Как да направлявате развитието на кокошки-носачки, бройлери, пуйки и гъски за постигане на най-добри производствени качества

Ангел Рангелов

Следващите месеци съвпадат с времето, когато домашните птици растат и желаните от вас бъдещи производстени качества (за носачки или за месо) трябва да се направляват с оглед постигане на най-добри производствени качества. Храненето на птиците трябва да отговаря на световно приетите норми за съдържанието на хранителни и минерални вещества, витамини, съчетани със съответното количество обменна енергия. Наблюденията показват, че храненето на домашно гледаните птици се осъществява с най-различни храни - кухненски отпадъци, сочен и зелен фураж, какъвто се намери, понякога само с царевица или пшеница, понякога смесени с белтъчни компоненти, купени от фуражните заводи. И твърде рядко със пълноценни комбинирани фуражи. Смята се, че така се прави икономия на средства.

Този начин на хранене не е рентабилен защото например бъдещите носачки не се развиват нормално, защото още от еднодневна възраст се хранят също като родителите си. Носачките снасят непълноценни яйца за люпене, излюпват се нежизнени пилета и пр. Бройлерите вместо за два месеца достигат желаното живо тегло за двойно повече време. Всъщност стопаните понасят загуба, която не отчитат. Забравят, че в развитието на птиците и другите домашни животни има различни периоди, при които се използват различни начини на отглеждане и хранене с различни фуражи.

Пилетата от кокошките, предназначени да бъдат носачки преминават през три фази на отглеждане. В началото на първата фаза за тях са необходими по-големи грижи, свързани със спазване на режима на отопление. Птицевъдите не трябва да забравят, че терморегулационната им система се развива напълно след 3-седмична възраст

Дотогава те са напълно беззащитни към ниската температура. През първия ден температурата под изкуствените майки се установява на 33-34 градуса, като се намалява ритмично с около 2,5 градуса седмично и около 2 градуса през лятото с оглед през 6-ата седмица да бъде 19 градуса. След този период пилетата са задоволително оперени и могат да се отглеждат почти без отопление. Ако температурата е подходяща за тях, те се разполагат равномерно под изкуствената майка или в помещението.

Другият важен фактор за доброто им развитие е гъстотата на отглеждане върху един квадратен метър от подовата площ. Препоръчва се до 14-дневна възраст тя да бъде 30-35 броя, до 30-дневна - 20-25, до 45-дневна - 15, до 60-дневна възраст - 10-12, и при ярките 5-8 в зависимост от породата и дали се отглеждат с двор за разходка, или в затворено помещение и за носачките 750 кв.см. Спазването на тези параметри осигурява свободен достъп на птиците до хранилките и поилките, които трябва бъдат достатъчно - на пиле до 8-седмична възраст до 8 см от дължините на линейните хранилки (от всяка страна) или една цилиндрична за 50 пилета. За носачките нормата е 10-13 см от хранилките линеен тип или една цилиндрична с диаметър 50 см за 50 носачки.

Но най-важният фактор за нормалното развитие на кокошките си остава нивото на храненето им

Комбинираните фуражи се произвеждат в три разновидности: за пилета стартер, за подрастващи ярки - девелопер и за носачки според реалната потребност за развитие и продуктивността им. На стопаните препоръчвам поне през първите 2 месеца да използват комбинирани фуражи стартер

През различните периоди на развитие птиците консумират приблизително следните количества пълноценен комбиниран фураж: леки яйценосни породи - стартер до края на 8-ата седмица около 250- 300 грама, за ярки до 20-седмична възраст - около 6,9-7,2 кг, като достигат живо тегло около 1400 г, и от общоползвателни породи - стартер около 350 г и за ярки 9,4 - 9,5 кг при живо тегло 1,9-2,0 кг.

Развитието на ярките и бъдещата продуктивност на носачките зависи много от храненето на пилетата до 60-дневна възраст и от режима на отглеждане и хранене. С конкретните дажби се постига забавяне на развитието на половата им система (хормоналната им дейност), благодарение на което цялото стадо пронася почти едновременно и броят на маломерните и малките яйца е нищожен.

През последните десетилетия на миналото столетие бяха постигнати големи успехи в производството на пилета-бройлери. Бяха създадени хибриди от няколко линии с бърз растеж и натрупване на повече месо в някои части на тялото. В отговор на изискванията на производствените предприятия и консуматорите, които определят качествените им показатели, които често се различават едни от други, се използваха генетичните възможности на изходните линии

От тях зависи качеството на месото, съотношението месо-кости, гърди-бутове, интензивност на растежа при възможно най-ниските потребности (разход на фураж) за производство на 1 кг живо или кланично тегло.

В света са разпространени различни хибриди бройлери

Всеки хибрид се придружава от характеристика, в която се посочват телесното развитие на пилетата по седмици, разходът на фураж и времето, подходящо за клане. При тях до 5-6-седмична възраст между двата пола почти няма разлика в състава на тялото. След това започва развитието на половите жлези и под въздействие на половите хормони започва разликата между двата пола.

В женските организми в началото натрупването на мазнини е малко по-ускорено. То може да бъде ускорено с повишаване на енергийното ниво в дневната дажба, например с добавяне на повече царевица (скорбяла) или техническа мазнина. Приетата с фуража мазнина се натрупва и усвоява по-лесно. Намаляване на белтъчините в храната намалява, а увеличаването им забавя отлагането на мазнини.

В някои страни, в които по традиция или поради религиозни причини се предпочитат бройлери с привлекателна златиста кожа. В оцветяването на кожата и месото вземат участие оксиокаротиноидни оцветители, които оцветяват и жълтъка на яйцата, но с по-различна концентрация. Поради същите причини в тези страни отказваха да купуват яйца с кафяви черупки, които често се определят като "свински". Поради високата цена на някои оцветители и поради това, че се доказваха при химически анализи, след редица експерименти към комбинираните фуражи за носачките може да се добави по 2-3 кг червен пипер. Жълтъкът на белите яйца придоби добър търговски вид и тези яйцата се търсят и в макаронената промишленост.

В практиката добро оцветяване се получава, когато в дневната дажба участва 50% жълта царевица и 3-5% люцерново брашно. Те могат да осигурят 15 г/кг ксантофил, когато се включват във фуражите през последните четири седмици.

Оцветяването на месото може да се възпрепятства от повишаване на белтъчното ниво, влагане на повече мазнини, както и на гранясали мазнини.

През последните десетилетия в света и у нас се повиши значително производството на пуешко месо като по-диетично. Някои птицевъдни ферми отглеждаха пуйки пасищно в лагери около различни водоеми. При това отглеждане те се прибират в помещението, където се доугояват около един месец и се предават на птицекланиците. След създаването на пуйкокомбинатите у нас се премина почти изцяло към промишленото им отглеждане.

В световното пуйковъдство има три типа пуйки - с малко, средно и голямо тяло. Пуйчетата бройлери с малко и средно тяло се угояват до 12-14-седмична възраст, а тези с голямо - до 20-седмична възраст. Пуйките растат изразено скокообразно и с увеличаване на възрастта растежът намалява. Трябва да се има предвид, че като най-важен и критичен период за растеж се определят първите три седмици. Защото тогава достигнатото тегло в края на 3-ата седмица определя достигнатото тегло в края на угоителния период.

Изоставането в растежа до края на 3-ата седмица не може да се компенсира

Възможна е висока смъртност през първите 21-28 дни поради недостатъчни грижи, грешки в технологията (нарушаване на температурния режим, вентилацията, неподходящо оборудване и др.) и неправилно хранене. През първите 4 седмици пуйките, както и пъдпъдъците, се нуждаят от повече белтъчни вещества в смеските - 28% суров протеин и около 2800 Ккал обменна енергия. През това време се сменят пухът, поникват първите пера и при нормирано хранене растежът се забавя слабо забележимо.

Вторият период на растеж започва след поникване на първите пера и завършва през 7-8-ата седмица. Растежът също е твърде интензивен, но е по-слаб от първия период. А след навлизане в третия период интензивността на растежа постепенно намалява. През първия период на угояване усвояемостта на фуражите е най-висока - от 1,8 кг до 2 кг за един килограм прираст, докато през последните седмици може да достигне до 4 кг. По-едрите хибриди растат по интензивно, но за по-продължително време.

Има разлика и в теглото на пуяците и пуйките

До 8-седмична възраст тя е малка и може да се пренебрегне, около 12-14-ата седмица варира около 1,5 кг, но по-късно може да надмине 4 кг. Поради тази причина в големите пуйковъдни стопанства се прилага разделно полово отглеждане на пуйките за угояване

По този начин се контролира и отлагането на мазнина, което при пуйките с напредването на възрастта е по-интензивно в сравнение с пуяците. Продължителността на угояването и времето за клане е съобразено с изискванията за по-сухо (диетично) месо.

Погрешни практики на съхранение

Имаме навик освен консервиране на птичите меса да ги държим по-дълго време и в хладилник. Месото от бройлерите може да се съхранява по-дълго време. Но пуешкото бързо потъмнява и гранясва, тъй като съдържа по-малко вит. Е и започва да придобива кафеникав оттенък. Тъй като вит. Е е силен мастноразтворим антиоксидант, даването му в по-голямо количество (1-2 седмици) преди клането може да подобри стабилността на пуешкото месо, предназначено за съхранение в хладилник.

Дневната дажба в семейната птицеферма с домашно приготвени фуражи трябва да бъде разнообразна и да включва: мляко, суроватка, бито или кисело мляко, извара, зелена трева, люцерна детелина, попарена коприва, зеле и зеленчуци, царевица, моркови, варени тикви и картофи, 30-40%, овесено брашно 20-25%, ечемично брашно 10-15%, пшенични трици 10-15%, Фъстъчен или слънчогледов шрот 15-20%, 2-3% бакла, грах, зрял фасул, препечена соя (високата температура дезактивира намиращите се в нея вредни за птиците вещества), варовик, минерални и витаминни препарати, и 0,2% готварска сол и др.

У нас има спад в принудително угояване на гъски за сметка на патици-мюлари

Ако се отглеждат гъсета за принудително угояване за производство на черен дроб или за консервиране в ранната им възраст, трябва да се погрижите за бързия им растеж до 60-75-дневна възраст да достигнат 80-85% от физиологическото им развитие. Това се постига най-бързо и ефективно при спазване на технологичните параметри при отглеждането им и храненето с заводски комбинирани фуражи стартер поне до 30-40-дневната им възраст. Ако се използват фуражи за други птици, белтъчното им съдържание може да се намали, като 10-30% от комбинирания фураж се замени със зърнени фуражи.

Практиката показва, че храненето в семейните птицеферми е с кухненски отпадъци, сочен и зелен фураж, какъвто се намери. Стопаните смятат, че така правят икономия на средства. Но този начин на хранене не е рентабилен, защото още от еднодневна възраст бъдещите носачки се хранят също като родителите си.
Практиката показва, че храненето в семейните птицеферми е с кухненски отпадъци, сочен и зелен фураж, какъвто се намери. Стопаните смятат, че така правят икономия на средства. Но този начин на хранене не е рентабилен, защото още от еднодневна възраст бъдещите носачки се хранят също като родителите си.
Ако имате ферма за пуйки, трябва да знаете, че изоставането в растежа до края на 3-ата седмица не може да се компенсира. В този период е възможна висока смъртност през първите 21-28 дни. Причините са недостатъчни грижи, грешки в технологията (нарушаване на температурния режим, вентилацията, неподходящо оборудване и пр) и неправилно хранене.
Ако имате ферма за пуйки, трябва да знаете, че изоставането в растежа до края на 3-ата седмица не може да се компенсира. В този период е възможна висока смъртност през първите 21-28 дни. Причините са недостатъчни грижи, грешки в технологията (нарушаване на температурния режим, вентилацията, неподходящо оборудване и пр) и неправилно хранене.
Водоплаващите птици са предимно тревопасни птици и храненето им след 30-40-дневна възраст с фуражи, богати на белтъчини, предизвиква белтъчното им отравяне. То се изразява в увреждане на бъбреците, заболяване от подагра, слабост в краката, често придружени с висока смъртност.
Водоплаващите птици са предимно тревопасни птици и храненето им след 30-40-дневна възраст с фуражи, богати на белтъчини, предизвиква белтъчното им отравяне. То се изразява в увреждане на бъбреците, заболяване от подагра, слабост в краката, често придружени с висока смъртност.
Фуражите на гъските след 28-ия ден трябва да съдържат 14-15% суров протеин и 2500-2600 Ккал обменна енергия. Предпочитат се смески за патици, защото не съдържат лекарства срещу кокцидиоза, на които водоплаващите реагират с признаци на отравяне.
Фуражите на гъските след 28-ия ден трябва да съдържат 14-15% суров протеин и 2500-2600 Ккал обменна енергия. Предпочитат се смески за патици, защото не съдържат лекарства срещу кокцидиоза, на които водоплаващите реагират с признаци на отравяне.