За някои стопани работата в градината през пролетта започва с белосването на дръвчетата. Други гледат и се усмихват снизходително, като казват че това е абсолютно ненужно и е по-скоро за красота, отколкото да има някаква полза за овошките.

ПРОТИВ БЕЛОСВАНЕТО

Противниците на пролетното варосване твърдят, че тя се извършва само за красота, но иначе е напълно безполезно. "Това е все едно да варосваш стълбовете.“ - казват те. Тези стопани са сигурни, че при белосването се запушват порите на кората, което пречи за нормалното развитие на дървото и ако не се спазват определени правила по-скоро ще навреди, отколкото да помогне на растението.

ЗА БЕЛОСВАНЕТО

Привържениците на варосването не могат да си представят, че дърветата могат за да здрави без традиционната пролетна обработка на стволовете. Белосването защитава от вредители и предпазва от опасните слънчеви лъчи, превантивна мярка и своеобразен ритуал, с който се открива летния сезон. „Показател за състоянието на дървото е неговата кора, а кората е кожата на растението. – твърдят стопаните. - Ние трябва да се грижим така както се грижим за собствената си кожа и тяло. Слънце, студ, вредители – всички те вредят на дървото и варосването на кората предпазва от всички тези стресови фактори.

Варосването може да бъде профилактично или терапевтично. В последния случай се променя съставът на разтвора и предварително се обработват раните и пукнатините, които са се образували по кората.

КАКВО ВСЪЩНОСТ СЕ СЛУЧВА?

В действителност белосването на дърветата има за цел да ги предпази от слънцето и от събудилите се от зимен сън вредители. Въпреки това, за да се постигне този ефект, е необходимо не само да се варосат плодните дървета, но и да го правим по правилата.
Важно е да се определи точното време, когато да се варосат дръвчетата. Това трябва да е през март или април, когато земята все още не се е стоплила достатъчно, за да се събудят зимуващите вредители. Незащитените дървета биха били чудесно убежище в началото на новия сезон. Пролетното белосване има за цел да унищожи вредителите, зимуващи в кората на дървото. Друго важно условие е варосването да се направи, когато времето е сухо, но не топло. Когато е дъждовно, белосването е абсолютно безсмислено.

Варосването има за цел да предпази овошките от раннопролетния слънчев пригор по кората. Това може да се случи още при първите лъчи на пролетното слънце. Така, че не чакайте времето да се затопли, когато варосването вече действително може да е безполезно.

КАК СТАВА ВАРОСВАНЕТО?
Самият процес на белосване не е сложен. Първо оглеждаме внимателно ствола и клоните на дървото. С помощта на стъргалка, телена четка или просто мотика почистваме от мъхове и лишеи. Изгребваме и изнасяме старата кора. Следващата стъпка е да замажем пукнатините и раните с овощарска замазка. Едва тогава може да се пристъпи към варосване. Варта се нанася с четка или пръскачка.
Белосват се стволът, скелетните клони и разклоненията на овощните дървета. Някои стопани белосват и плодните храсти.

С КАКВО ДА БЕЛОСВАМЕ?

В магазините могат да се намерят много готови прахове или разтвори за варосване на дърветата. Достатъчно е да следвате инструкциите, да разредите с вода в точните пропорции. Ако искате сами да си направите разтвора, ето една проста рецепта: 2,5 кг вар и 0,5 л на меден сулфат се разтварят в кофа с вода. След това се добавят 200 грама лепило за дърво.

ИЗКЛЮЧЕНИЕ ОТ ПРАВИЛАТА

Не трябва да се варосват млади дръвчета с гладка кора. При тях действително може да се стигне до запушване на порите и да им навреди.

Не е нужно да варосвате и овошките, ако варта от есенното пръскане все още се вижда и не е отмита от снега през зимата. Това не се случва често, но все пак понякога става. В този случай, дървото е частично защитено и може да не се прави повторно варосване.

И ВСЕ ПАК – ДА БЕЛОСВАМЕ ИЛИ НЕ?
Така или иначе варосването на голяма част от плодните дръвчета се налага. Някой го правят през есента, други през пролетта, а някои - два пъти годишно. Въпросът не е „за варосвам“ или „да не варосвам“ а това да се направи по правилата, така че дърветата да бъдат защитени.