Климатът се променя, а това не е добре за растенията. Свикнали сме през топлите месеци да се радваме на красотата в градината, а предния месец не ни даде много тази възможност. Какво можем да правим в градината през юли, за какво да внимаваме и как да се грижим за цветята? Всички тези въпроси имат индивидуални отговори в отделните райони на страната, но все пак ето някои насоки.

Внимавайте за гъбни болести

В тези доста влажни условия и сравнително умерени температури развитието на гъбни болести несъмнено е доста вероятно. Обърнете внимание на листата, разположени близо до почвата. Там се очаква да има гниене, а то може да бъде много опасно. Податливи на гниене са всички растения, но в различна степен. Може би най-подходящият пример, който можем да дадем е за мушкатото и сакъзчетата. Симптомите са пожълтяване, развитие на мицела и некроза. Разпространява се бързо, особенно ако по листата се задържа вода за по-дълго време. Повредените листа трябва да се почистят, а самото цвете да се засуши.

Маната не подбира

Белият налеп по листната повърхност е много опасен. Застрашени са цветя, храсти и дървета. Едни от най-застрашените видове са прекрасните рози. Маната се разпространява най-вече с водата. Поразяват се основно листата, но не е изключено да се заразят и стъблата, особено младите.

Розите се нападат от още много гъбни патогени (черни листни петна, ръжда и други). За справяне с тях е необходимо оптимизиране на факторите на средата и третиране с фунгициди. Дали да използвате домашни отвари, или химични препарати, оставяме вие да изберете. Важното е да излекувате растеняита бързо и без много стрес.

Подходящи препарати за борба с гъбните заболявания са фунгицидите топоаз, топсин, фалкон и др. Oт домашните отвари може да се заложи на прясно мляко, разредено с вода 1:5. Към този разтвор може да се добавят няколко капки йод. Друг домашен фунгицид е содата за хляб. Пропорцията е 2 супени лъжици сода, 2 супени лъжици течен сапун или друг прилепител и 4-5 литра вода.

Да облагородим розите

Време за присаждане и вкореняване. По това време на годината се вкореняват узрели резници по обичайния начин. По интересна и не толкова практикувана в любителските градини е техниката на присаждане. Използват се овощарските техники окулиране и присаждане на калем.

Окулирането зависи от периода на облагородяване. През пролетта се присажда будна пъпка, а сега и до септември - спяща. Най-масово се практикува присаждане на Т-образен разрез. За целта е достатъчно да се снабдите с калеми от желаните сортове рози, да си подберете подложка от вече вкоренена дивачка (най-често шипка, но могат да се използват и лакомците на вече облагородени рози) и не на последно място - подходящи инструменти. С тази техника можете да направите така, че един розов храст да цъфти в няколко различни цвята или пък да го превърнете в малко декоративно розово дърво тип щанбова роза с висока присадка.

Самото присаждане се прави в сутрешните часове, когато е по-хладно, а тъканите на растенията са добре оводнени. Върху кората на подложката се правят два разреза, така че да оформят буквата Т (един хоризонтален и едни вертикален).

Важно е кората да се отлепи добре от дървесината. Оформя се нещо като джоб. Спящата пъпка, която ще се присажда, се отделя от стъблото с част от дървесината във формата на щитче. Листото се отстранява, но се оставя част от дръжката. Тя ще служи за индикатор на прихващането. Щитчето се пъхва в джобчето внимателно, като се внимава да не се орони пъпката. Излишната част се съкращава. Раната трябва да се превърже с рафия или полиетиленова лентичка. След около 2 седмици срастването трябва да е на лице. Свежият вид на присаденото щитче и падналата листна дръжка са сигурен знак за прихващане.

Разхлабете превръзката, за да не се впива много в стъблото и да възпрепятства сокодвижението.

Ако присаждането е неуспешно винаги можете да опитате пак. Присаждане на спяща пъпка може да се извърши докато сокодвижението на розите е по-активно.

Неотменни задачи

Почистването на прецъфтели цветове, повредени листа, клонки и заболели части си остава задача щ1. Всяко отклонение от нормалния вид на растенията е повод за притеснение, затова трябва да реагирате навреме.

Събирайте семенца и следете за сроковете на засяването им. Някои семена бързо губят кълняемост, други следват двугодишен цикъл. Информирайте се за конкретните видове, защото дойде време да се сеят двугодишни цветя.

Плевенето е задължително. Не допускайте развитие на плевели в градината и из цветята на балкона. Плевелите често са гостоприемници и разпространители на болести и неприятели. Освен това влизат в надпревара с цветята за храна, вода и светлина.

Поливайте, когато е необходимо. Внимавайте много, ако отглеждате цветя в саксии на открито. Следете в подложките да не се задържа вода. Пресъхването също не е желателно, най-вече при високи температури.

Бъдете бдителни за неприятелите. Охлюви, листни въшки, щитоносни въшки, акари, трипси, белокрилки, различни гасеници са добре познати врагове на цветята, а и не само. Преглеждайте редовно растенията си. Даже и тези, които са останали вкъщи.