Алма Давидова

България е на второ място в Европа и на едно от първите места в света по производство и износ на билки. С десетки пъти по-малка територия от тази на Индия и Китай, България притежава изключителни ресурси и пропорционално на площта си ги превъзхожда по количества годишен износ на билки.

Това се дължи на изключително благоприятните климатични и почвени условия и богатия фонд от местни видове лечебни растения, с които е надарена страната ни.

В същото време търсенето на растителни суровини за нуждите на парфюмерийно-козметичната, хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост нараства в целия свят. Все повече хора се ориентират към натуралните съставки.

До тези изводи стига екипът на проект “Модел за опазване и устойчиво ползване на лечебните растения на общинско ниво с участието на организациите на гражданското общество, местни общности и медиите” на фондация “Информация и природозащита”. Те провеждат и мащабна информационна кампания. Заели са се с нелеката задача да създадат истинско лоби на заетите в този бранш.

След всичките си изследвания и срещи с хора от бранша те са оптимисти за развитие на сектора на добив и търговия с билки.

“По наши наблюдения интересът към култивираното отглеждане на билки много нарасна. Например само в област Пловдив със съдействието на Областна дирекция “Земеделие” статистиката сочи съществено увеличение на площите, на които се култивират лечебните растения”, отбелязва координаторът на проекта Светлана Аладжем. Тя подчертава, че печалбата от билките може да е много добра, но трябва голяма упоритост, последователност и работа с точните специалисти. Съветва участниците в производството на билки да не се хвърлят на дадена култура, само защото в момента е модерна.

Проектът е започнал в районите на Априлци, Ловеч, Севлиево и Троян, но дейностите по него са се разраснали, като получават голямо съдействие от Националната служба за съвети в земеделието: “Разширихме района в цяла Централна и Северна България. Работим с техните офиси в Плевен, Габрово. От Търново сме стигнали до Варна.”

Целта е да се стимулира производството на билки и да се обърне малко повече внимание на тези растения при подпомагането по програмата за селските райони. Дали са и предложения в министерството за повече внимание към тези растения и преработката им.

“Нашето основно послание и кауза е да помогнем по възможност по-голям процент от събраните и произведените билки да се преработват тук

Защото в момента огромната част от тях заминават в чужбина на бали, като суровина с нищожна добавена стойност - максимум до 5%, и се преработват в развитите страни - главно Италия, Испания, Франция, Германия. Връщат се при нас като продукти от всякакъв род - от козметика до лекарства с добавена стойност до стотици пъти.

Така губим и потенциалните работни места в преработвателните предприятия и този гигантски процент добавена стойност.

Идеята е да подпомогнем дори и хората, които вземат политическите решения у нас, да обърнат повече внимание на този бранш”, подчертава Аладжем.

Сега в България около 300 хил. човека се препитават в известен период от годината със събиране и преработка на билки. Тези хора гладуват през зимата.

Наблюденията на експертите от проекта показват, че когато билките се преработват близо до мястото на събирането или отглеждането им, тогава интересът на местните жители е много по-добре защитен и те получават по-съществена част от печалбата. Така имат и мотивацията да опазват находищата и да развиват този поминък.

Мястото на науката

Доста трудно, бавно и скъпо е да се стигне от суровината до крайния продукт и това е една от причините да нямаме продукти от билки на пазара, обяснява липсата на пеработка доц. Петко Денев от единствената Лаборатория по органична химия извън София (в Пловдив) изцяло с приложна насоченост. Но лабораторни разработки има доста: “Над 30-40 растения сме изследвали. Като съдържание на антиоксиданти се отличават българската шипка, мащерка, мента, котешка стъпка.”

В лабораторията създават нови технологии и продукти, занимават се и с физико-химичен контрол на суровините и на крайните продукти, които са в търговската мрежа: “Работим най-вече с така наречените горски плодове къпина, малина, ягода. В последно време доста интензивно и с шипката и билките.

От всички български плодове установихме, че шипката е с най-висока антиоксидантна активност.

Примерно 50 г шипка на ден е достатъчна да си осигурите дневните нужди от антиоксиданти. Шипката беше избрана, като една от перспективните ни суровини. Имаме полезен модел за смеси, които съдържат шипка и други плодове.”

Липсата на адекватен контрол на произведените билки е пречка на пазара подчертава Петко Денев. На запад индустрията държи много на качеството на суровината, а в България няма кой да предложи качествен контрол освен научните организации.

Има разработени методи, може да се направи, но понеже този анализ няма правна стойност, не може да се използва. Производителят трябва скъпо да си плати за проверка в лаборатория за сертифициране.Трябва да е ясно какво количество активно вещество съдържа суровината, за да се вложи в дадено лекарство или добавка. Това е стандартизиране на суровината. В различни документи като Европейската фармакопея , Британската и др. са описани точните критерии, на които трябва да отговарят съответните суровини.

В лабораторията са установили например, че нашата арония, в сравнение с полската, първо натрупва много повече захари, заради благоприятния климат, а също и с около 80% повече антиоксиданти.

Нужни са средства за научните изследвания, за разработването на технологии и за маркетинг и е много трудно едно малко предприятие да вложи пари за всички тези дейности, отбелязва доц. Петко Денев.

Нагласата на българските предприемачи коментира Анна Гълъбова, специалист по бизнес развитие.

Тя подчерта,че инвестицията в билковия бизнес може много бързо да се възвърне, ако има пълна експлоатация на мощностите и трезва преценка на пазара.

Според нея възможностите са много.

Дори и тези за финансиране, които не се оползотворяват достатъчно добре: “Много от предприемачите в България са настроени доста консервативно към инвестициите.

Фирмите, които търгуват с билки имат капитала да вложат в преработката, но нямат тази нагласа. Предпочитат да им остане повече печалба, отколкото да направят реинвестиция в бизнеса. Малко са тези, които залагат реинвестиционен процент за нови технологии, когато планират бъдещето на своя бизнес.

Разбира се това е строго индивидуално и за всеки предприемач е различно, според целите му. Но има много неизползван потенциал...”

Експертите на проекта демонстрираха на място добри примери за преработката на билки у нас

Земеделският производител Ридван Илиаз отглежда билки, създава разсад и е затворил цикъла, като произвежда био и конвенционални масла и флорална вода от няколко лечебни растения, които са от най-търсените на пазара. Развива една много перспективна производствена линия, като натоварва максимално своите мощности (дори през зимата прави масло и вода от хвойна и бор). В същото време сам си е осигурил дейностите по маркетинга и рекламата.

Намираме го в една от базите му в село Гъбарево, община Павел Баня.

Натрупал голям опит, Илиаз обяснява кои са причините българските билкопроизводители да нямат стабилни позиции на чуждия пазар: “Те са неопитни, искат по-високи от реалните цени, но пазарът не ги приема. В резултат остават нереализирани количества. Например по лавандулата България е номер едно в света в момента. Това хем е хубаво, хем лошо...В Добрич кога е имало лавандула? А сега повечето е там - почвите са по-богати, но качеството не е толкова добро, колкото е тука, заради климата.

Цените на лавандуловото масло сега са нормални, защото преди 6 години ние продавахме за 30 евро 1 кг лавандула. Когато имаше катаклизми във Франция цената се вдигна и колегите решиха да сеят повече в България. Миналата година от един декар изкарваха 2000 лева печалба - това е огромна сума. Производителите свикнаха на тази цена, но за мен е нормална печалбата от 500-600 лева на декар. И ето тази година по 90-100 лв./ кг. е цената на лавандуловото масло. А всъщност трябва още да падне, за да се продаде... Сега имаме огромни количества, заради прекомерно раздутата цена и стремежа към бърза печалба. Пазарът в Европа знае колко декара имаме и реагира. Над 300 тона масло тази година сигурно ще остане - 30% може да е непродаваемо. В света търсенето е 200-250 тона.Само Франция ни е конкурент.”

Опитният фермер прогнозира, че тази година пазар ще има за качественото масло. Освен това за биопродуктите няма никакъв проблем - те веднага намират купувачи, като цената им е с 20% по-висока: “Ако е био и един килограм няма да ви остане!” Илиаз има сключени договори с 10 страни и за него пазарът е сигурен. Изнася за Франция,Германия и Америка и др..

Съветва да се следи какво се търси на световния пазар

Преди 4-5 години примерно е имало много Salvia sclarea, но цената изключително много е намаляла. Никой не е купувал, но от миналата година насам тя отново пак се търси.

Другото, което сега много се търси, са маточината и имортелата. Има и интерес към семена резене - за горчица.

Илиаз обяснява и катаклизмите на пазара на розата и защо цената у нас е висока:

“Виновни сме си, защото все без мярка искаме. Трябва да си дадем сметка ,че при розата вече има и синтетика. Розовото масло преди две години например беше 5 хил. -6 хил. евро, цветът - 2-2.50.3.50 лв. /кг и всички по веригата бяха доволни. При изкупна цена на цвета 3-3.50 на кг розов цвят производителят е предоволен. А сега продаваше на 4-50 - 5-50, дори на края на кампанията - по 7 лева. И така себестойността на маслото стана 10 000 евро - ние искаме 11 000 евро на кг масло. Така изкуствено надухме цените и маслото става непродаваемо. Това са тънки моменти в този бизнес - трябва да се съобразяваме със световния пазар, защото не сме консуматори на тези масла и 100 процента ги изнасяме.”

Всъщност, за да имаш печалба от розата например са достатъчни и 5 декара, обяснява Илиаз: “От 5 дка по 600 кг цвят ако изкараш, това са 3 тона - по 5 лева и ето че печелиш 15 хил.лева. Проблемът е да си осигуриш берачи за точния момент. Още на втората година има продукция. В Турция, например розата е семеен бизнес.”

150 000 лева е инвестирал за дестилерия от 4 казана по 3 кубика и половина. И забележете, връща инвестицията си само за една година, като ползва пълния ѝ капацитет. Това е показателно колко е възможно да се печели от този бизнес. Започнал го е през 2004 година с производство на разсади, когато търсенето е било голямо и е имало недостиг. Сега има най-голямата фирма за разсади от лавандула, притежава и всички сертификати, които са необходими. Затова купуват от него всички, които трябва да изпълняват изискванията на еврофондовете.

Друг вдъхновявящ и мотивиращ бизнес пример в бранша е семейна фирма, която повече от 20 години преработва билки, плодове и от 2007 година произвежда чай по всички съвременни стандарти. Започват родителите на инж. Илко Петков заедно с него, а той доразвива идеята им, като добавя и производството на чайовете.