Заразите не се повлияват от лечение, срещу тях трябва да се използват агромерки * Задължително е да се засажда здрав посадъчен материал, а в насажденията да се прилагат добри практики на отглеждане

Ваня ВЕЛИНСКА

Опасни болести с икономическо важно значение лимитират добива при овощните култури. Много по-познати са тези, които нападат надземните части на растенията – основно листа, цветове и плодове. Има обаче и патогени, които вредят по подземните части, т.е. корените на дърветата. Сред най-важните са бактериен рак, фитофторно гниене, вертицилийно увяхване и чума.

Бактериен рак

Причинител на болестта е бактерия, която напада корените и кореновата шийка. Отначало по засегнатите части се образуват малки тумори, които са бледожълти и със зърнеста структура. Постепенно те нарастват и достигат доста големи размери, като зелка. Малките тумори са гладки и меки, а големите – твърди и вдървени.

През следващата година туморите се разпадат, но мястото където са били става входна врата за навлизане на микроорганизми, които причиняват гниене.

Като цяло туморите пречат на нормалното сокодвижение в растителния организъм. Болното дърво не се развива добре и отслабва. Най-опасни са туморите, които се образуват по централните корени и в основата на стъблото.

Бактерията, причинител на рака, се запазва във влажна почва повече от 2 години и може да зарази корените през различни рани.

Патогенът се пренася чрез заразен посадъчен материал, почва или вода

Благоприятни условия за развитие на болестта са влажна, лошо дренирана почва и алкална почвена среда. Оптималната температура за развитие на бактерията е около 20 градуса. Симптомите на болестта се проявяват след 2-4 седмици след заразяването.

Бактерийният рак може да нападне всички овощни видове, но най-чувствителни са представителите на род Prunus. Различните подложки, които се използват за присаждане на културните видове, също се различават по своята устойчивост. Специалистите са установили, че подложката Колт при черешата е силно чувствителна на болестта, а Гизела 5 и 6 са сравнително устойчиви.

Мерки:

* За да се предотврати заразяването на дърветата, новите насаждения трябва да се създават на площи, които в продължение на 3-4 години не са отглеждани видове, които са чувствителни на бактериен рак.

* Задължително се засажда само здрав посадъчен материал.

* Овощните разсадници да се създават на площи, които не са заразени от бактерията. Освен това почвата трябва да е добре дренирана, а киселиността й да е рН – 5.5-6.0.

* В овощните разсадници да се прилага сеитбообращение. В продължение на 5 години е препоръчително да се отглеждат зърнено-житни култури, като много подходяща е царевицата.

* При създаване на маточни насаждения да се използва само здрав сертифициран материал.

Фитофторно гниене

Болестта, която се причинява от гъби от същия род, напада корените и кореновата шийка на овощните дървета.

У нас болестта е установена в края на миналия век в млади 3-4-годишни ябълкови дървета в овощна градина в Южна България. След проучвания, които са направени в овощни градини в различни райони на страната, заболяването е диагностицирано навсякъде. Болестта напада основно ябълки, череши, вишни, бадеми, праскови и сливи.

Симптомите на фитофторното гниене са много характерни. При обелване на кората на корените и кореновата шийка се вижда оранжево до червено-кафяво оцветяване на тъканите, като има добре изразена ограничителна линия между болната и здравата тъкан.

Повредите по корените и стъблото водят до потиснат растеж, жълтеене или червенеене на листата, които се завиват като фуния.

При болните растения има по-ранен листопад с около един месец

Има случаи, в които е наблюдавано внезапно увяхване и загиване на дървото, обикновено в края на лятото – началото на есента.

В зависимост от степента на повреда някои дървета могат да продължат да се развиват още 1-2 години, като то е изключително затормозено. Други – да изсъхнат и загинат много бързо след нападението.

Установено е, че внезапното загиване на дърветата се наблюдава след продължителен влажен период или зимни измръзвания.

Благоприятен фактор за развитие на патогените са преовлажнените почви. Ето защо и болестта се наблюдава по-често в овощни градини, в които почвата често се преовлажнява, както и при тежки почви с лош дренаж, където водата се задържа продължително време.

Патогените, причинители на болестта, се разпространяват чрез посадъчния материал и заразената вода.

Борбата с фитофторното гниене е изключително трудна, тъй като гъбите се запазват в почвата в продължение на години.

Мерки:

* Задължително засаждане на здрав посадъчен материал.

* Да се използват устойчиви подложки, особено в райони с установена зараза в почвата.

Проведени опити показват, че от ябълковите подложки най-устойчива на болестта са семенните и М9. Много по-чувствителна е подложката ММ106.

Подложката за черешата Колт е устойчива на болестта, но пък е чувствителна на бактериен рак.

Нашите специалисти препоръчва за условията на България да се използват подложка М29 за ябълка и подложки Гизела и Maxma 14 за череша.

* Използване на подходящи фенгициди, с които се полива почвата.

* Соларизация на почвата, при която тя се покрива с полиетилен през летните месеци. Използва се на местата, които са определени за създаване на овощни разсадници.

Вертицилийно увяхване

Гъбата, причинител на болестта, е патоген, който напада и редица други култури – памук, също така и зеленчуци - пипер, патладжан и др. Заразата прониква в растенията през кореновите власинки чрез рани, нанесени по механичен път или от насекоми. От корена болестта много бързо се разпространява чрез проводящата система и достига до младите клонки и леторасли. Гъбата се развива в проводящите съдове, запушва ги, отделя и токсини, в резултат на което растенията увяхват.

Симптомите на болестта не са типични, ето защо могат да се сбъркат с реакции вследствие на неблагоприятни фактори на средата или неподходящи агрогрижи. Сигурен признак за вертицилийно увяхване е покафеняването на дървесината. То обаче се установява сред напречен разрез на клони и стъбла, а при надлъжен разрез се вижда, че дървесината е потъмняла по цялата дължина.

Мерки:

* Създаване на нови овощни градини на площи, на които в продължение на 4-5 години не са отглеждани видове, гостоприемници на патогена.

* Полагане на добри агропрактики – оптимален воден и хранителен режим.

Чума

У нас болестта се среща по-рядко. Установена е в градини, които са в близост до горски масиви, както и в насаждения, създадени на мястото на стари градини.

Болестта се проявява под две форми. При първата се наблюдава внезапно пожълтяване и увяхване на листата, а впоследствие и изсъхване на цялото дърво. При втората – постепенно издребняване и пожълтяване на листата, по-ранен листопад, изсъхване на отделни клони.
Тези симптоми обаче не са характерни само за тази болест. За да се диагностицира със сигурност заболяването,

е необходимо да се разрови почвата около основата на стъблото и корените

Характерният симптом, който се търси, е наличието на бял мицел с переста структура под кората в основата на стъблото. По корените на заразеното дърво се виждат черни разклонения. През есента в основата на стъблото се появяват туфи от гъби.

Причинителят на чумата се запазва в почвата върху заразени растителни остатъци.

Установено е, че подложките, които се използват за черешата, са по-чувствителни от тези за ябълката. Толерантна на болестта е дюлевата подложка, която се използва за крушата.

Мерки:

* Да не се създават нови градини веднага след изкореняването на стари такива.

* Да не се създават нови градини до горски масиви с видове, които са гостоприемник на гъбата.

* Овощните дървета, които са заразени с чума, се изкореняват. След това площта се почиства внимателно от всички корени.

* Добра агромярка е варуването на почвата.