Затова дори при пълноценно хранене е възможно по-млечните животни да остават недохранени, а по-маломлечните да се угоят. Най добра ефективност за използването на фуражите и реализирането на генетическите заложби на овцете за получаване на мляко се получава, когато в началото на дойния период се започне с определено количество концентрат, който се увеличава през няколко дни, като се правят контролни индивидуални замервания, съветват специалистите.

И още: За по-висока рентабилност на овцефермата професионализмът на животновъда е определящ фактор за ефективността на млечното овцевъдство. Високопродуктивни съвременни ферми се създават само с мотивирани и грамотни стопани.

Освен правилния избор на породата за ефективното производство на овче мляко с цел реализирането на устойчиви печалби за стопаните определено значение имат  храненето и технологията на отглеждане, както и навременното провеждането на всички ветеринарни и профилактични мероприятия. Познаването на сложния процес на млекообразуването и млекоотдаването при овцете дава възможности да бъдат разработени да бъдат разработени и прилагани производствени програми за всяко стопанство, съчетани с поредицата от биологични и икономически фактори.
При купуването на животни за предпочитане са тези с добре развито коремно виме (не провиснало)  и средно големи цицки, поставени вертикално или леко странично. Тези животни се издояват най-пълно и са подходящи и за машинно доене. 
При избора на коч за разплод също трябва да се взима под внимание и формата на вимето на техните майки и баби. Животните с добре поставени вимена по-рядко заболяват от мастити.

Внимание! Най-нежелани са провисналите вимета са тези с неравномерни дялове или високопоставени или много малки цицки. Задължително е опипването на вимето и оглеждането му за механични повреди.
Поведението на животните
За предпочитане са тези със спокоен темперамент. Това може да се определи, когато от непознат човек в яслата се насипе предпочитан фураж. Спокойните животни, които по принцип отдават лесно и пълно млякото си, идват до яслата и се хранят дори и тогава, когато са докосвани от непознатия. Тези, с които има обикновено проблеми при приучването им към машината за доене, обикновено застават настрани и не докосват храната. Това са стреслабилните животни, които са и по-лоши майки и имат по-лошо поведение на пасището.
Пълното издояване действа благоприятно и стимулира процеса на млекообразуването. Неслучайно от близнилите овце се надоява повече мляко, тъй като те са по-добре масажирани от двете агнета.

От високомлечните овце ще бъде надоено повече мляко, ако още след втората седмица от оагването започне придояване на неизбозаното от агнето мляко. Доказано е, че при трикратното доене се получава с 12 - 15% повече мляко в сравнение с двукратното, поради което то е задължително поне в първия месец на доенето.

Овчето мляко съдържа 50 - 55% повече белтък и масло в сравнение с кравето и козето, което трябва да се има предвид при съставянето на диетите по време на лактацията. С цел правилното развитие на паренхимната тъкан на вимето и реализиране на потенциалните възможности за получаване на мляко, необходимо е подготовката да започне най-малко два месеца преди агненето, така че те непосредствено преди оагването да отговарят на 3 - 3,5 степен на охраненост по системата, известна с инициалите - EUROP.

Веднага след оагването трябва да се премине на богати на протеин и мазнини фуражи като рапичен експелер, слънчогледови отсевки, слънчогледово семе и др. Добри резултати дава и бирената каша (в течна или изсушена форма). Произвежданите у нас комбинирани фуражи непокриват нуждите от белтък на високомлечните овце с дневен млеконадой над 1,5 - 2 литра. Използваният слънчогледов шрот в тях е със съдържание 30 - 35% протеин.
Важно! При по-висока млечност трябва да осигурите допълнителни количества соев шрот или грах.
Не се отразява благоприятно на лактацията рязката смяна на дажбите - както по количество, така и по състав. Ако на овца с дневна млечност от 1 - 1,2 литра е достатъчно подхранване с 0,300 кг концентрат, то за такава с 2 - 2,5 кг е необходимо той да бъде не по-малко от 1, - 1,5 кг. Необходимо е периодически да се проверява телесното състояние на животните и при тези, при които е установено отслабване, да се коригира диетата. Да не се допуска млекообразуването да става за сметка на телесната маса и костите, защото в такива случаи се намалява значително продължителността на стопанско използване на животните. Такива овце да се заделят и хранят отделно.
Сочните фуражи и силажите подобряват млечността - царевичен или тревен) през оборния период и повехнала зелена маса и паша през пасищния период. За целта трябва да се ползват естествени или изкуствени пасища в непосредствена близост до фермата с едно съотношение между бобови треви и житни 50 на 50%. При липса на такива да се създават посеви от зелена ръж, грах, овес или силажна царевица. Засяването на тези култури трябва да става по график, така че да се осигури една дажба от 5 - 7 кг през целия доен период.
Добрият стопанин обръща внимание и на качеството на грубите фуражи. Ливадните треви, люцерната и детелината да се прибират в началната фаза на цъфтежа. Да се възприеме такава технология на събиране и съхранение, че да бъде запазен техният зелен цвят и листниковата им маса. Да не се изчаква т.нар. у нас узряване на тревите, тъй като то е свързано с увеличаване на целулозата, намаляване на протеина, по-лоша смилаемост и по-голям процент на разпиляване при изхранването.
В напредналите в овцевъдно отношение страни сеното за овцете се прибира в значително по-ранна фаза, отколкото у нас, при което то е с 30- 40% повече протеин, и при консумацията му се спестява концентрат, а то се изяжда без остатъци.
В началото на дойния период трябва да се започне с определено количество концентрат, който се увеличава през няколко дни, като се правят контролни индивидуални замервания. Всички овце, които реагират положително на увеличаването на фуража, се отделят в отделна група, а останалите остават на това ниво на хранене. Така се формират две или повече групи. Тази манипулация си заслужава усилията, тъй като чрез това разделяне на животните се получава от 6 - 10% повече мляко от едно и също количество фураж, а експлоатационият срок на високомлечните овце се увеличава с 1 до 3 години, а заедно с това и възможността стадото да се ремонтира с по-качествени животни. Желателно е и увеличааване на белтъчната компонента при високомлечните овце.

Икономическите разчети показват, че при използването на наемен труд една овца за мляко може да носи печалби при млечност за доен период над 130 - 140 литра и при изкупна цена на млякото не по-ниска от 1 лев.
По възможност препоръчително е ветеринарните и профилактичните прегледи да стават извън дойния период.
Отстраняването на опашките още през първата седмица след раждането може да се наложи в практиката, тъй като се получава по-чисто мляко както при машинно, така и при ръчно доене, а агнетата от такива майки по-рядко страдат от стомашни разстройства.
Не на последно място определящо значение за икономиката на фермата имат и работещите там. Те трябва да са добре подготвени, да обичат животните и да са икономически мотивирани от крайните резултати на производството. Заплащането на наемните работници трябва да отговаря на вложения от тях труд по количество и качество. Използването на нископлатени и неквалифицирани кадри е фатално за производството. Високата професионална подготовка както на фермерите, така и на работниците трябва да бъде постоянна грижа за асоциациите и стопанските сдружения, подпомогнати и от тези на млекопреработвателите.