Нежните цветове на кукуряка и по-точно на култивираните форми се появяват в края на декември и началото на януари.

Приликата на цветовете му с тези на роза е причина в някои страни да го наричат "коледна роза".

Някои сортове цъфтят дори през август, но тяхната красота не е толкова оценена поради голямото разнообразие на цветя с по-пищни и ярки цветове в този период.

Кукурякът се разделя основно на две групи спрямо начина на растеж.

Едната група не формира стъбло за разлика от другата. Тази особеност поражда различия в начина на размножаване и отглеждане на цветето.

Безстъбленият хелеборус (Helleborus niger) е по-разпространеният вид в търговската мрежа през зимно- пролетния сезон.

Цената му започва от 4 лв и достига до 10-12 лв. в зависимост от големината на растението.

Освен декоративни качества кукурякът има и лечебни. Частите от растението, които се използват за отвари, са листата и коренището. С него се повлияват проблеми с пулса, нервната система и други.

Отвара от листата помага и при борбата с вредните насекоми в любителските овощни и зеленчукови градини. (Див представител в нашата флора е Helleborus odorus.)

В саксия или в градината

Кукурякът издържа доста ниски отрицателни температури. Някои видове дори придобиват червеникави отенъци на листата през зимата, с което допринасят за естетиката в снежната градина. Растението би се чувствало по-добре в суровите условия навън, отколкото вътре на топло.

Предпочита сенчести места без много слънчево огряване. Саксийното отглеждане навън не е невъзможно. Особено при закупуване на цветето е препоръчително да се държи в саксия до есента. Това е най-подходящият период за засаждане, пресаждане и размножаване на безстъблените представители.

Ако няма да се пресажда в градината, трябва да се има предвид, че през следващия сезон ще разцъфти по-късно от градинските си събратя. Причината за това е, че условията влияят много повече на кореновата система в саксия, отколкото в почвата.

Стайното отглеждане на кукуряка също не е трудно. Достатъчно е да се поддържа оптимална почвена влажност, а помещението да е светло и не много топло.

Засенчването през зимния период провокира израстване на височина и неустойчивост на цветоносните стъбла. В саксията задължително трябва да има дренаж или да се осигури максимално оттичане на излишната вода. Не е желателно задържане в подложката.

Подхранване се извършва през 2 седмици с балансиран тор. В периода на цъфтеж е препоръчително да се завиши количеството на калия. След прецъфтяване цветето се изнася навън.

Размножава се чрез делене или семена

Засяването на семена е дълъг процес. Той трябва да е максимално доближен до естествените условия.

Семената се засяват веднага след узряването им в плитък съд или отделни саксийки с богата на органично вещество почва. Покриват се със съвсем тънък слой от същата почва или с вермикулит. Субстратът се поддържа влажен. Не се допуска пресъхване или преовлажняване. Съдът се държи навън през цялото време от засяване до поникване. Не бива да е пряко огряван от слънчевите лъчи.

Младите растения се засаждат на постоянно място през есента или се прехвърлят в по-големи саксии, ако това е необходимо. Семенно размножените растения не са изравнени по сила на растеж и доста често дават отклонение от майчиното растение. Те цъфтят за първи път след 3 до 5 години.

Разделянето на коренището е по-бързият и успешен вариант. Младите растения цъфтят още на следващата година и са напълно идентични с майчиното. Разделянето се извършва през есента.

Единственото условие е растението, което ще размножаваме да е здраво и достатъчно развито. Туфата се изкопава заедно с почва. Разделя се на 2-3 части, които веднага трябва да се засадят. Желателно е почвата да е предварително обработена и обогатена с органика. След засаждане се полива обилно. Възможно е растенията да не цъфтят през следващия сезон, ако не са се приспособили достатъчно или са били слаби при разделянето.

Листните въшки са враг №1

Листните въшки се спотайват в младите листа и в цветовете. Отделяната от тях медена роса е сигурен знак, че има проблем. Борбата с листните въшки се извършва с инсектицид и постоянно наблюдение. Сами по себе си тези досадни насекоми не застрашават растението. Медената роса създава по-големи неприятности.

Освен това листните въшки са преносител на опасния вирус Helleborus net necrosis virus (HeNNV) или т. нар. черна смърт. Симптомите, както подсказва името на вируса започват с промяна в цвета на жилките. Първо изсветляват, а после рязко почерняват. Растението загива за 1-2 седмици. Препоръчва се заразените индивиди да се унищожават. Няма начин за борба с вируса.

Не толкова чести и страшни нападения на кукуряка се причиняват от листоминираща муха, охлюви, някои бръмбари-хоботници и други.

Препоръката е повредените листа да се отсраняват и унищожават, а вредителите да се ловят с капани и примамки. Болести причинени от гъбни патогени не са изключени.

Сортове и цветова гама

Най-впечатляващите сортове кукуряк са резултат от дългогодишна селекционерска работа и многообразни кръстоски.

Helleborus x ballardiae `HGC Cinnamon SnowТ е с бял доста едър цвят. Получен е чрез кръстоска между H. lividus и H. Niger.

Helleborus x hybridus ` 'Ashwood Fascination'. Кукуряк с прасковено- розови цветове и по- тъмен изпръскан център около тичинките.

Helleborus x hybridus `Double QueenС е кичест представител с розови цветове.

Helleborus X hybridus Blue Lady- тъмно пурпурни цветове, доближаващи се до черното. Към групата Lady спадат още червени, розови, жълти и двуцветни представители.