Понякога може да се запази и до зимата

Няколко са сортовете, от които можете успешно да съхраните за прясна консумация по-дълго време през есента след гроздобера. Задължително гледайте гроздовете да са в почти идеално състояние. Тоест сред тях трябва да няма наранени, недоузрели или заболели зърна. Те се почистват.

А предпочитаните сортове са Болгар, Хамбургски мискет, Сензо, Димят и някои други от десертните със здрава кожица.

Важно е и мястото за тяхното съхранение – там всичко трябва да е чисто и дезинфектирано, защото някои от патогените нападат и заразяват по време на съхранението. Това например се отнася за болестта сиво гниене.

Кои са начините, по които можете да имате този свеж и витаминозен десерт за късната есен, или дори за зимата.

* Ако искате да ползвате избата, което става най-често

Тогава първо я дезинфекцирайте с варно мляко и я опушете със сяра. Използват се 3-4 грама сяра за кубичен метър, не е нужно да е повече. Гроздето можете да наредите или на стелажи или в щайги.

При щайгите може да използвате и по-малко пространство, защото те позволяват да бъдат наредени във височина до десетина. Но трябва и тях да ги почистите и дезинфекцирате, и след това да ги подсушите, защото от дървенията бихте могли да си навлечете зарази, скрити в цепнатините.

Един съвет: Няма да е излишно да поставите на пода в помещението малко сяра на прах със сухи хартийки – а преди да излезете, да я запалите – така съвсем ще сте завършили процеса на дезинфекцията.

Ако искате да сте изрядни, при всяко влизане запалвайте по-малко сяра на пода - така направо ще си създадете един вид защитена камера, в която гроздето може да се съхранява дълго време - чак до февруари, ако сортът е подходящ за целта.

* Как да стане по метода на сухата чепка?

Можете да използвате един стар начин за запазване, който и нашите баби са прилагали, когато имат неголеми количества грозде.

Тогава не се използват щайги, а се опъват телове или здрава връв, на която чепките се окачват. Така гроздовете не се допират един до друг и още по-добре се проветряват.

Но, да сте наясно, че и при този начин пак е редно помещението предварително да се почисти и дезинфекцира.

И при двата начина не отпада необходимостта помещението да се проветрява отвреме-навреме. Това се прави, за да се избегне всякакво загниване на зърната. Проветряването трябва да става в сухите и хладни часове на деня.

Ако пък прецените, че избата или мазето е влажно, тогава излишната влага може да се премахне и с помощта на хигроскопични съединения. Такива са калциев хлорид, негасена вар, но има и други, които днес се предлагат по магазините.

Един съвет: Влажността в помещението може да се проследява - това става с уред, наречен хигрометър или термо-хигрограф.

* При малки количества грозде има още един екзотичен начин за съхранение

Тогава се използват чист сух пясък или трици, или фини дървени стърготини, и чепките се скриват в тях, където и за месеци се запазват свежи, защото изпарението се намалява.

* Бихте могли да опитате и свежа чепка в стъклен буркан

В този случай гроздът се поставя вътре с част от пръчката. Методът се ползва във Франция – отрязват чепката с част от пръчката и потапят долния край в съд с вода – подобно на цвете. Водата сама се покачва нагоре и стига до зърната.

* Гроздове на главината

Можете да изпробвате и това. Те ще издържат обаче до настъпването на студовете.

Любопитно ще е може би да кажем, че при лозарите в някои южни райони на Франция, Италия, Испания, където е топло, както и в района на Петрич и Сандански, до късно могат да се видят гроздове от местни сортове по главините и асмите.

Суха чепка на въженце или тел и в стъклен съд
Суха чепка на въженце или тел и в стъклен съд
На главината
На главината
Може и така
Може и така