9° C, предимно облачно
Смъртността в заразените стада може да достигне до 70%
Д-р Валентин Иванов, квмн
При промишленото отглеждане на птици съществуват няколко опасни заболявания, водещи до тежки икономически загуби. Един от най-сериозните проблеми в промишленото птицевъдство е кокцидиозата. И докато срещу заразните и вирусните заболявания се прилагат периодични ваксинации, при паразитните болести защитата се осъществява предимно с профилактични мерки.
Кокцидиозата се смята за сезонно заболяване с пролетно-лятна кулминация. При наличие на възприемчиви птици обаче болестта може да се наблюдава по всяко време на годината.
Кокцидиозата е паразитно заболяване
засягащо предимно младите птици. Паразитите нанасят поражения по червата, а при някои - например гъските - и по бъбреците. Заболяването е повсеместно разпространено във всички континенти по всички видове гръбначни животни и особено широко сред птиците. Смята се, че кокцидиозата освен при домашните птици е установена и при 57 вида диви птици.
Щетите, които това заболяване нанася на птицевъдството, са големи. Смъртността в заразените ферми може да достигне до 70% и повече. Преболедувалите птици изостават в развитието си (с около 20% по отношение на живото тегло) и по отношение на носливостта.
При птиците заболяването се причинява от специфични кокцидии, спадащи към два рода - Eimeria и Isospora, като при кокошките се смята, че причинителите включват 7 вида, при зайците - 6 вида, а при пуйките - 5 вида.
Биологичният цикъл на развитие на тези дребни паразити е сложен и протича както в организма - в епителните клетки на лигавицата на червата, така и във външната среда. В крайна сметка се стига до получаване на ооцисти, които, попадайки върху храната и водата, се поемат от птиците и по този начин ги инвазират.
От чревна кокцидиоза боледуват преди всичко пилетата и по-рядко кокошките. Основни източници на инвазията са болните и преболедували пилета и възрастни птици, непочистените и недезинфекцирани поилки, хранилки, инвентар и др. Заразяването става чрез храна и вода, замърсени с ооцисти.
Болестта протича по-тежко, с по-голяма смъртност и загуби в стопанства с лоши зоохигиенни условия, непълноценно хранене, струпване на много пилета на единица площ и други предразполагащи фактори.
Всички условия, които намаляват имунната защита на организма, способстват за появата и развитието на заболяването.
Клиничната картина на кокцидиозата е в пряка връзка с количеството на погълнатите кокцидии и от степентта на резистентност на организма.
При чувствителни (неимунни) пилета първите признаци на болестта се появяват обикновено още на 4-ия ден след инвазирането. Явява се диария, а фекалиите са примесени с кръв.
Общото състояние на младите птици е влошено наблюдават се жажда и липса на апетит. Пилетата се струпват на топло и слънчево място, крилата им са увиснали, а перата -настръхнали, разрошени.
От 5-ия ден започва отпадането на птиците. Пилетата изпитват силна жажда и поемат 2-3 пъти по-голямо количество вода, вследствие на което гушите им са изпълнени с течност. Като резултат от голямата загуба на кръв се явява анемия, впоследствие обща слабост, а в някои случаи и парези и парализи на краката и крилата. Най-висока смъртност се наблюдава 5-6 дни след заразяването.
При по-възрастните пилета болестта протича в подостра или хронична форма - с по-слабо изразени признаци, с парези и парализи на краката и крилата. Преболедувалите пилета бавно се възстановяват и обикновено след това изостават в развитието си. Следсмъртните изменения са особено характерни за заболяването. При външен оглед се установява бледост на гребена и менгушите. Задната част около клоаката е зацапана с фекалии, а перата са слепнали. Слепите черва са силно увеличени, подути, изпълнени с кървави, по-редки или по-гъсти маси. В зависимост от вида на кокцидиите пораженията са локализирни в различни участъци на червата - дванадесетопръстник, тънки и дебели черва, понякога и в правото черво. Преболедувалите пилета изграждат солиден и траен имунитет, който ги предпазва от повторно заразяване. Изграденият имунитет обаче е строго специфичен и не предпазва пилетата от друг вид кокцидии.
КОКЦИДИОСТАТИЦИ ПОТИСКАТ РАЗМНОЖАВАНЕТО НА ПАРАЗИТИТЕ
За лечение на кокцидиозата съществуват две групи препарати, имащи отношение към кокцидиозата. Едните са т.нар. кокцидиостатици, които се влагат във фуражите с цел предпазване на птиците от заразяване с кокцидии. Лекарствените средства потискат размножаването на паразитите, но не могат да ги отстранят от чревния тракт. Тези препарати се използват на ротационен принцип като се сменят през определен период от време, за да се изключи появата на резистентност.
Кокцидиостатиците, използвани у нас, принадлежат към две големи групи препарати: йонофорни антибиотици (ласалоцид, монензин, наразин, салиномицин и др.) и нейонофорни (синтетични продукти). Към тях спада голямата група на сулфонамидите: сулфадимизин, сулфадоксин, сулфадимидин, сулфахлорпиразин, сулфаквиноксалин и др.
Интерес представляват и много други препарати като еланкобан, коксидин, сакокс, стенорол, клинакокс, коксирил, ампролиум и др.
Втората група са кокцидиоцидните препарати, които се използват за лечение на птиците. Към тази група спадат байкокс, ЕSB3 и др.
ОТ КАКВО ЗАВИСИ ЕФЕКТИВНАТА ПРОФИЛАКТИКА
Профилактиката на кокцидиозата в птицефермите включва цял комплекс от мерки:
Не трябва да се допуска контакт между пилетата и възрастните птици.
Помещенията, дворчетата и съоръженията преди настаняването на пилетата трябва да бъдат основно почистени и дезинфекцирани.
На пилетата трябва да бъдат осигурени достатъчно по количество и качествени фуражи, необходимите витамини, минерални вещества и белтъчини, които повишават резистентността на птиците срещу кокцидиоза.
Ефективната профилактика при кокцидиоза зависи от три ключови фактора:
Правилно съставена програма на ротация на антикокцидийните препарати.
Наличие на необходимото количество действащо вещество в кокцидиостатика.
Равномерно смесване на кокцидиостатика с фуража.
Коментари