Диана Ванчева

Представителството на Европейската комисия в България организира днес сериозно публично събитие за бъдещето на Общата селскостопанска политика в периода след 2020 година.

Законодателните предлжения на ЕК представи Марио Милушев, директор на дирекция "Развитие на селските райони и предприсъединителна помощ" в генерална дирекция "Земеделие" на ЕК.

Детайлното представяне на предложението на ЕК предизвика гореща дискусия, след която повечето представители на браншове и фермерски организации си тръгнаха не особено удовлетворени.

9 специални цели ще бъдат изключително важни за бъдещото програмиране на ОСП и на тяхна основа

всяка държава ще планира своя национален стратегически план

и ще записва в него кои са приоритетните й сектори и задачи.

Гъвкавостта ще позволява прехвърляне на средства от първия към втория стълб на ОСП, както и от големи към по-малки ферми.

ЕК държи на тавана на субсидиите от 100 000 евро, като ще се изключват разходите за труд. Освободеният финансов ресурс от налагането на таваните всяка държава ще може да прехвърли към селските райони или преразпределителните плащания на фермерите - както си реши.

До 2020 г. България е избрала единна ставка на плащане на площ, но след това плавно ще преминава към новия модел, който се дебатира сега, като ще има право /както и останалите страни членки/ да реши на регионално ниво да въведе различни ставки на плащане за отделни региони или подрегиони, стана ясно от обясненията на експертите.

Важна новост е и това, че страните членки сами ще могат да решават как да степенуват по категории и ставки малките земеделски стопани и ферми, които не са професионални, но имат потенциал да станат такива.

Държавите членки също сами ще могат да определят ставките и дефинициите за допустимост на всички фермери до евросредствата. Специален фокус ще бъдат младите земеделски стопани.

В архитектурата на ОСП остават

базисното подпомагане, допълнителното, обвързаното с производството.

По втори стълб 30% от средствата ще трябва да бъдат заделени за екология.

Новост е това, че на европейско ниво ще има 8 типа интервенции, с които страните ще трябва да се съобразят, пишейки своя национален стратегически план.

Присъстващите в залата фермери и организации

изказаха най-силни опасения именно към плана на държавата

Кой и как ще участва при съставянето му, при положение, че България не разполага дори със закон за браншовите организации, попита "Български фермер".

Отговорът на Марио Милушев бе, че в новия програмен период мониторинговият комитет ще трябва да се създаде преди изработването на националния стратегически план за ОСП, така че:

"гледайте и следете кой ще участва в тези мониторингови комитети"

допълни той.

Животновъдите в залата, лицето на биволовъдите, изразиха сериозни опасения и предупредиха, че уж и сега са в приоритетен сектор на страната, но след няколно години предвиждат, че животновъдството ни ще изчезне - поради факта, че стопаните нямат земя и по този начин достъп до плащания на площ, а обвързаната подкрепа в новия период ще бъде по-малка.

Съюзът на градинарите и още 15 организации, които също са определени като сегашен приоритет, също много сериозно се опасяват, че предложенията им се неглижират от МЗХГ, а в новия период страната ни трябва да вземе най-сериозните и решителни мерки, за да се преодолее дисбалансът между секторите.

Всички останали подробности за плащанията, контролът над парите, сроковете и т.н - ще прочетете в броя на вестник "Български фермер" от 28 юни - 5 юли.