16° C, предимно ясно
8 практични начина да го постигнете, препоръчани от датски специалисти
Датските свиневъди имат едно от най-ефективните ферми в Европейския съюз. Те са едни от най-добрите не само като производителност, но и като здравословен статус на отглежданото поголовие. Дания отделя милиони за изследвания относно необходимостта от намаляване на прилагането на антибиотици в животновъдните ферми. Целта е до 2021 г. в страната да се произвеждат 1,5 млн. прасета без антибиотици.
В продължение на години местните свиневъди последователно работят в тази посока. Свинете, които се произвеждат без антибиотици, не получават антибиотици от раждането до клането им.
Предлагаме ви осем съвета за хранене на прасенца и отглеждане на прасетата, публикувани в PigProgress.
1. Максимум 20 % протеин в стартерните смески
Това е съдържанието на оптималната диета. Възможно е да се премине и на по-ниско съдържание, но често пъти това води до намаляване на производителността, тъй като може да бъде трудно да се достигне препоръчания аминокиселинен профил. Диетите с високо съдържание на протеини са тясно свързани с риска от развитие на диария при прасетата, която в тази възраст е много опасна. Плавният преход от майчино мляко към твърда храна по време на отбиването е от съществено значение, за да се постигне висока производителност в тази възрастова група. Именно затова специалистите препоръчват непременно да се следи равнището на протеин в стартерните смески.
2. Високият прием на фураж при прасенцата още от самото начало също е от съществено значение за развитието на храносмилателния им тракт. За да се постигне това, е добре да се използват единствено фуражи с възможно най-качествените съставки.
Гладуването през първите дни след отбиването на прасетата традиционно е често срещан и добре познат проблем в свинефермите, който често води до много тежко протичащи случаи на диария поради увреждане на чревната лигавица на храносмилателния тракт.
Затова на първо място е от съществено значение да се търсят протеинови източници с високо съдържание на смилаем протеин и с ниски нехранителни фактори. А след това свиневъдите трябва да обърнат особено внимание върху привлекателността и вкуса на изхранвания фураж.
Освен това е задължително дневната дажба на групата на отбитите прасета да е с високо съдържание на млечни продукти.
3. Избягвайте стандартното соево брашно
Датските специалисти съветват през първите 14 дни след отбиването на прасетата да се избягва използването на соево брашно в стартерните смески, тъй като съдържа нехранителни източници. Вместо това трябва да се изхранват източници на здравословен протеин.
Соевото брашно трябва да се въвежда в дажбата на прасетата постепенно и след известно време.
Свиневъдите не трябва да забравят, че храносмилателният тракт на прасетата е изключително чувствителен към протеинови източници с ниска смилаемост като соево брашно. Неусвоеният протеин ще работи като хранителен агент на патогени и ще намали растежа поради лошо здравословно състояние на червата.
4. Внимавайте с изхранваните млечни продукти
Датските специалисти напомнят, че съществува огромна разлика между различните млечни продукти, които се предлагат днес - някои съдържат качествено обезмаслено мляко на прах, други могат да съдържат суроватка или дори зеленчукови протеини.
Препоръката на специалистите е да се избере изключително вкусен млечен продукт и да се коригира съдържанието на лактоза в храната в зависимост от възрастта на прасенцата. Способността за смилане на компонентите в заместителите на млякото трябва да бъде внимателно премислена. Свиневъдите трябва да използват само проверена марка млечни продукти за отбитите си прасета.
5. Захранвайте чисти органични киселини
Многобройни изследвания, проведени в датски свинеферми, показват, че органичните киселини са една от най-важните фуражни добавки в периода на отбиване на прасетата. Специалистите са категорични, че именно тяхното използване е много подходящ начин за намаляване на Е. coli, Salmonella и т.н., които са често срещани причини за диария в свинефермата. Проучванията показват повишена ефективност при добавяне на органични киселини към фуража. Но е много важно да се използват чисти органични киселини: минимално количество - 0,5%, но според специалистите е за предпочитане до 1% (10 кг органични киселини за 1 тон фураж). Датските свиневъди включват органични киселини и в питейната вода в количество 0,2% (2 литра на 1000 литра вода). От изключителна важност е да се използват само най-добрите киселини, за да се оптимизира процесът на хранене.
6. Започнете да захранвате рано прасенцата
През този ключов етап на растежа прасенцата трябва да се научат да ядат твърди вещества. Може да подпомогнете този преход, като им предлагате течни хранителни добавки или малки количества сух фураж дори преди отбиването им - докато прасенцата са още със свинята майка.
Захранването на прасенцата трябва да започне от 10-14-дневна възраст или дори по-рано. Датските специалисти препорачват да се започне с много малки количества, като за предпочитане са от 5 до 8 хранения дневно. Практиката в елитни датски свинеферми показва, че храненето на прасенцата на къси интервали води до висок прием на храна.
7. Направете постепенни промени на фуражите
При преминаване към нова храна или от течно към сухо хранене процесът трябва да е постепенен - в рамките на 3 до 5 дни. От първостепенно значение е да се осигури плавен преход без спад в приема на фураж.
8. Фокусирайте се върху добрите практики на управление
Правилното управление, стрикната хигиена на животните и средата, в която се отглеждат прасенцата, са също толкова важни, колкото и храната.
Едни от най-пренебрегваните са условията на отглеждане на прасенцата в родилния бокс. Ключът към успеха е да се обърне специално внимание на почистването и дезинфекцията на отделните секции. Подсушаването на участъците е от решаващо значение за ограничаване на бактериалния растеж и за подобряване на общото здравословно състояние и на свинята, и на прасилото..
И още нещо: много е важно новородените прасенца да не попадат в студен и мокър родилен бокс. Мокрите повърхности се усещат като поне с 5 градуса по-студени от сухите. Отглежданите при по-ниски от необходимата температура прасета използват енергията, за да поддържат телесната си температура, вместо за растеж.
Коментари