Съвместното внасяне на торове заедно със семената е надеждна практика за ефективно и икономично използване на торовете и намаляване на загубите от тях.

За азотните торове, които са решаващи за величината на добива, поставянето им в непосредствена близост до семената е важно, за да се намалят загубите чрез излитане или измиване. Това е особено важно при бедни на достъпен азот почви и условия на чести засушавания пред и след сеитбата. Чрез съвместното торене със сеитбата се постига по-добро усвояване, по-добро начално развитие на посевите, намаляване на загубите и заплевеляването и в крайна сметка - по-голяма ефективност от тора.

При фосфорните торове, които са слабо подвижни в почвата, чрез локалното торене в близост до семената, се постига по-добра позиционна достъпност за растителните корени и възможност за приложение на по-ниски норми на торене. Същото в голяма степен важи и за калиевите торове.

Значението на торенето заедно със семената придобива още по-голямо значение при масово прилаганите в съвременното земеделие на т.н. редуцирани обработки и особено при преминаването към директни сеитби без обработка (No Till). При тях основната част от тора остава близо до почвената повърхност, достъпна е по-слабо от кореновата система на растенията и е изложена на загуби.

Още по темата, четете в нови брой на вестник „Български фермер“ от 19 октомври.