Независимо от технологията на производство отглеждането на прасетата е един от най-важните технологични процеси, от чиито резултати зависят крайните зоотехнически и икономически показатели на всяка свинеферма.

Основен критерий за правилния растеж и развитие на прасетата е тяхното живо тегло, което зависи най-вече от млечността на свинята майка, от приучването към поемане на фураж и от осигуряването на нормални условия на отглеждане.

Първата твърда храна на прасетата е предстартерът. Прасетата, започвайки от първия ден от живота им, се хранят само с майчино мляко, което им осигурява нормален растеж и ги предпазва от различни заболявания. Но приблизително от третата седмица на лактация млечността на свинете майки намалява, а потребността на прасетата от хранителни вещества се увеличава. Вследствие на това на сукалчетата не им достигат хранителни вещества, което води до намаляване на интензивността на растеж и развитие.

Освен това колкото по-висока е плодовитостта на свинете майки, толкова по-сложно е пълното подсигуряване на прасенцата с мляко (критичен показател е 12 и повече новородени в прасило). Следващият проблем е загуба на тегло при свинята майка, нарушаване на обмяната на веществата и като следствие - възникване на различни заболявания.

Как да се приучат прасетата към потребление на твърда храна в ранна възраст

Това не е лесна задача, тъй като за прасетата майчиното мляко е необходима и по-желана храна в сравнение с гранулите на предстартера.

Но решението на тази задача е възможно и трябва да се направи колкото се може по-бързо, защото пропуснатото в ранна възраст не може да бъде постигнато по-късно - при угояването.

Комбинираният фураж можеше да бъде под формата на зърнест прах, гранули или зърна

През първата седмица от живота на прасетата трябва са посипете малко количество предстартер на направо на пода, за да предизвикате интереса на животните към необичайната за тях храна.

Най-лесно става захранването на прасенцата с навлажнен фураж. Може да използвате рогозки или тави за хранене на прасетата, като фуражът се подава няколко пъти дневно, като в допълнение се залага и фураж в хранилките.

Определете какви фуражи не искат да ядат прасетата, затова им давайте по шепа фураж, намокрете го с вода и го подавайте направо в устата. Влажният фураж полепва по езика им и те го поглъщат.

След това сложете прасето в хранилката и то ще започне да асоциира фуража, който е в устата му с този в хранилката.

За по-лесното приучване към поемането на предстартер гранулите мутрябва да са с диаметър 2-2,5 мм - не по-големи, и не трябва да са прекалено твърди.

Всеки грам изяден предстартер стимулира секрецията на стомашен сок и необходимитото развитието на храносмилателна система на прасетата.

Купувайте такова количество предстартер, което ще изхраните за 3-месечен период. Предстартерът от отворени чували трябва да се изхранва колкото се може по-бързо, тъй като при продължително съхранение губи от хранителните си качества

Отворените чували с предстартер не трябва да се съхраняват в помещенията, в които се отглеждат животните, тъй като фуражът бързо поема в себе си странични миризми. Това може да влоши вкусовите му качества и прасетата да откажат да го ядат.

Освен това чувалите с предстартер трябва да се съхраняват в помещение, в което има достъп на въздух.

Предстартерът трябва да се изхранва минимум 6 пъти в денонощие на малки порции, като всеки път се дава нова доза в добре почистена хранилка.

Трябва да знаете, че остатъци от предстартер от предишния ден прасетата отказват да ядат.

Ако 1 час след раздаването на предстартера хранилкитеса празни трябва постепенно да започнете да увеличавате количеството му.

Важно е да следите развитието на прасетата и дневния им прираст и навреме да преминете от предстартерен на стартерен фураж.

От 7 до 35-дневна възраст (отбиването) средната консумация на престатерната смеска варира мижду 900 и1400 г.

Общо за целия период на изхранване (до достигане на 10 кг живо тегло) за едно прасенце се изразходват 1,2 до 2 кг предстартерна смеска.

Европейски свиневъди: кризата е зад гърба ни

Високите темпове на нарастване на износа на свинско месо от ЕС на външни пазари и в частност на печелившите сега пазари на Китай и Хонконг помогнаха на европейските свиневъди да намерит изход от кризата. От юни експортът на свинско месо на страните от Еврозоната демонстрира високи темпове на растеж. Към юли износните обеми достигат 189 000 т, което е с 31% над показателите за аналогичния период на 2015 г. Това се отнася за испанските, датските и германските свиневъди, които се надяват, че кризата в сектора вече е зад гърба им.

В началото на 2016 г. европейските свиневъди имаха големи проблеми при реализацията на своята продукция след загубата на руския пазар, като щетите се изчисляват на около 1,4 млрд. евро. Загубата нва основния пазар доведе до това, че европейските власти бяха принудени да подпомагнат свиневъдите и стартираха програма за частно съхранение на замразено свинско, за да избегнат пренасищане на вътрешния пазар. Но сега увеличаването на износа внушава внимателен оптимизъм в сектора.

Все пак положението е доста неустойчиво. Подобрението най-вече е свързано с нарастващото търсене от Китай. Но европейският свиневъден сектор трябва да намери нови пазари за продукцията си, за де не зависи само от Китай. (БФ)