Българско сиво говедо е стара местна примитивна порода. Почти целогодишно животните се отглеждат на открито, като успешно се справят със суровите климатични условия и оскъдната паша.
Ценните качества на тези говеда са здравата конституция, осигуряваща му устойчивост при неблагоприятни условия на отглеждане, наследствено затвърдено дребноплодие. Подходяща е за промишлено кръстосване с месодайни породи като майчина порода. Поради ясно изразения хетерозис качествата на кръстоските не се различават от тези на месодайните породи. Животните са устойчиви и на някои заболявания и кожни кръвни паразити.
Кравите от тази порода имат леки раждания, готовност и способност да защитават новороденото от хищници,. При тях липсват и следродилни залежавания и други проблеми. Заради къснозрелостта на породата първото отелване на около 3-годишна възраст стопанската плодовитост достига 89%. Голяма част от телетата се раждат през пролетните месеци, тъй като има ясно изразена сезонност на заплождането.
Сивото говедо има пословично дълголетие – средната продължителност на стопанско използване е 16 години.
Представителите на породата се характеризират с неголям ръст, късо тяло и сравнително сухи телесни форми. Цветът на космената покривка е сив, вариращ от по-светло до по-тъмносив, среща се и зеленикавосив оттенък. При биците предната част на тялото е оцветена по-тъмно, до черно. Шията е средно дълга, на нея има добре развит гердан, което е типичен породен белег.
Угоителната стособност на породата може да се сметне за добра. При угояване бичетата достигат 400 кг жива маса и средно дневен прираст от 980 г на 15-месечна възраст. Месото е грубовлакнесто, но с добър вкус и аромат.