Щe може ли риболовът и в бъдеще да храни 9 млрд. души

Океаните могат да осигурят продукти за 700 млн. порции дневно l 15 процента от животинския протеин са в тях, напомнят от международната екологична организация Oceana

Европа провежда правилна политика, осигуряваща оптимален риболов, съобразен с възпроизводството на рибни ресурси в дългосрочна перспектива.

По прогнози към 2050 г. населението в света ще наброява 9 милиарда души, така че за осигуряването на нарастващото търсене на хранителни продукти ще трябва да се произвеждат 70 пъти повече храни

Тази колосална задача има наистина планетарни мащаби, но част от решението й се крие в океаните. Често забравяме за този огромен източник на храна, който потенциално може да осигури продукти за приготвянето на 700 млн. порции дневно, защото говорим за почти 15 процента от животинския протеин в световен мащаб.

Но океаните не могат да нахранят толкова хора заради извънредно активното използване и в частност заради прекомерния риболов който сериозно намали рибната популация от 1980 г. досега. Обемът на риболовния флот е три пъти по-голям от неговото устойчиво равнище и той получава като държавни субсидии 16 млрд. евро годишно.

Сама по себе си аквакултурата не е в състояние да реши проблема с изхранването на планетата. Нещо повече, прекалено активното й развитие, каквото се наблюдава сега, води до изтощаване на естествените рибни ресурси

Така че аквакултурата не може да замени естественото производство на морски екосистеми. Едно нещо може да се твърди с пълна сигурност: естествените морски продукти са по-ефективни и икономични от гледна точка на използване на природните ресурси, защото за тях не трябват поливни земи, вода и инвестиции, те не водят към отделяне на парникови газове и освен това са по-здравословни. Така че от тази гледна точка естествените рибни ресурси са по-добър източник на протеини от месото. А океаните днес е напълно възможно да бъдат възстановени до тяхното историческо равнище на природно изобилие, за да може риболовът и в бъдеще да храни човечеството

Ето и мнението на Никола Фурние, специалист в международната екологична организация Oceana, споделено в интервю за френския вестник "Atlantico".

С какви ограничения се сблъсква съвременното рибовъдство? Сравнимо ли е качеството на отгледаната в изкуствена среда риба с уловената в природна среда?

- Аквакултурата е сложно да се разглежда отделно от риболова, тъй като тя е силно зависима от него. Голяма част от отглежданата във ферми риба се храни с уловена риба. За производството на 1 кг риба са необходими от 2,5 до 6 кг уловена риба. По този начин отглеждането на хищни риби косвено влияе върху развитието на пагубната риболовна практика: става дума за масовия риболов на т.нар. фуражни видове риба. Днес тези видове представляват 40 процента от целия улов, докато през 1960 г. този показател е бил едва 8 процента. Голяма част от този улов отива за производството на брашно, което на свой ред се превръща в храна за отглеждане на хищни видове. Този нов вид риболов е пряко следствие от свръхразвитието на сектора и поставя под заплаха съществуването на много хранещи се с риба морски животни: едрите хищни видове като рибата тон и треската, както и китове, тюлени, делфини и морски птици. Освен това изследванията показват, че от финансова гледна точка би било много по-рентабилно не да се лови тази риба за фермите, а да се остави в морето, за да служи за естествена храна на други риби.

Аквакултурата е създадена по сегашния селскостопански модел и в същността си е интензивно рибовъдство, което се пренася в морската среда с катастрофални екологични последствия заради концентрацията на отпадни животински продукти, развитие на водораслите и бактериално заразяване на водата, епидемии, натрупване на пестициди и ветеринарни лекарства в отглежданата риба, загуба на генетично биоразнообразие и др. По този начин аквакултурата в много случаи не може да бъде никакво решение на проблема, дори обратното - способства за разрушаването на крайбрежни зони и за загубата на хранителната ценност на финалния продукт.

Оповестените още през 2013 г. резултати от изследвания на американския Институт за развитие на екосистемите Фаралон (неправителствена научна организация, занимаваща се с опазването на морските екосистеми) показват, че някои видове риба способстват за натрупването на въглероден двуокис в океанските води.

Но струва ли си да се увеличава риболовът?

- По данни на Организацията по прехрана и земеделие - ФАО, в 90 процента от риболовните райони на света се наблюдава максимално възможен и дори прекалено активен риболов.

Това, безусловно, е възможно най-лошата прогноза за много години напред. В научните среди съществува консенсус по повод състоянието на океаните и неефективното управление на морските ресурси. На нас ни е абсолютно ясно, че сега е необходимо да се намали натоварването на океаните, което ще позволи на рибните ресурси да се възстановят. Освен това твърдим, че ограничаването на риболова днес ще ни даде повече риба в средносрочна перспектива

Въпросът за климатичните промени и за ролята на живите организми (и в частност на рибите) в процеса на натрупване на въглероден двуокис не е от вчера и е сигурно, че той няма да бъде достатъчна причина за ограничаване на риболова.

Океаните са най-големият склад на въглероден двуокис на Земята. Те улавят 50 пъти повече СО2, отколкото атмосферата. Вследствие на това водата се пренасища, а нейната киселинност се приближва до опасно равнище, което въпреки това кой знае защо не привлича вниманието на политиците. Сега ние знаем много за това какво трябва да се направи за решаването на проблема с климатичните промени

В тази област съществуват много по-ефективни мерки от ограничаването на риболова.

Какви мерки трябва да се предприемат, за да се ограничи прекомерният риболов и същевременно да се задоволи световното търсене на качествена риба?

- В областта на риболова най-важното е политическите решения, които се вземат - например в сферата на определяне на риболовните квоти, да отразяват императивите за опазване на околната среда. Европейската риболовна политика дълго време беше критикувана заради липсата на екологичен елемент в нея. Но през 2014 г. тя беше реформирана и бяха въведени строги правила по отношение на устойчивото равнище на рибните ресурси и системен подход към риболова (оценка на въздействието на риболова върху морската екосистема). Поставените задачи трябва да осигурят оптимални показатели на риболов (свързани с увеличаващото се търсене на морски продукти) без нанасяне на щети върху възпроизводството на рибни ресурси в дългосрочна перспектива.

Така че ние имаме инструменти за регулиране на риболова, но като във всяка политика успешното им приложение се основава на спазване на правила и формиране на ефективна контролна система.

По данни на Организацията по прехрана и земеделие - ФАО, в 90 процента от риболовните райони на света се наблюдава максимално възможен и дори прекалено активен риболов

Аквакултурата е сложно да се разглежда отделно от риболова, тъй като тя е силно зависима от него. Голяма част от изкуствено отглежданата във ферми риба се храни с уловена риба.