Делчо Кирилов от много години е наш читател и представител на сдружение “Стрелчанска роза”. Отлично е запознат с отглеждането на маслодайните култури.

Сега дойде лично в редакцията ни с молба да опишем тънкостите на технологията за отглеждане на хинап, към който се е ориентирал, и по-специално за начините на размножаване.

Той вече има успехи, защото ни донесе и плодове, които сам е отгледал

Всъщност хинапът е малко широколистно дърво, което може да достигне на височина до 4-5 метра, че и повече.

Изключително ценен е заради плода, който е екзотичен, много витаминозен и лековит.

Тези, които искат да отглеждат хинап на двора, вилата или в други домашни условия, трябва да знаят, че видът не е особено претенциозен, но все пак има някои тънкости в отглеждането му.

Хинапът се размножава чрез издънки или семена

Според специалистите издънките запазват изцяло непроменени качествата на растението-майка, а освен това не се нуждат от облагородяване по-късно.

Семената много приличат на тези на финиковата палма - необходимо е обаче да се засадят веднага, щом се извадят от плода.

Ако по някаква причина това не може да стане, тогава се налага да се стратифицират. Това ще рече да се сложат във влажна среда при ниски температури. У дома това може да стане като се завият във влажна салфетка и найлон и се пъхнат в хладилника.

За месец трябва да се открият два пъти с цел проветряване. Покълват след 2 месеца.

Семената се засаждат пролетта на открито

Стопаните, който вече отглеждат хинап, споделят, че положителните му качества по отношение на растителната защита са голям плюс.

Не изисква много грижи, не се напада от неприятели и болести. Иска обаче редовно поливане.

Растението е столетник а плододава още на третата година

Хинапът е известен в България като финап, дзиндзифка или китайска фурма и естествената му среда е Източна Азия. Но се е натурализирал в много райони по Средиземноморието и Черноморието, заради вече дългогодишното му отглеждане. В България има създадени и плантации.

Цветовете му са двуполови, дребни, жълто-зелени и се появяват на групи в основата на листата, а плодът е с костилка и с дължина до 3 cм.

Дървото започва да плододава на третата година, а може да живее около 100 години.

Издържа на жега

Короната му се формира естествено

Хинапът обича рохкавите и каменисти почви с добър дренаж, съдържащи вар.

Той може да издържа на големи горещини през летните месеци.

Характерен е с изключително твърдата си дървесина и коленчати леторасли с изпъкнали възли.

Тези, които имат желание да го засадят и отглеждат в двора си, трябва да знаят, че пролетта е най-подходящото време за засаждане, въпреки че това би могло да стане и през есента.

Дръвчетата се засаждат на разстояние 4x4 до 6x6 метра.

Короните се формират и изграждат почти естествено.

Засега не са отбелязани случаи в България на повреди от болести или неприятели, казаха агрономи.

Плодовете са безценни за бял и черен дроб

Плодовете на хинапа съдържат много ценни за човешкия организъм хранителни вещества: захари, белтъчини, киселини, мазнини.

Особено богати са на кобалт, йод, желязо.

Извънредно високо е съдържанието на витамин C

За отбелязване е, че освен за храна, те се използат масово като лечебно средство при заболявания на дихателната и храносмилателната система.

Освен това могат да се приготвят всички видове мармелади, конфитюри, желета и сладка.

Китайската медицина го предписва като тоник за засилване на функцията на черния дроб защото за столетия е доказано положителното му въздействие.

Помага на пациентите да се възстановят от хепатит и цироза.

В съвременната китайска медицина хинапът още се използва за тонизиране на далака и стомаха, за лечение на задух, при тежко емоционално разстройство, срив и нервни състояния.

Изсушен деликатес

Плодовете могат да се обработят в специален уред, който се продава или във фурна

Хинапът или както още се нарича китайска фурма, е един от най-полезните плодове, който може да бъде изсушен и така полезните му свойства да се засилят. Той не може да остане дълго в прясно състояние.

Плодът се суши и се съхранява, за да може да се консумира по-дълго време.

Изсушаването доста наподобява технологията при фурмите. Освен това в сух вид хинапът и визуално доста наподобява фурмите.

Може както да се яде, така и да се готви.

Как се прави

Набраният хинап трябва да се измие и непременно да се отстранят наранените и повредени или натъртени плодове.

Първо се подлага на водна баня - подложените на банята плодове трябва да се покрият с малко вода.

Това става най-лесно в малка тенджера, която е поставена в по-голяма, пълна с вода. Водата в дълбоката тенджера трябва да да заври.

Когато плодовете омекнат, се отстраняват.

Поръсват се с неголямо количество захар и когато изстинат се сушат при температура 60 градуса

На пазара се продават и уреди за сушене - наричат се дехидратори.

В противен случай това може да стане във фурна - в тава, която е като ситна решетка. Плодовете не бива да се допират. Съхраняват се в торбички при стайна температура. Трайността им е 1 година.