парите, изграждат един обект и после не го експлоатират. Това са кухи проекти, те идват в нашия сектор без да произвеждат“, казва Господинов.

Според него тук трябва да се намеси държавата, като първо, облекчи условията за издаване на разрешително за построяване на ферма. И второ, представителните браншови организации да определят кой може да го прави и кой не.

В България има 55 предприятия, от които 10-15 не работят на пълен капацитет или почти не работят. И още искат да се строят. Ние като асоциация можем да кажем – стига. В морето се построиха около 24 ферми за миди, работят около 5, дава за пример той. Ред е на работещите, не на „пилотни, много модерни и иновативни“ проекти - цитирайки администрацията - но които утре ще затворят.

Крайно време е да се преразгледа нормативната база у нас, която е много объркана и противоречаща. А сектор Рибарство е разделен между МЗХГ, МОСВ, басейнови дирекции, всеки със свои изисквания, такси, глоби.

Държавата не може да се развива с налагане на административни пречки, тя трябва да се развива като даде възможност на хората да правят бизнес, добавена стойност, да печелят пари и да плащат данъци, сподели личното си мнение Господинов.

Неотдавна, като мярка за преодоляване на икономическата криза, причинена от коронавируса, Асоциацията на производителите на рибни продукти „БГ Фиш“ поиска намаляване на ДДС за рибни продукти до 9%. Това значително би изсветлило сектора, а оттам ще се увеличи и събираемостта на данъците. От което и държавата ще спечели.

Приблизително 780 са регистрираните рибни ферми в България, Статистиката у нас показва, че те произвеждат около 15-16 хиляди тона риба. Според д-р Йордан Господинов обаче 5-6 хил. тона произвежда сивата икономика. В България има около 3500-3600 язовира, водоеми, изравнители, бентове, където навсякъде се гледа риба, напомня той.

Подобно е и с риболова - корабите и лодките в страната са 1840, от тях само корабите са сто. Асоциацията „БГ Фиш“ има 53 риболовни съда, от които 31 кораба. „С тези 53 съда в цялата статистика ние сме уловили 49,6% от рибата. Останалите 50% са от другите 1800 кораби и лодки. Някак не излиза сметката, ловят ли те риба? Явно не всички рибари са регистрирани, не всички лодки разтоварват на определените за това места и не декларират количества“, категоричен е той.

Рибарски сдружения в защита на черноморската бяла мида  Едва 1,4% са заетите жени в сектор Рибарство у нас, предимно са в преработката. ПМДРА ще предложи мерки за приобщаването им.

Едва 1,4% са заетите жени в сектор Рибарство у нас, предимно са в преработката. ПМДРА ще предложи мерки за приобщаването им.

„БГ Фиш“ представлява най-голямата асоциация в сферата на рибарството в страната, с 50% дял от риболова в България, 70% в преработката и 26% от аквакултурата. Представители за страната, те редовно участват в консултативни съвети в МЗХГ, защитавайки позиции и на други рибарски сдружения. Например поне 3 месеца (май-юли) забрана за улов на белите миди, когато се размножават интензивно. Така ще можем да ги запазим като вид и да се продават в търговски размер през август-септември. Не на последно място са и неотдавнашните предложения за помощ „де минимис“ и за преструктуриране на държавното дружество „Рибни ресурси“, за да е в правото си да изгражда пристанища.

Българинът изяжда около 10 килограма  риба за година

Това е сметката на „БФ Фиш“, след като в България се произвеждат 30 хиляди тона риба и морски дарове (половината от тях е улов). Внася се 50 хиляди тона. От общите 80 хиляди изнасяме 10 хиляди тона. Така около 70 хиляди тона се консумират в страната.

В България се предлагат 25-30 вида риба.

Все още биорибни ферми у нас няма, с изключение на една ферма за миди, пояснява д-р Йордан Господинов. Продуктът е достатъчно чист и екологичен - фуражите са специално селектирани, като няма ГМО и се гледат в природни води, които ако не са био, то поне със сигурност са „еко“. И защото е полезен и екологичен продукт целият свят се ориентира към рибата и морските дарове. Те са богати на йод, фосфор, цинк, калций, магнезий, макро и микро елементи, полезни за обмяна на веществата.

 Данни на EUMOFA – Европейската обсерватория на пазара на продукти от риболов и аквакултура, показват, че България е възстановила, дори увеличила обема и стойността на производството на риба след трудната 2020 г. Увеличеното производство у нас се дължи най-вече на цаца и мида.
Данни на EUMOFA – Европейската обсерватория на пазара на продукти от риболов и аквакултура, показват, че България е възстановила, дори увеличила обема и стойността на производството на риба след трудната 2020 г. Увеличеното производство у нас се дължи най-вече на цаца и мида.