В Норвегия традиционни са семейните ферми. В тази северноевропейска държава има много интересна форма на управление на дребните млечни и месодайни ферми. Тук държавата и фермерските кооперации работят в симбиоза.
Норвежките животновъди са наясно, че да продаваш продукцията си под собствена марка е много по-изгодно. Затова повечето от тях постъпват именно така, като работят съвместно.
Освен това държавата подпомага фермерите. До 2010 г. местното правителство проектира и реализира до 90% от фермерските проекти. А в края на 90-те години на XX век в Кралство Норвегия не се е инвестирало в селското стопанство. Норвегия не е член на Европейския съюз, но участва в общия пазар на ЕС като участваща страна в Европейската икономическа зона. Норвежкото правителство изпраща много фермери в държави от ЕС за придобиване на опит и внедряване в страната на най-добрите земеделски практики. И постепенно в селското стопанство започват да навлизат крупни инвестиции.
Норвежката държава подпомага фермерите: ако един фермер иска да направи селскостопански проект, той може да получи до 30% помощ.
Всеки млекопроизвоител в Норвегия получава субсидия за всеки литър доставяно мляко и за всяка десета част от обработваем хектар земя. Но има диференциация: колкото по на север е фермата, толкова по-голяма е помощта, заради суровите условия. И по този начин е по-лесно да се привличат ентусиасти да работят в проблемните територии.
Субсидии получават предимно малките ферми: ако животновъдът отглеждат над 50 глави, то може да се прости с помощите. Дори има държавна програма, при която фермерът дори е подпомаган финансово за наемане на работна ръка. И тя работи. Ако животновъдът се разболее, във фермата го замества безплатно нает фермер.
И вследствие на тази държавна политика Норвегия е 100% подсигурена с мляко. С месото е по-сложно, тъй като при месодайните ферми има строги ограничения - квоти за производство. При това количеството е свързано с площта на земеделската земя, с която разполага животновъдът. Два са основните регулиращи механизми: квоти и концесии.
В Норвегия има много млекопроизводители. Този проблем обаче е решен от кооперативните сдружения, които гарантират постоянната доставка на качествена млечна суровина.