Балерини, звезди, медузи, феи, ветрове, вещици, хвърчила, бонбони, корони, мартеници, райски птици, понпони, пламъци, дракони... Сигурно се чудите каква е тази главоблъсканица от несвързани думи. Прости асоциации са. И всички са свързани с едно-единствено цвете - Аквилегията. Позната още като кандилка, кошничка, кокошчица, гащи и... кой знае още колко народни имена има това цвете в различните райони. Всъщност всяко от тях е свързано с поредната асоциация.

Цветето от селския двор Aquilegia vulgaris, което така добре познаваме, има над 70-80 братовчеда и безброй много хибриди, получени от вътревидови и междусортови кръстоски. Вгледайте се. Имате ли някоя от тях?

Кандилките се гледат сами

Приспособяват се към различни условия

Аквилегията е едно от най-непретенциозните многогодишни цветя, които се отглеждат в българските дворове. Не е придирчива нито към светлината, нито към поливките, да не говорим за подхранване. Въпреки това, ако й се осигурят оптимални условия, цветната феерия е гарантирана.

Най-доброто представяне от гледна точка на количество и качество цветове, както и здрава листна маса е в условията на пълно слънчево огряване или съвсем лека шарена сянка. Цветове, обаче има и при плътна сянка. Тоест мястото на кандилката зависи изцяло от желанието на градинаря и възможностите, които осигурява даден терен.

Предпочитанията към почвата са главно да е богата, добре аерирана и да задържа добре влагата. И пак - Аквилегията е способна да разцъфти дори между фугите на плочките. Та с две думи, цветето се приспособява много добре към почти всякакви условия.

Малкото грижи, които изисква аквилегията, я правят подходяща за отглеждане в паркове и градини, в цветни лехи, алпинеуми и скални кътове, както и за дълбоки контейнери или кашпи на балкона. Цветовете на кандилката чудесно се съчетават с божури, ириси, алиуми, рози, декоративни треви, папрати, храсти и какво ли още не.

Семенца може да засеете през лятото

Пакетче с пъстри кандилки струва 1,00-1,20 лв.

Ако сте си харесали някой уникален сорт, се налага да направите специална поръчка от чужбина. У нас се предлагат семена от двуцветни аквилегии и то микс. Другият вариант е да намерите съмишленици в любовта към цветята в интернет и да разменяте семена и опит.

Семенцата се засяват директно в почвата на открито през летните месеци. Тоест веднага щом узреят. Това не изисква някакви специални умения. Достатъчно е да подготвите почвата добре и да подържате влагата. Имайте предвид, че при лятно засяване цвят се очаква чак на следващата година.

Веднъж поникнали растенията трябва да се проредят. Разстоянията зависят от сортовите особености. Младите растения развиват първо силна коренова система. Затова прореждането и евентуално разсаждане трябва да се направи най-късно до 4-5 същински лист. След това е много по-вероятно да се наранят корените и растенията да не оцелеят.

Стари растения не се местят и не се размножават чрез делене на туфата. Не си заслужава риска. И още нещо - ако искате да се отървете от нежелани растения, е достатъчно да прережете осевия корен само на няколко сантиметра под почвената повърхност. Това е особено важно, ако нежелана кандилка е поникнала в основата на друго цвете. Не я скубете, защото ще нараните корените и на двете растения. Просто прережете с остър нож само кандилката. Така се нанасят минимални поражения в почвата.

Трик, за да цъфти отново

Внимавайте, самозасява се!

Интересните цветчета на аквилегията прецъфтяват постепенно от май чак до есента в зависимост от големината на туфата и сортовите характеристики. Лесен трик да накарате цветето да цъфти отново и отново е покосяването на листата след прецъфтяване (подобно на ягодите през лятото). Новите листа се развиват много бързо, а след тях се появяват и нови цветоносни стъбла.

След прецъфтяване се оформят семенни кутийки със също толкова интересна форма. Те са пълни с безброй семенца. Ако не съберете семената на време, кутийката се разпуква и те се разпиляват. Самозасяват се из цялата градина, дори и на най-невъзможните места. Това представлява сериозен проблем, ако обичате да ви е подредено. Може дори да бъде опасно за останалите цветя, защото кандилката превзема територията им яростно. Младите растения бързо развиват мощен осев корен. С него извличат доста вода и хранителни вещества и от подълбоки слоеве на почвата. Конкуренцията между растенията често е фатална, но не за кандилката. Ако допуснете самозасяване трябва да плевите. Иначе рискувате да си отглеждате само аквилегии.

Кандилката е бомба със закъснител. Особено ако имате няколко различни цвята, засадени близо един до друг. Получава се кръстосано опрашване, което често води до разочарования при семеначетата. Цветовете им не отговарят на цвета на майчиното растение. Изненадата може да е хубава и да се получи интересен нов хибрид. Но в повечето случаи резултатът е обикновена светло розова или наситено пурпурна аквилегия. Няма гаранция дори при самоопрашване на хибрид, че ще се получат нови растения с характеристиките на майката.

Сортове с уникални цветове

Аквилегията е разделена в няколко групи спрямо формата на цвета и различната височина на растенията. Всеки външен признак е получен в резултат на селекция и дългогодишен труд. Така са създадени сортове със супер кичести цветове, с дълги шпори, изправени, камбановидни, звездовидни и т.н. Ще изплакнем очи с някои от най-уникалните цветове, които природата и човека са създали.

Кичестите хибриди достигат диаметър на цвета около и над 4 см. Цветовата гама е доста богата.

Има варианти с изправени и с наведени цветове. Цъфтежът е сравнително ранен - края на пролетта и началото на лятото.

Растенията достигат височина от 30 до 90 см. Повечето представители не дават потомство, отговарящо на характеристиката на майката. Възрастните растения живеят няколко години. Двуцветната аквилегия от снимката е Аquilegia vulgaris var. Stellata "Nora barlow".

Цветовете с дълги шпори са наистина уникални.

Вариациите са неизброими. Двуцветните представители осигуряват пъстрота в цветния кът. Семенцата поникват за двайсетина дни, а цветове се очакват през следващата година. Растенията достигат около 60 см височина и 25-30 см ширина на туфата. За по-бърз цъфтеж може да се направи разсад 6-8 седмици преди последната опасност от замръзване през пролетта. Препоръчва се сеитба в индивидуални саксийки. Миксът от снимката е наречен ВMcKana's GiantС.

Малко цветя могат да задоволят любителите на синята гама, но аквилегията е едно от тях. За да бъдем по-точни, това е Aquilegia alpina.

Видът е естествен обитател на високите Алпи, както подсказва името.

Цветовете достигат диаметър между 5 и 7 см, а цветът им е божествено син. Растението е компактно в слънчеви условия. При засенчване достига около 60 см височина. Отстраняването на прецъфтелите цветчета провокира повторен цъфтеж на същото цветоносно стъбло. Освен това така няма опасност от самозасяване.