Спазването на добрите практики при отглеждането на етерично-маслената култура са в основата на успеха

Доц.д-р Енчо Мянушев

Лавандулата е една от основните етерично-маслени култури, култивирани в нашата страна. Тя е многогодишно растение и се отглежда на едно и също място в продължение на около 25 години. Засаждането става както през пролетта, така и през есента. Ето защо ако се допуснат грешки при избора и подготовката на място за създаване на площи, заети с лавандула, това ще даде неблагоприятно отражение върху добивите през целия период на използването.

За отглеждането на лавандулата се избират площи с южно югоизточно или югозападно изложение, защитени от ветрове, топли и слънчеви места. Най-подходящи са леките, аерирани почви с дълбока водопропускливост и лек механичен състав. Могат да се използват бедни, карбонатни, песъчливи и каменисти почви, както и ерозирани в различна степен, по наклон да не е по-голям от 10 градуса.

Тежките почви, с висок процент физическа глина (над 55-60%), които задържат излишна влага и близки подпочвени води, не са подходящи за отглеждането й.

Добре расте на сиви горски, кафяви горски и канелени почви с РН от 6 до 7.5 (неутрално до слабо алкална реакция). Добре се развива и на алувиални и алувиално-делувиално ливадни почви, но трябва да са добре обработени и наторени с добре угнил оборски тор или минерални торове.

Подготовката на терените, определени за отглеждането на лавандулата започва обикновено през пролетта. Площите трябва да са почистени от дървета, храсти и едри камъни. Необходимо е чрез механични или химични средства (раундъп - 1 л/дка) около две седмици преди следващата почвена обработка да се унищожат коренищните плевели.

Необходимо е да се извършат мелиоративни мероприятия (отводняване и подравняване).

Площи с наклон по-голям от 6 градуса се терасират, като ширината на терасните платна да отговаря на междуредовото разстояние на засаждане.

Преди риголването в зависимост от запасеността на почвата с фосфор и калий, установено с почвен анализ, направен в Института по почвознание "Н. Пушкаров" се извършва запасяващо торене с фосфорни и калиеви торове. След това се риголва на дълбочина 40-50 см, веднага след прибиране на предшествениците, но не по-късно от септември, за да може почвата да се слегне добре.

При пролетно засаждане се изорава през есента на дълбочина 28-30 см, а напролет до засаждането се култивира с гизел-култиватор на дълбочина 15 см.

При есенно засаждане - октомври и ноември оранта се извършва през лятото и до есента се култивира 1-2 пъти, което е за предпочитане. При кисели почви се варува до 400 кг/дка сатурачна вар или 100 кг/дка фосфоритно брашно. Може да се варува и с по-ниска норма - около 150 кг/дка, като добивът от цвят се увеличава с близо 30% от декар, а съдържанието на етерично масло в цвета - с 14% и съдържанието на линалилацетат в маслото - с 4%.

Засега възприетата схема на засаждане е 1.40 х 0.35 м при която в 1 дка влизат 2000 растения.

По произход лавандулата е планинско растение. Развива се много добре и дава добиви до 1200 м надморска височина. Всички агротехнически мероприятия са насочени към създаване на оптимален почвен и хранителен режим за растеж и развитие на растенията. За това е необходимо 3-4 кратна обработка на почвата с култиватор на дълбочина до 15 см и 2-3 ръчни окопавания в реда.

Торене на лавандулата

Тя заема наклонени и слабо продуктивни площи, бедни на хранителни вещества на едно и също място около 25 години. Всички почвени различия могат да се използват за отглеждане на лавандула с изключение на тези с кисела реакция. Реагира силно на торене. От основните хранителни елементи в органите на растенията постъпват и се натрупват най-много азот, по-малко калий и най-малко фосфор. За добив 100 кг съцветия ежегодно се извличат 1.6 кг азот, 0.6 кг фосфор и 1 кг калий. Най-висок добив на лавандулов цвят и етерично масло може да се получи при торене с 25-30 кг/дка амониева селитра, 40-50 кг/дка суперфосфат и около 600 кг/дка вар.

Внасянето на амониевата селитра може да стане еднократно в началото на вегетацията.

Разходът на труд за отглеждането й е сравнително нисък, а доходът - висок. Това обуславя и нейната ефективност за икономиката на отделните стопанства и ферми в полупланинските и предпланинските райони, където я отглеждат. Добивите достигат до 600-700 кг/дка, съответно 8-12 кг/масло.

Многостранното използване на етеричното масло и значителните размери на потреблението му в света обуславят ефективността на експорта за икономиката на нашата страна, в което се изразява главното стопанско значение на лавандулата.