Решават се по-бързо конкретни проблеми на фермерите

По мярка 16.1 е нужно обединяване усилията на повече хора

Алма Давидова

Иновациите в земеделието стават все по-голям приоритет на ЕС, а информационните технологии заемат около 70-80% от тези иновативни решения, които се предлагат на фермерите в Европа. Това каза бившият зам.-министър на земеделието и председател на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова, на наскоро провел се бизнес форум в клуб Инвестор.

Тя разясни подробности за подмярка 16.1, която е свързана с внедряването на иновативни решения за земеделските стопанства и парите по нея могат да достигнат до 1 млн. лева на проект.

За какво точно могат да се използват тези средства и какъв е начинът?:

Повечето примери за иновации са свързани с внедряването на информационни технологии

Много се поощрява прецизното земеделие и използването на продукти, които могат да помогнат на стопанина да си намали разходите.

Например да намали водата за поливане, да предугажда заболявания по растенията и др.

Тези и подобни решения биха могли да бъдат подкрепени по мярка 16.1: "Разумно е да се намали бюджетът за една група /който сега може да стигне до 1 млн. лева на проект/, за да влязат повече смислени идеи.

Държавата би могла да стесни фокуса и да каже например - искаме проекти само за овощарство, само за животновъдство или само IT проекти. Или пък да се реши въпросът за прецизното сеене.

Когато държавата определи приоритети, намаляват рисковете от изкуствени проекти дава идея Боянова.

Като пример за такъв проект у нас /който би бил подходящ за финансиране по тази мярка/ тя дава този на "Биоселена" и Тракийския университет за инсталация във ферма (в село Добродан ), която осигурява топла вода (чрез възобновяеми енергийни източници).В случая финансирането е било по Норвежкия механизъм.

Идеята е да се реши конкретен проблем на даден земеделски производител - "не говорим за научна разработка в университет или научен институт. Може да има много добри идеи, но като няма кой да ги купи и не решават конкретни проблеми на земеделците, се обезмислят", обяснява Боянова.

Много е важно ефектът на проекта да е обективно измерим

Важно е IT решенията да не се разглеждат изолирано само за земеделие или само за потребител. Те трябва да имат надграждане по цялата верига. Целта не е просто да имаме IT продукт, а да имаме най-накрая някаква печалба, подчертава Боянова.

По мярка 16.1 е нужно сътрудничество, обединяване на усилията на повече хора. В повечето случаи това са институти или университети, които предлагат на земеделския стопанин конкретно разрешаване на въпроса.

Сформира се една оперативна група

Ако има организация на производители още по-добре - те получават повече субсидии.

Самият иновативен проект може да продължи в рамките на 5 години - може да се пробва на полето или във фермата на животновъда, който ползва например новата машинка за хигиена на млякото.

"Стойността на един иновативен проект може да стигне до 1 млн. евро

Това означава, че можем да подкрепим примерно 20 иновативни проекта в този програмен период ", уточнява експертът.

Единствено ние сме държавата с такъв бюджет - /до 1 млн. за проект/ - другите държави са с между 2000 и 500 000 евро. Някои предполагат,че е възможен и нездрав интерес. Но затова смисълът на тази мярка е да има бързо решаване на конкретен проблем - не измислен.

Важно е да се знае и опита на други страни в Европа които вече са тръгнали по този път "В много страни тази мярка вече стартира на първа фаза - Италия, Германия, Холандия, Литва са обявили вече първите проекти. Пускат ги само в определена сфера, където да се решат проблемите - само животновъдство или само напояване...

Иновацията може да бъде технологична - внедряване на някакъв информационно технологичен продукт, може да има социална функция, свързана с работната ръка ...

Повечето от иновациите в различните страни са свързани с IT продукти, като например дронове за събиране на данни и анализ в земеделското стопанство."

Например в Холандия - група фермери, които събират база данни за стопанствата си, ги споделят помежду си и с анализатори, за да разберат как се движат като разходи, реколти и други показатели, в сравнение с колегите си и на тази база оптимизират дейността си.

Начин на обединяване може да е и така наречената дигитална кооперация.

Например чрез прецизно напояване в Сърбия дигитална услуга дава рецепта за напояване, като изчислява точното количество вода, което да се използва в точното време. Определен е и крайния резултат - ако не се постигне повишаване на добивите до 30% то идеята не е сработила.

А онлайн базирана платформа в Босна и Херцеговина, позволява наблюдение на стопанствата в реално време, отново с цел сравнителен анализ.

По принцип в рамките на Европейския съюз има дигитална стратегия - опитват се всички програми, фондове и каквото има като налични средства да бъде обвързано с тази дигитална платформа, съобщава Боянова и подчертава:

"Жизнено важно ни е да се присъединим, още повече, че се славим, като страна с доста постижения от млади специалисти в областта на информационните технологии ..."

Интересен е и примерът от Франция - събира се на едно място информация за всички сделки със зърно и торове с цел сравнителен анализ.

Така фермерите ще придобиват представа за реалните цени и възможности, които пазарът може да им даде

А интересът на купувачите на зърно е да се използват нови канали за събиране на продукция, да разширят географския си регион, да засилят влиянието на фирмата и да регулират доставките и позиционирането.

Купувачът има и възможности да направи своята стратегия без да се конфронтира с другите играчи на пазара .

Това се осигурява от неговата анонимност зад профила му във платформата.

Така че по тази подмярка могат да се реализират най-различни идеи , но въпросът е крайната цел да е конкретна и да се реализира много по-бързо, благодарение на тези сътрудничества, коментира Боянова.

Европа стимулира иновациите защото изостава с конкурентоспособността.

В Америка например има твърде много иновативни идеи и се дават много пари за изследователска и развойна дейност на такива звена.

Финансират се оперативни групи, защото не всеки фермер поотделно може да си позволи подобни иновации. В Австрия например в такава група са включени Националната служба за земеделие, стопани с оранжерии за зеленчуци и един от университетите.

Всички те заедно са решили въпроса с ранното изкарване на зеленчуци от оранжериите, така че да могат да излязат на пазара по-рано.

Важното е, че всичко тръгва от бизнес гледна точка, а не от научна...Научните изследвания също се подкрепят косвено по този начин, но само ако имат някакво конкретно приложение, подчертава отново Светлана Боянова: Никой не иска да пилее средства за научни разработки, които на никого не са нужни. А иначе който е иновативен си върви и без финансиране...